Европейският съюз е свикнал с кризите, но тази може да е най-силната от всички, пише "Политико".
Докато 27-те лидери на блока се събират в Брюксел в четвъртък, те знаят, че основите на сигурността след 1945 г., която зависи от подкрепата на Съединените щати, могат да се разпаднат.
Откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, лидерите говорят много за суверенитет и отбрана. Представители на европейските правителства заявяват, че е настъпил моментът, в който да превърнат думите в действия, но някои вече се опасяват, че това може да се окаже пагубно.
Докато френският президент Еманюел Макрон говори за необходимостта от „невероятно пробуждане", а бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц определи Европа като „пет минути преди полунощ", близките до дискусията се притесняват, че събитията се случват по-бързо, отколкото могат да контролират.
„Кошмарният сценарий е: САЩ скоро да обявят споразумение, което приема повечето от исканията на Русия, а след това да кажат на Украйна и Европа да го приемат или да го оставят", каза Малкълм Чалмърс, зам.-генерален директор на Кралския институт на обединените служби в Лондон.
Те не се страхуват само от САЩ. Те се опасяват и от някои от своите. Макар че набързо организираната среща на върха в четвъртък, само няколко дни след по-малко официални срещи в Париж и Лондон, е сигнал за намерението да се намерят решения, дипломатите вече се подготвят за това, че проруска група лидери, водена от унгарския Виктор Орбан, ще провали всичко.
Броят на обсъжданите теми и зловещата липса на единство означават, че това е среща на върха, която има потенциал да се разлети в множество различни посоки. Лидерите ще обмислят как бързо да пренасочат ресурси за укрепване на националните армии и същевременно ще се опитат да демонстрират подкрепа за Украйна, като потвърдят пътя ѝ към членство в ЕС например. Ще се опитат също така да подчертаят отвращението си от режима на Владимир Путин, евентуално с ангажимент за нов кръг санкции.
На пауза, докато Тръмп умре
„Европа е изправена пред ясна и настояща опасност от мащаби, каквито никой от нас не е виждал през живота си на възрастен човек", написа във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до лидерите на ЕС. „Бъдещето на свободна и суверенна Украйна - на сигурна и просперираща Европа - е поставено на карта."
Повече от три години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и едва шест седмици, откакто Тръмп стана президент, срещата на върха в четвъртък ще сложи началото на седмица, в която от другата страна на Атлантическия океан ще има исторически моменти.
Макар че Макрон и министър-председателят на Обединеното кралство Кир Стармър изпратиха няколко положителни вибрации, след като се опитаха да се сближат с Тръмп миналата седмица, оттогава нещата тръгнаха главоломно надолу. Катастрофалната среща между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет в петък беше последвана във вторник от решението на Тръмп да спре военната помощ за опустошената от войната страна.
Военното финансиране традиционно не е въпрос на ЕС, но лидерите ще обсъдят начините, по които нещата могат да бъдат направени на централно равнище.
„Разходите за отбрана се превръщат във фиксиран разход", заяви европейски дипломат. „Изключихме слънцето и сега трябва да плащаме всеки ден за отопление... Всеки ден трябва да се плаща за боеприпаси, поне за няколко години, докато Тръмп не умре."
Един от първите въпроси, които лидерите ще разгледат, е обявеният във вторник от фон дер Лайен план за отблокиране на допълнителни разходи за отбрана в размер до 800 млрд. евро през следващите години.
Най-конкретно планът на фон дер Лайен включва идеята ЕС да вземе назаем 150 млрд. евро, които да бъдат отпуснати на правителствата от ЕС за финансиране на общоевропейско оборудване в области като противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети, боеприпаси, безпилотни самолети и други нужди.
Комисията предлага разхлабване на правилата на ЕС за разходите, за да позволи на правителствата да увеличат военните си разходи. Според фон дер Лайен, ако се позволи на страните да увеличат разходите си за отбрана с 1,5 % от брутния вътрешен продукт за четири години, това би означавало около 650 млрд. евро за целия блок.
Макар и планирано за известно време, прессъобщението й във вторник е замислено като реакция на решението на САЩ да спрат помощта за Украйна, заявиха двама представители на ЕС. Европейската инвестиционна банка също обяви, че предлага да промени правилата си, за да улесни финансирането на проекти в областта на отбраната.
Дипломатите и служителите на ЕС все още разглеждат подробностите по предложенията, но като цяло те бяха определени като първа стъпка в правилната посока.
„Фон дер Лайен се опитва да хване бика за рогата", заяви френски министър, който, както и други цитирани тук, получи анонимност, за да говори откровено. „Но дали технократската структура на ЕС ще я последва?"
Очаква се лидерите да обсъдят и как да използват руските активи, които са замразени от началото на войната в Украйна. Докато интересът, предизвикан от активите на стойност 200 млрд. евро, вече се използва за подпомагане на финансирането на помощта, държави, сред които и Франция, загряват към по-спорната идея за изземване на самите активи, въпреки че противниците на плана твърдят, че той ще се сблъска с правни пречки и може да предизвика финансова нестабилност.
Отказът на Унгария
Вече се води битка за изпращане на повече военна подкрепа за Украйна. Официалните лица очакваха в изявлението на срещата на върха да бъде включен обявеният миналия месец от ръководителя на външните работи на ЕС Кая Калас план за изпращане на Украйна на поне 1,5 млн. артилерийски боеприпаси през тази година, както и на друго оборудване като системи за противовъздушна отбрана, ракети и безпилотни самолети.
Въпреки че окончателното изявление ще бъде публикувано едва в края на срещата на върха, последният проект, разпространен във вторник вечерта, призовава министрите да намерят начин да гарантират, че доставките на оръжие ще продължат. Длъжностни лица заявиха, че Унгария отказва да се съгласи с него.
В проектотекста се подчертава, че ЕС „ще продължи да предоставя на Украйна редовна и предвидима финансова подкрепа".
През 2025 г. той ще предостави на Украйна 30,6 млрд. евро, като се очаква плащанията по механизма на ЕС за подкрепа на Киев - Механизма за Украйна - да достигнат 12,5 млрд. евро, а плащанията от около 18 млрд. евро - по заеми от Г-7 в рамките на така наречената „инициатива Ера". А бъдещите пари вероятно ще дойдат от плана „Превъоръжаване на Европа" - инициативата на фон дер Лайен, обявена във вторник.
По време на срещата на европейските лидери украинските официални лица демонстрират смелост, реагирайки на съобщението на САЩ за спиране на помощта.
Това е „много болезнено, но не е фатално", заяви високопоставен украински служител пред „Политико". „То ще струва на Украйна ненужни жертви и загубени територии, но няма да доведе до поражение".
