Математическият профил след седми клас няма да може да бъде разрешен, защото има недостиг на учители, а децата нямат желание да го изучават. Това каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпроси за подготвяните промени в образователната система.
"Има идея математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища и това ще позволи те да обучават едни и същи ученици до 12-и клас. Те ще имат допълнителен прием след седми клас, но тези ученици, които са започнали да учат от пети клас в математическите гимназии, ще могат да продължат до 12-и клас. Това се налага, защото една част от тях в момента учат от пети до седми клас, но след това не успяват да продължат, въпреки че имат високи математически способности, защото общият прием е такъв, че могат да бъдат изпреварени от други ученици, които имат по-високи резултати по български език. Колкото и да увеличат тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически таланти да отпаднат от математически гимназии, което е нежелано", смята той.
Идеята за математическите гимназии може да стане факт с промени в Закона за предучилищното и училищното образование, и амбицията ни е през май-юни да предложим промени в закона и се надяваме, че до есента ще бъдат приети, ако имаме политическа воля и стабилност, обясни министърът.
На въпрос какъв ще е приемът след седми клас през тази година и дали по-малко ще са езиковите паралелки, министър Красимир Вълчев, каза, че ще има повече професионални паралелки, малко повече, защото в повечето области е достигнат пределът на увеличаване на професионалното образование и тази политика се провежда почти от 8 години. "Ще има и повече паралелки в областта на природните науки, за съжаление математическият профил не можем да го разширим заради липсата най-вече на учители, няма и желание в учениците. Имаме доста амбициозни профили, особено в математиката и природните науки, които демотивират учениците. Имаме и проблем с демотивацията в прогимназиалния етап на учениците, в най-голяма степен виждаме слабите резултати по математика и природни науки, оттам са и ниските резултати в девети клас в международното изследване PISA. Още преди 25 години, преди последната реформа преди десет години, заложихме повече на чуждоезиковото обучение и нашият учебен план е прекалено амбициозен към чуждоезиковото обучение и прекалено амбициозен към по-тясно профилиране и специализация в професионалното образование", каза министър Вълчев, цитиран от БТА.
Той обясни, че сега ще се промени парадигмата и ще се разширят часовете по математика и по природни науки. "Моето мнение е, че трябва и по български език и литература да се разширят часовете. Днешните деца, които ще бъдат активни в следващите четири-пет десетилетия на пазара на труда, ще живеят в свят, който изисква и повече базови умения, защото ще е дигитален, но ще е важна и хуманитарната основа, защото те ще живеят в ерата на активно взаимодействие между хора и алгоритми. Разбирането на технологиите ще предполага повече базови умения, а не толкова специализирани умения. Математиката развива едни от най-ценните умения на 21-и век - като абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето, креативност, концентрация, за която много хора казват, че е умението на 21-и век. Това означава, че се връщаме към традиционната парадигма с широката хуманитарна основа, с ученето на математика и природни науки, това е нещо, което се осъзнава и в останалите образователни системи. Те са призвани да подготвят деца, които ще бъдат активни до 2075 г., когато не знаем как ще се е променил света", каза образователният министър.
В момента имаме девет профила, от които избират учениците и хибридните профили ще позволят съчетание между тях, съобщи министър Вълчев. Той добави, че професиите на бъдещето ще изискват повече и по-комплексни умения, голяма част от учениците не приключват само с училищното образование, а продължават и завършват висше образование. "С училищното образование, или с профилите, трябва да дадем една по-широка основа. Ако досега парадигмата е била за повече специализирани знания, ние намаляваме амбицията за специализацията в системата и правим така, че учениците да получат по-широка основа от знания, която след това да им позволи да надградят", обясни подготвяните промени министър Красимир Вълчев. По думите му професиите на бъдещето ще изискват все повече и по-комплексни умения, ще изискват повече адаптивност и по-широката база от умения.
Сега 36 процента от профилираните паралелки са чуждоезикови, а две трети от останалите - са с интензивно и с разширено изучаване на език. В момента в гимназиален етап нашите ученици учат повече чужди езици отколкото математика и природни науки, като общ брой часове, съобщи образователният министър.
Попитан за идеята за въвеждането на религията като задължителен предмет, министър Вълчев обясни, че задължителен не означава, че задължително ще се учи, имаме задължителен учебен план и в момента религията е в т.нар. факултативни учебни часове. Преместването й в задължителния учебен план, както е в над 50 процента от европейските страни и в държавите около нас, не означава, че децата задължително ще учат религия, а те ще могат да избират между програми. Ако един ученик или неговите родители не искат той да учи религия, той ще има възможност да учи други неща, които ще се уточнят, но идеята е това да бъде час по възпитание и да се усили възпитателната функция в образователната ни система. Това става с всички учебни програми и с всички часове, но се предвижда да имаме и отделен час по възпитание в добродетели, защото цел на всяка образователна система е не само да направи децата знаещи, а да ги направи и добри хора. Ако започнем от следващата, или от по следващата учебна година, ще започнем с първи клас, каза образователният министър.
Той участва днес във форум за първата фаза на международен проект между България и Румъния за модернизация на учебните програми в прогимназиален етап с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и с Европейската комисия (ЕК).
