Ако смятате, че колега е сбъркал в поведението си към вас, кажете му и обсъдете, вместо да се самонавивате
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Спорихте с колега. Не за нещо съществено, за дреболия. Не бурно, съвсем културно. Сега той си работи на съседното бюро, изглежда спокоен. А вие не можете - превъртате в главата си разговора отново и отново. Колегата като каза това, вие защо не се сетихте да му отвърнете онова. Представяте си как можеше нещата да протекат по друг начин.
След малко пак трябва да направите нещо заедно с колегата. Понеже сте кисели, без да се усетите, започвате пак спора. Този път се скарвате, не успявате да изпълните задачата и целият ви ден е отвратителен.
Психолозите наричат мисловното предъвкване на някаква случка с термина руминация.
Обикновено руминацията връхлита, като стане нещо неприятно във взаимоотношенията и човек е огорчен. Пита се дали е постъпил по най-верния начин, ядосва се защо не е направил нещо различно. При повторението преживява пак негативните си чувства, може да стигне до съжаление, самосъжаление, разочарование, озлобление.
Според някои специалисти жените са по-склонни към руминация. По начало те обичат да драматизират по-силно от мъжете.
Но мисловното предъвкване е голям капан за всякакъв вид отношения, особено за деловите. Ако се оставяте да паднете в него, рискувате да саботирате успеха си в работата, а и вечно да се чувствате нещастни. Много често руминацията и контрафактуалното мислене са причини да не ви върви кариерата, предупреждават психолозите.
Контрафактуално мислене ще рече, че си съчинявате сценарии как нещата са могли да протекат по друг начин. След което изпадате в още по-тежко емоционално състояние или пък в още по-остър конфликт, защото се опитвате да повторите случката този път по другия начин. Само че на практика най-често това е невъзможно, особено ако има фактор, който е извън вашия пряк контрол. Обикновено има - поведението на другия.
"Руминацията и контрафактуалното мислене са уникални човешки способности, които ни позволяват да се учим и да се усъвършенстваме, когато сгрешим - казва Кенеди Артър Брукс, професор от Харвардското училище по мениджмънт. - Тези мисли могат да са полезни, защото така се научаваме да правим нещата по различен начин следващия път. Но само докато съжалението не стане натрапчиво и не се превърне в разочарование."
Повтаряте случката в ума си, проигравате я, представяте си какво би се случило, ако бяхте казали нещо различно. Разбирате къде сте сбъркали и какво не бива да допускате отново. Дотук сте на етапа на съжалението и то все още е градивно.
Ако продължите с руминацията и контрафактуалното мислене, има риск да стигнете до разочарование.
Съжалението и разочарованието лесно се бъркат. И в двата случая бихте искали да се случи нещо по-добро. Много психологически експерименти показват, че хората възприемат тези чувства по един и същи начин. "Всъщност има малка, но важна разлика между съжалението и разочарованието: действащата сила - пояснява проф. Брукс. - Когато съжаляваме, си мислим: "Трябваше да разбера това по-рано". Когато сме разочаровани, смятаме, че сме пропуснали нещо, което е извън нашия контрол. Но няма смисъл да си представяме отново и отново какво може да е различно в нещо, на което не сме в състояние да повлияем. Така само се вкарваме в порочен кръг, който увеличава нашето разочарование и ни прави по-нещастни."
В случката със спора, който сте имали с колега, мисленето после ще ви е полезно, ако съжалението например ви накара да се извините (били сте резки), да изтъкнете друг аргумент или да си направите по-генерален извод как не бива да постъпване никога вече в отношенията си с този колега или изобщо.
За да стане това, трябва да спрете с мисловното предъвкване, преди да изпаднете в неконструктивния му етап - когато започвате да се самосъжалявате, да се разочаровате от колегата и даже да се озлобявате към него. При дълго превъртане може толкова да се вживеете, че да "откриете" фактор, който е извън ваш контрол. Обикновено звучи така: "Той е виновен". Човешкият ум има склонност да си намира алиби, да се оневинява и изкарва някой друг крив. Именно тогава се чувства разочарован.
Специалистите съветват как след случка, предизвикала негативни емоции, да не драматизирате и да не затъвате в страдание.
Преди всичко не се отдавайте дълго на руминация и контрафактуално мислене. Сравнително бързо анализирайте дали сте могли да постъпите по друг начин. Формулирайте си за какво съжалявате и запомнете извода, за да не постъпвате пак грешно.
Може и да кажете на колегата за какво съжалявате, да се извините, ако е необходимо, да предложите да разговаряте отново. Не е изключено и той да е премислил, да има друго поведение и да стигнете до взаимноприемливо решение.
Щом смятате, че той е сбъркал, кажете му за разочарованието си. Въздържайте се обаче от обвинения. Не бъдете резки, обяснете му как се чувствате и защо така се чувствате. Ако той е добър професионалист и почтен човек, ще се постарае да вникне в емоциите ви и вече да не ви ги причинява, за да можете успешно да си сътрудничите.
Макар и плашещи, разминаването в мненията, споровете и дори конфликтите са нормални в работата. Най-важното е да не ги превръщате в нещо повече и да не се отдавате на мисловно предъвкване. Обмислете случката бързо и честно. Щом смятате, че е нужно да изясните отношенията с колегата, разговаряйте. Усложненията са предизвикани от фактор, който не са под ваш пряк контрол - неговото поведение. Както казва проф. Брукс, няма смисъл да си представяте отново и отново какво може да е различно в нещо, на което не сте в състояние да повлияете. Но под ваш пряк контрол е да предложите да обсъдите онова у колегата, което пречи на общата ви работа и ви разочарова. Тогава има шанс заедно да го преодолеете.
------ Фантастната псевдология също е опасна
Някои хора са склонни да се вкарват в изключително дълбок капан с руминацията и контрафактуалното мислене. Работят в компанията Х, а жалят "Защо не започнах в компанията Y, там шефът и екипът са свестни, не като тези тук". Представят си не само какво би станало, ако навремето бяха постъпили по различен начин. Представят си и че някои събития са се случили по различен начин - примерно "На интервюто те ме харесаха. Ако бях изчакал/а, щяха да ми предложат работа там".
Такова психологическо състояние се нарича фантастна псевдология. И то от най-лошия вид, когато човек си съчинява фалшиви спомени, вярва, че действително са се случили и се чувства изключително нещастен.
В резултат, в зависимост от характера си, може да изпадне в депресия. Може и да започне да обвинява колегите си, да се озлоби, да провали репутацията и кариерата си.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Наръчник да се оправяте с колега, лишен от разговорна интелигентност
Защо никога да не правите непоискано добро на работа
Как да бягате от поведенческо-психологически грешки, които убиват успеха
Има нещо вярно в "Не е важно какво знаете, а кого познавате"
Тактики за обезвреждане на 5 типа отровни колеги
"Но" усложнява отношенията, как да го заменяте и да печелите доверие
"Домат" - ефективна техника за управление на времето
Упражнения да впрегнете "Всичко тече, всичко се променя" за професионален успех
И най-умният си е малко прост, или техники да не паднете в капана на самоувереността
10 хитри трика да изпитате нов колега
Защо за успешните хора не е вярна теорията за моркова и тоягата
