Emtech Europe се провежда за втори път в Атина
Мощен телескоп в Чили, личен AI асистент, контрол на говеждото пръцкане, зелена стомана и роботаксита. Това са част от 10-те технологии, обявени за пробиви на 2025 г. Престижният списък, изготвен от MIT Technology Review, бе представен на годишната среща за иновации EmTech Europe в Атина.
Смятаме ги за най-важни в момента, защото са постигнали значителен напредък или са преминали ключов етап в своето развитие, обяви Тед Хю от MIT Technology Review пред иноватори, инвеститори и стартъпи в гръцката столица. Това е 24-и път, в който престижното издание на Масачузетския технологичен институт, основан в далечната 1899 г., обявява списък на революционни иновации. Те
имат потенциала да променят света
и затова е добре да ги следим под лупа, убедени са от MIT Technology Review. Всяка година екип от репортери и редактори преглежда хиляди технологични постижения и отсява онези от тях, които ще имат значение в дългосрочен план. Научният напредък не е единственото условие. Съществено изискване е новата технология или компания да е получила регулаторно одобрение, което прави възможно прилагането в практиката. Важно е и да е достигнала повратна точка с присъствието и приемането сред потребителите или да е преминала критичната пилотна фаза на производство с блестящи резултати.
Кои са отличниците на 2025 г.?
след 10 г. ще имаме пълна картина на Млечния път
2. Възход на AI търсачките. Генеративното търсене обещава да направи процеса по-лесен и по-бърз. Когато получи заявката за търсене, AI моделът ще обобщава информация от милиарди онлайн източника, преди да върне уникален отговор. Ще преглежда документи, снимки и видеоклипове на вашето устройсто, ще разпознава обекти и хора и ще предлага решения по-бързо, отколкото бихте могли с обикновена търсачка. Новата технология изглежда, слага началото на края на традиционните и отваря път за възхода на тези, които ще вършат част от нашата работа.
3. Малките езикови модели побеждават големите? Както знаем, големите езикови модели могат да правят уникални неща - да превеждат от и на десетки езици, да пишат по-дълги или по-къси разкази, романи, че дори и докторати. Това става благодарение на трилиони параметри от данни в интернет, чрез които са обучени. Но машинното обучение на големите езикови модели изисква толкова много енергия, че започва да става нерентабилно. Затова от MIT Technology Review смятат, че когато става въпрос за специфични задачи, бъдещето принадлежи на малките езикови модели. “Те гълтат по-малко енергия, нуждаят се от по-малко усилия за обучение, което ги прави по-евтини и по-бързи”, обяснява Хю. Ами да, защо да хабите ток, време и пари за обработка на милиарди данни, ако понякога и по-малкото върши работа?
4. Идва ли краят на говеждото пръцкане? Оригването и пръцкането на кравите са едни от най-големите източници на метан, свързан с човешка дейност, алармират учените от години -
до 45% от антропогенния метан на планетата идва от селското стопанство
според анализ на Lombard Odier от 2022 г. Сега темата влиза и в топ 10 на иновациите, които ще следим. Вече има хранителни добавки, които намаляват метана от оригването на говеда. Но създателите на иновативния списък вярват, че и други подходи ще приковават вниманието. Такъв пример може да бъде генното инженерство. През 2022 г. например датски учени от университета в Архус съобщиха, че ще мерят количеството газове, отделяно от кравите, защото около 20% от метана, който говедата изпускат, се определя по наследство. Така те стигат до извода, че селективно могат да се развъждат крави, които пръцкат и се оригват по-малко. Планират измерване на индивидуалните емисии метан на повече от 10 000 говеда, за да намерят онези с ниски емисии и да формулират развъден индекс. Мъжките екземпляри за разплод също се класират според генетичната си предразположеност към пръцкане и оригване. Крайната цел е да се предлага сперма, в която има информация за предразположението към производство на метан, каза тогава мениджърът на проекта Ян Ласен от Viking Genetics. Надява се “дирижирането” на пръцкането да намали емисиите с 20% до 2050 г. “Ако методът се разпространи сред всички 500 000 млечни крави в Дания, това означава 705 т азот и 108 т фосфор по-малко на година”, даде пример Ласен.
5. Роботакси, моля!
За роботакситата се говори от години. Много от тях вече приключват бета-тестовете и са на път да влязат в по-широка употреба. Трябва да се следи кои роботаксита в проект ще успеят да се преборят с конкуренцията и регулаторите и ще завземат повече градове за обслужване. Не по-малко важният въпрос, който вече вълнува всички, е кога ще се случи това.
6. Възход на алтернативните реактивни горива. Битката за по-чисто гориво сред самолетите отдавна не е новина. Въпросът стана още по-актуален, когато ключови играчи обявиха неотдавна, че водородното гориво няма да дойде преди 2035 г. Сега и от MIT Technology Review слагат алтернативните реактивни горива в топ 10 на технологичните пробиви. Армия иноватори от години се надпреварват да търсят алтернативини реактивни горива. Такива са т. нар. SAF (Sustainable aviation fuels). За разлика от керосина, който се прави от изкопаеми източници, SAF се правят от използвано олио за готвене, зелени, промишлени и битови отпадъци или дори от газове във въздуха. Да се произвеждат повече SAF, обаче не е толкова лесно, стана ясно на глобалната конференция по устойчиво развитие в Хамбург през октомври 2024 г. Доставките на отпадъци и преработено олио са ограничени, а транспортът скъп, което вдига цената 5-6 пъти в сравнение с обикновения керосин. Но светлина в тунела има - десетина технологии за производство на биогорива вече са получили сертификати. SAF влязоха в Хамбургската декларация за зелена авиация през есента на 2024-а като неизбежна част от бъдещето, а сега и в Топ 10 на технопробивите.
7. Роботите не са това, което бяха. Бързо учещите роботи превземат света! Нека благодарим на добрия им учител - проф. AI, който успява да ги обучава толкова бързо и на толкова много неща, че те без проблем започват да се справят с нови и непознати задачи в още по-нови и непознати среди. Защо това е важно? Защото роботи с общо предназначение могат да бъдат пуснати в нова среда и да действат от наше име почти мигновено. Според MIT Technology Review това ще доведе до истински пробив в бъдеще.
8. Ваксина срещу СПИН? Неотдавна учени съобщиха за нова ваксина, при която 100% от жените и момичетата, които са я получили, са били защитени от заразяване със СПИН. Голямото предимство на иновативния продукт е, че трябва да се инжектира само веднъж на 6 месеца. Ако се постигне мащабно производство, това ще предпази милиони хора от заболяването.
9. И стоманата става зелена. Световното производство на стомана отделя годишно повече въглерод не само от въздушния транспорт на планетата, но и от цяла Индия - 3-ия най-голям емитент в света. Мечтата за пробив в това мръсно производство, изглежда, е на път да се сбъдне. Първият промишлен завод за зелена стомана, който използва водород, произведен с възобновяема енергия, се изгражда в Северна Швеция. Зад него стои стартиращата компания Stegra, която достигна стойност 7 млрд. долара. Ще заработи тази година и сигурно ще вдъхнови повече хора да се вгледат в стоманата на бъдещето.
10. Ще заработят ли най-после стволовите клетки? На теория те са способни да се трансформират във всяка тъкан в човешкото тяло и така да играят роля на резервна част. Учените обявиха създаването на стволови клетки без ембриони, но признаха, че не е лесно да ги принудят да играят функционална роля. Няколко последни изследвания дават надежда, че мечтата е на път да се сбъдне в по-голям мащаб. Такъв пример е пациент с инвалидизираща епилепсия, който е получил
трансплантация на лабораторно направени неврони,
проектирани да потушават електрическите прекъсвания в мозъка му, които причиняват епилептични пристъпи. След процедурата, извършена през 2023 г. в Калифорнийския университет в Сан Диего, пациентът получава припадъци около веднъж седмично, а не веднъж на ден, както преди.
И друго изпитване на стволови клетки даде обнадеждаващи резултати миналата година - за диабет тип 1, автоимунното състояние, при което тялото на човек атакува бетак-летки в панкреаса, без които не могат да се контролират нивата на кръвната захар и болните се нуждаят от инсулин, за да живеят. В новото проучване, проведено в Бостън, пациенти, получили лабораторно произведени бета-клетки, са успели да спрат приема на инсулин, защото новите им клетки го произвеждат.
Тези експериментални трансплантации на лабораторно създадени стволови клетки дават надежди за лечението на две напълно различни състояния. Остава да следим колко бързо ще се развият тези технологии и кога могат да се прилагат масово.
Списъкът не се изчерпва с описаните 10 технологии. От MIT Technology Review оставят вратата отворена.
Всеки може да гласува за 11-ия пробив
до 1 април. Изборът е между 4 предложения. Едно от тях са имплантите, които помагат на хората да общуват или работят с машини. Такива импланти вече се тестват на десетки места по света. Друго предложение са сателитите за измерване на метанови емисии от Космоса, които могат да направят получените данни достъпни. Третото е с леко тревожен знак - аватари, създадени от изкуствен интелект, които стават все по-правдоподобни и изразителни. Това трябва да ни държи нащрек срещу армията създатели на хиперреалистични deepfakes. Четвъртият пробив, за който може да гласува публиката, са животоспасяващите устройства, които мерят и проследяват кръвната захар в реално време и които стават все по-масови.
Кои да очакваме скоро
Много постижения в тази класация остават извън топ 10, но носят сериозен потенциал. “Струва си да ги държите под око”, казва Тед Хю. Ето кои:
Умни виртуални електроцентрали - енергийни системи, които свързват технологиите за генериране и съхраняване на енергия. Те позволяват да се свързват слънчеви панели и вятърни турбини с мрежови батерии или електрически превозни средства и така да се управлява по-добре потока на енергия през мрежата. По време на пиково потребление софтуерът, свързан с интелигентните измервателни уреди, може да реши да захранва един потребител, като черпи ток от друг с излишък.
В САЩ има приблизително 500 виртуални електроцентрали, които осигуряват до 60 гигавата капацитет - приблизително толкова, колкото мрежата на САЩ ще добави тази година, казват от MIT Technology Review. Такива системи работят и в Китай, Япония, Тайван. В Европа отличник е Германия. С виртуалните електроцентрали потребителите получават най-евтината, но и най-чистата електроенергия с най-ниски емисии на въглероден двуокис. Засега обаче само 2% от германските домакинства имат интелигентни измервателни системи, в Швеция и Дания процентът е много по-голям. Когато процентът се повиши в цял свят, може да се балансират мрежите като цяло.
Друга иновация с потенциал са т. нар. AI-агенти. Това са онези помощници, които ще могат от наше име да насрочват срещи, резервират хотели и билети, да планират пътувания и каквото друго ви хрумне. Това е разновидност на генеративните модели, които се научават да навигират в уебсайтове или настолен софтуер, включително да управляват нашите пароли и данни за кредитни карти. Големият нерешен засега въпрос е как те ще взаимодействат и ще се координират с други AI агенти.
Evtol-овете - електрическите самолети с вертикално излитане и кацане, също още са под чертата. Те са нещо като електрически хеликоптери. Засега повечето известни версии не са предназначени за лични превозни средства или се нуждаят от пилоти. Създателите на технологичната класация с нетърпение чакат деня, в който Evtol-овете ще напреднат толкова, че превръщането им в автономни въздушни таксита ще е на крачка. Неотдавна производителят EHang получи първия китайски сертификат за масово производство и започна да приема поръчки. Южна Корея и ОАЕ вече позволяват eVTOL да работят на тяхна територия. В САЩ Archer получи сертификат от Федералната авиационна агенция за започване на търговски операции. Основни играчи в авиационната индустрия, включително Boeing и Airbus, също са инвестирали в стартиращи фирми или са финансирали вътрешни научноизследователски и развойни проекти за Evtol-ове.
Защо се взираме в технологиите
EmTech Europe 2025 е вторият път, в който MIT Tecnology Review и “Катимерини” събират в Атина пионери в индустрията, стратегически умове и бизнес лидери, които управляват едни от най-влиятелните компании или стартъпи в света. Те слагат на масата своите технологични постижения и възгледи как човечеството може да се справи с критични екологичните, социалните и икономическите предизвикателства.
Тук техноологиите не са просто числа, а средство за намиране на революционни решения, които да предефинират бъдещето в здравеопазването, финансите, производството, енергетиката, транспорта, образованието и управлението. Нововъзникващите технологии, силата на изкуствения интелект, биотехнологиите, съвременните материали, блокчейн технологиите, интелигентните сензори и цифровите екосистеми са само част от темите, по които се говори на форума.
