За да е изгодно такова вложение, е нужна помощ и от държавата, показва анализ на Световната банка
18 млрд. лв. са нужните инвестиции, за да преминат 30% от сградите в България на отопление с термопомпи. Това показва анализ на Световната банка за геотермалния потенциал на България.
Препоръката на банката е смяната на отоплението да бъде подпомагано с безвъзмездно финансиране. Условието е сградите да са санирани. За да бъдат конкурентни на останалите източници на отопление, се предлага
монтирането на термопомпи в къщите да бъде подпомогнато с 50% от инвестицията
За блоковете процентът на безвъзмездното финансиране да е 30 на сто, а за публичните сгради - 40%.
Анализът разглежда промяна на отоплението на 82,4 млн. кв. м площ от общо 237 млн. кв. м. При къщите са предвидили геотермален източник да се ползва за 54,9 млн. кв. м, което е 20 на сто от отопляемата площ в страната. Инвестицията в по-модерното, екологично и ефективно отопление е оценена на 13,79 млрд. лв. А енергийните спестявания са 3977 гигаватчаса. (Виж графиката).
В момента 33 млн. кв. метра от къщите в България се отопляват с дърва. Подмяната на печките и камините с термопомпи би струвало 8,292 млрд. лв. Пресметнато за 100 кв. м, инвестицията излиза към 25 000 лв. При гранд от 50% домакинството би трябвало да задели 12 550 лв.
Следващите в класацията са къщите, които са на пелети - 8,3 млн. кв. м, а вложението за всичката тази квадратура е 2,073 млрд. лв. Подмяната на котлите за пелети с термопомпа би излязло към 24 975 лв. При жилищата, които се отопляват с ток, ще са нужни 2,096 млрд. лв., което прави 249,52 лв. на квадрат.
Ако приемем, че апартамент от 80 кв. метра се отоплява с климатици и блокът заложи на термопомпи, вложението ще е 19 900 лв. При сметки от 250 лв. в зимен месец и с грант от 30%, както предлагат експертите на банката,
инвестицията ще се изплати за 6-7 години
При блоковете се анализира подмяна на отоплението на 20,1 млн. квадратни метра площ. Това е 7,5% от общата в страната, а инвестицията е 2,688 млрд. лв. При блоковете експертите смятат, че парното и газът за големите сгради са приемливо отопление и са предпазливи в смяната с термопомпи. Енергийните спестявания от тази замяна са 935 гигаватчаса, което е над 3 пъти по-малко, отколкото при къщите.
Най-много - 17,3 млн. кв. метра, е жилищната площ на парно, която е предвидена за подмяна, което е 6,5% от цялата квадратура. Парите са малко над 2,3 млрд. лв., а енергийните спестявания са 799 гигаватчаса.
Един процент от общите квадратни метри, които се топлят с газ, са предвидени за подмяна, това са 2,8 млн. квадрата, а инвестицията е 371 млн. лв.
При публичните сгради нужните вложения се оценяват на над 2 млрд. лв. При тях използваното отопление в момента е парно и природен газ, подмяната се отнася за 7,4 млн. кв. м, което е 2,8% от общата квадратура в страната.
Основното послание от анализа на Световната банка е, че има геотермален потенциал за отоплението на сградите в България. За да е изгодна инвестицията, трябва схема за подпомагане с безвъзмездно финансиране.
Седем области имат потенциал за геотермални проекти
Седем приоритетни области, в които има ресурс за стартиране на геотермалното отопление у нас, е идентифицирала Световната банка.
В Северна България това са Плевен, Варна и Враца, в Централна - Софийската котловина, а в Южна - долината на Струма, включително Сапарева баня и Кюстендил, Велинград и поречието на река Ерма.
Проучванията показват, че потвърдените геотермални източници в посочените седем региона са с постоянна температура в диапазона от 70 до 110 градуса по Целзий, което ги прави подходящи за директно използване за отопление.
Заедно с анализа за геотермалните източници от банката са проучили и нуждите от топлинна енергия на територията на страната. Те са концентрирани в пет региона - София, Варна, Бургас, Пловдив и Хасково. Това представлява 26% от топлината за общите жилищни нужди и 28% от общото индустриално търсене.
София е най-голямата жилищна зона с необходимост от отопление - в града се ползва приблизително 20% от цялото потребление в България. “Топлофикация София” е компанията с най-голямо производство на топлинна енергия - има дял от 61% от националното. Пловдив, Варна и Бургас са другите градове с потребление на топлина над 1 милион мвтч годишно.
Областите София, Варна, Бургас, Пловдив и Хасково представляват 26% от общото жилищно и 28% от индустриалното търсене на топлинна енергия. Това са 5 зони с най-голямото потребление.
3 големи индустриални компании консумират 50% от общото потребление на промишлена топлина в България. Това са “Солвей Соди”, “Неохим” и рафинерията “Лукойл Нефтохим Бургас”.
10-те най-големи потребители на топлинна енергия отговарят за повече от 45% от общото търсене, показват данни от 2022 г. Потенциал имат и оранжериите, в които в момента на база на когенерациия, се доставя геотермална енергия за директно ползване. Вече има съществуващи оранжерии в геотермални райони на долината на Струма, а също така във Враца и Плевен.
Анализът е идентифицирал и икономическите сектори, за които геотермалната енергия е приложима. Такива освен оранжериите са свиневъдството и птицефермите, както и производството на храни и напитки. При птицефермите и свинефермите имат добри перспективи за геотермална енергия - 88 600 мегаватчаса годишно.
Най-обещаващо е използването на тази технология при производството на храни и напитки, което изисква по-ниски температури. Тук потреблението на геотермална топлинна енергия се оценява на на 319 000 мегаватчаса годишно. Малко от производствените мощности обаче съвпадат с идентифицирани геотермални зони.
