Хората, които стоят зад екраните, реагират по-бързо от общината, смята Панчо Карамански
Аз всеки ден си залагам живота, излизайки на улицата. Това сподели Панчо Карамански, който е незрящ мъж, живеещ в София. На 13 март той падна в необезопасена шахта в квартал „Красна поляна", а за инцидента разказа в социалните мрежи. Видеото придоби широк отзвук, след което от Столична община се активизираха и увериха със снимка, че капакът вече е възстановен. Той се отърва без трайни щети, но сподели, че стресът си остава с него. Това не е първият му подобен инцидент и надали ще е последния.
"Добре съм, този път ми се размина леко. Обаче днес си дадох сметка, че аз съм приел за нормално нещо да ме боли", сподели той в в Youtube канала The Boxing Antelope на Денислав Димчев.
Карамански разказа, че подобни инциденти му се случват всяка година. "По-малко са градовете, които са направени да живееш нормално без да виждаш".
Димчев отбеляза, че странното в ситуацията е, че макар да има слепи хора, ние - зрящите, сме тези, които не ги забелязваме. Макар да живеем в европейска столица, София не е пригодена за тези, които са малко по-различни от останалите, а хората често не се отзовават на помощ.
"За щастие, при теб веднага са се отзовали момчета и са те извадили от шахтата", каза той на Панчо.
"То беше нелепо. Това е един от малкото направени тротоари, в който има водещи линии за слепи хора. И водещата линия ме заведе в отворена шахта", обясни Карамански.
Според него проблемът вече е разрешен заради това, че се е вдигнал много шум около случая. По думите му хората, които стоят зад екраните, реагират по-бързо от общината. "Кефи ме, че имаме граждани в България и се грижим един за друг, защото сме осъзнали, че държавата няма да се грижи за нас".
Двамата решават да направят експеримент - Денислав Димчев си слага маска за сън върху очите и решава да изживее един ден в обувките на Карамански, за да разбере по-добре през какви трудности преминават незрящите хора в София.
"Залагам си реално живота на теб", каза преди да излязат влогърът на Панчо, който му помага по време на експеримента.
"Аз всеки ден си залагам живота, излизайки на улицата", отвръща Карамански.
Двамата потеглят из улиците на София, а Денислав отбелязва, че мозъкът ти не работи по същия начин, когато използваш очите си. Той споделя, че когато вижда, не отделя толкова внимание на детайлите, на това върху каква повърхност се намира и какво има пред него. Димчев пита Карамански винаги ли има някого с него, когато се разхожда, но той му отвръща, че когато не виждаш, нямаш друг избор освен да се научиш да се справяш сам.
"Кой те пита? Когато искаш да правиш неща, нямаш избор", допълни той.
Влогърът се опита да направи няколко крачки сам, но бързо осъзна, че няма увереност да продължи без опората на Карамански.
"Публичния транспорт горе-долу е пригоден за незрящите хора. В София е най-добре, но пак не е добре", обясни Панчо Карамански.
Двамата опитват да пресекат улица.
"В нормалните западни държави на края на тротоара, там където се пресича, винаги има релефни плочки", отбеляза Карамански, докато стоят на тротоар, на който такива няма. Двамата споделят, че даже не са имали достатъчно време да пресекат.
"То нищо не се чува, отвсякъде нещо бръмчи, всичко е неравно", каза Денислав, а Карамански отговори, че това е всеки ден и той няма правото да се ядосва. "Иначе хората ще кажат, че си груб, невъзпитан, недодялан", допълни той.
След като двамата се натъкват на захвърлена на пътя тротинетка, влогърът едва не се спъва в нея и пада.
"За мен това е социален експеримент, за Панчо това е ежедневие. Не можете да си представите трудностите, през които преминава той всеки ден. И не само той, а още хиляди хора. Как абсолютно нищо не е приспособено за такъв начин на живот. То не е приспособено за зрящите, камо ли за незрящите", коментира той.
"Как намираш смелост да продължиш с живота, след като си паднал вчера в шахта?", пита той Панчо.
"Ами ти или искаш да продължиш с живота, или не. Нямаш трети вариант", отговори Карамански.
Няколко деца се притекоха на помощ на двамата мъже, упътвайки ги по време на разходката им, но Панчо напомни, че когато не разполагаш със зрението си, трябва да разчиташ единствено на инстинктите си. Иначе някой може да те излъже.
По-късно двамата вървят по еднопосочна улица, защото тротоара е твърде опасен. Панчо задава въпроса какво се прави, ако през улицата премине нарушител. "Аз мога да съм спокоен, че само отзад може да дойде кола и да не внимавам за коли отпред, но ако някой реши да наруши правилата, ще застраши живота ми", коментира той.
По думите му няма организации, които помагат на слепите хора. "Има такива, които са стари, комунистически и като цяло не им пука", допълни той. "Няма къде да се направи дарение, за да се обезопаси града за незрящите хора", каза Карамански.
След като приключват с експеримента Денислав Димчев се разчувства. Карамански го прегръща, но му обяснява, че никой по принцип не го интересува. "Представи си, че сега след цялото това нещо трябва да седнеш и да работиш", допълни той.
"Това е едно от най-емоционалните неща, които съм изживявал", каза Димчев. "Нечестно е".
"Безумно е, защото хората не се съобразяват. Има хора, които помагат, но и такива, които тотално не се съобразяват с това, че ти пречат", каза Карамански. Той допълни, че много хора идват да помагат, но понякога нанасят повече вреди с действията си.
"Имало е случаи, в които идват и ме дърпат. Тогава пак не мога да им кажа да ме пуснат, защото ме псуват", разказа той и обясни, че е най-добре хората да питат как могат да бъдат от помощ преди да действат.
"Един от най-големите страхове на хората е да загубят зрението си", коментира Карамански. "Представи си, че някой ти е направил тротоар, на който е сложил водеща линия и ти се отпускаш, че можеш да вървиш спокойно. И изведнъж дупка. Това е безумие и не трябва да се случва", каза той.
Денислав Димчев сподели, че всички приходи от видеото ще бъдат дарени на Карамански.
"Ще опитам да проверя дали някъде няма човек, който се нуждае от тях. Не ми трябват пари, но познавам хора, които живеят в абсолютна мизерия и ще ги намеря, за да ги занеса на тях. Благодаря ти от тяхно име", допълни той.
Пред "24 часа" Димчев заяви, че емоцията, която е изпитал, се вижда и във видеото. "Когато влезеш в обувките на човек като Панчо, виждаш с какво се сблъсква на ежедневна база. Неща, които ние считаме за част от ежедневието, за него са лукс и един мираж", допълни той.
По думите му проблемът с обезопасяването на града не засяга само незрящите хора. "Градът не е устроен за незрящите хора и за различните. Почти никъде не е обезопасено и за хора, които са в колички. Нито рампите са подсигурени, нито ориентирите за слепите хора са поставени правилно", коментира той и обясни, че дори във видеото се вижда как понякога незрящите хора са принудени да се ориентират по тревните площи около пътния банкет, защото само с това разполагат.
