След трагедията се оказа, че заведението е работило в нарушение на почти цялата нормативна уредба
Kогато в ранните часове в неделя до страната ни достигна черната вест, че в пламъците на дискотека “Пулс” в Кочани десетки младежи между 14 и 25 години са загубили живота си, в съзнанието на българите оживя споменът за един от най-тъжните дни в най-новата ни история - петък, 21 декември 2001 г. Тогава 7 деца загубиха живота си на ледените стълби на дискотека “Индиго” в София.
Една условна присъда, 4 глоби и уважен граждански иск за 50 000 лв. - това е равносметката от
съдебния процес за смъртта им, който приключи 7 години, 6 месеца и 18 дни след трагедията
Новината, че нещо става пред дискотека “Индиго”, която в онзи момент е разположена на несъществуващия вече стадион “Юнак”, обхожда за минути София малко преди 19 часа в навечерието на Коледа преди 23 години и три месеца. На покрития със сняг тротоар лежат младежи, линейки хвърчат, родители прииждат към “Индиго”. Не по-малко зловеща е ситуацията в “Пирогов”, пред чийто портал се трупат десетки майки и бащи, които изпълват коридорите на болницата.
Стъпкани и задушени губят живота си 10-годишната Виктория Миркова, 13-годишните Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева и Любомира Захариева и 14-годишните Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.
Трагедията става около 18,30 часа. На коледно парти за ученици между 12 и 18 г. в дискотеката искат да влязат приблизително към 600 деца. Те прииждат от цяла София, за да чуят любими рап изпълнители, популярни по онова време. Не ги спира температурата, която е минус 10 градуса.
Предварително е обявено, че входът на дискотеката ще е 2 лева, колкото винаги, но за разлика от друг път никой не събира парите. В един момент някой извиква
“Пускат безплатно”
и сред тийнейджърите тръгва слух, че такса няма да се взема. Други пък предполагат, че парите ще се събират до вътрешния вход. До него се стига, след като се мине през външния вход, коридор и стълби със завой. Охранителите стоят в края на коридора. В един момент децата започват да напират към заключените врати, тези отзад викат на връстниците си да влизат и започват да ги притискат. Те обаче не могат да помръднат. На практика тези, които са по-напред, са тотално заклещени. Част от децата падат, другите ги тъпчат, някои не могат да си поемат въздух. В един момент охранителите
отварят входа, но вече е късно
Едно от децата загива на място, останалите, полумъртви, са изнесени на снега, където продължава борбата за живота им, но безуспешно.
Започват проверки и взаимни обвинения между институциите. Оказва се, че самият стадион “Юнак” е в много лошо състояние още от 80-те години на миналия век, а в края на 90-те държавата го дава под наем, защото не може да го поддържа. Дискотеката е отворена в нарушение на почти цялата нормативна уредба. Няма разрешение за строеж, за ВиК, за отоплителни и вентилационни инсталации, не съществува дори проект за преустройството на стадиона в дискотека. По документи заведението се води временен обект, каквито са караваните за кафе.
Разследването започва веднага след трагедията за причиняване на смърт по непредпазливост и приключва през пролетта на 2002 г.
Обвинени са шестима - Цвятко Барчовски, който е председател на Държавния комитет за младежта и спорта, управителят на дискотеката Ангел Николов, охранителите на заведението Анри Силаги и Георги Василев, някогашният главен архитект на София Стоян Янев и наемателят на дискотеката Красимир Илиев.
Делото влиза в съда през 2002 г. , но в края на годината е върнато за доразследване. С поправен обвинителен акт прокуратурата го внася пак през 2003 г.
На 7 ноември отпадат обвиненията за причиняване на средни телесни повреди на 12 от пострадалите деца. Заради жалби срещу процедурата и част от обвиненията делото се проточва с месеци.
На 23 септември 2004 г. съдия Бисер Троянов си дава отвод. Делото поема колежката му Надежда Трифонова и го връща отново за процесуални нарушения.
Следват отлагания по различни причини
Отчаяни, родителите на загиналите деца пращат писма до премиера Сергей Станишев, председателя на ВКС Иван Григоров и главния прокурор Никола Филчев.
Делото е върнато за трети път от съда през март 2006 г. Даден му е ход едва на 7 юли 2006 г. от съдията Антон Станков, който е и бивш министър на правосъдието. Строителна експертиза показва, че стълбите, на които децата са смазани и задушени, са неправилно и некачествено построени. Според прокуратурата за трагедията допринася и лошата организация.
На 17 ноември 2006 г. Софийският градски съд осъжда само Цвятко Барчовски и Ангел Николов. После апелативният съд отменя оправдателните присъди на Силаги и Василев и им налага глоби. Намалява глобата на Николов от 3000 лв. на 1000 лв. и потвърждава присъдата на Барчовски.
За него магистратите отреждат 3 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок и 1500 лв. глоба. Цвятко Барчовски е признат за виновен за длъжностно престъпление при отдаването на стадион “Юнак” под наем на младежката кооперация “Ялта”. Присъдата му е потвърдена окончателно през юли 2008 г. от Върховния съд.
Глоби отнесоха още трима от общо шестимата подсъдими. Управителят на дискотеката Ангел Николов бе осъден да плати 1000 лв., а портиерите в заведението Анри Силаги и Георги Василев - по 800 лв. Тримата трябваше да платят 50 000 лв. обезщетение на майката на загиналия 14-годишен Димитър.
Силаги и Василев бяха признати за виновни, че са причинили смъртта на децата по непредпазливост - заради бездействието им нямало ред, натрупали се момичета и момчета, в блъсканицата някои паднали и се задушили. Заради промяна в закона и чистото им минало
съдът сне наказателната отговорност
от тях и им наложи административни наказания. Три съдебни инстанции оправдаха другите двама подсъдими - шефа на кооперация “Ялта” и наемател Красимир Илиев и бившия главен архитект на София Стоян Янев.
