При създаването си пространството в подножието на Паметника на свободата, на което се провеждат националните чествания на Трети март и Шипченска епопея, е било наречено „Алея на героите". Това каза директорът на Националния парк-музей (НПМ) „Шипка – Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов. Той посочи, че в момента мястото се нарича по различни начини, но предстои да бъде върнато неговото първоначално наименование, пише БТА.
През годините след построяването на Паметника на свободата комплексът около върховете Шипка и Свети Никола продължава да се доизгражда и доразвива, за да се изпълни замисълът това да се превърне в един истински парк на свободата, разказа д-р Ангелов. Изграждат се различни видове инфраструктура, която да осигури лесен и безопасен достъп до монумента – пътна връзка, пешеходни артерии. Едно от знаковите места в мемориалния комплекс обаче е именно пространството с барелефите, което се намира непосредствено в подножието на тържествения подход към паметника с емблематичните стъпала, посочи той. И напомни, че те са с ширина от десет метра и са точно 120 на брой.
Д-р Ангелов каза, че по повод отбелязването на стотната годишнина от Шипченската епопея през 1977 година е взето решение това пространство да бъде изцяло преоформено. Тогава съществуващото стълбище е разширено и е добавена тази площадка. В документите, които съхраняваме в музея, се установи, че това място е наречено „Алея на героите", посочи той. На площадката има три барелефа. Те показват помощта, която българското население отдава на отряда на ген. Николай Столетов, моменти от отбраната на Шипченския проход и Зимното шипченско стоене, при което, докато отбраняват Шипченския проход в периода октомври – декември 1877 г., вследствие на ниските температури, са пострадали няколко хиляди руски офицери и войници. „На изток има още една стена, на която понастоящем е изписан текст, посветен на руско-българската дружба и Освобождението на България, и има пластика на лъв, който разкъсва оковите на робството", посочи д-р Ангелов.
Преоформянето на подхода към Паметника на свободата започва през 1976 година, като любопитен момент е, че е трябвало да се вземе решение какво да бъде изрисувано или изписано на източната стена на композицията. Тогава музеят предлага няколко варианта. „Единият е там да бъдат изписани имената на всички загинали в сраженията за отбраната на Шипченския проход опълченци, второто предложение е да бъде изписан стих, посветен на руско-българската дружба, а третият вариант, който явно се е оказал компромисен, е да бъде текстът, който и в момента е на това място", обясни д-р Чавдар Ангелов. И допълни, че предвид времената, в които това е направено, той е доста олекотен откъм идеология. В този вид няколко седмици преди официалното честване на Шипченската епопея на 20 август 1977 година на новоизградените парадни стъпала е направено производството на поредния випуск офицери на Военната академия. Когато комплексът е завършен, се назначава комисия от 24-ма експерти, която приема обекта - така започва животът на „Алеята на героите". „За съжаление, през годините са се наложили други наименования. Предстои обаче да издам специална заповед, с която оттук насетне да започнем да наричаме тази емблематична част от комплекса с името, с което авторите са и дали", посочи директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа".
През годините в това пространство са правени промени, които и сега личат много ясно, посочи още той. Първоначално мястото, включително и стъпалата, които ни отвеждат към Паметника на свободата, е било изпълнено с бял врачански камък, но тъй като той не е много траен, се е стигнало до там, че челните ръбове са се заоблили и са станало опасни за използване. Затова в края на 80-те години на миналия век, едва десет години след като пространството е оформено по този начин, се е наложило да бъде ремонтирано, а вариантът, на който се спират от НПМ „Шипка – Бузлуджа", е бил всички стъпала и плочници да бъдат подменени с гранитни плочи. „Това е започнало буквално в края на 80-те години, но поради липсата на достатъчно финансиране, са успели да подменят само стъпалата и сега се вижда, че има разлика в деневилацията между отделните стъпала и междинните площадки", отбеляза д-р Чавдар Ангелов. По думите му предстои това да бъде коригирано, за да може районът да придобие подходящ и добър изглед. „Това ще се случи и покрай предстоящия ремонт на Паметника на свободата. Предвидено е пространството около него да бъде застлано с гранитни плочи с цвета на стъпалата, за да може да се получи една хомогенност и да се изпълни генералният замисъл на мястото, каза той.
Според д-р Чавдар Ангелов от идната година мястото, на което утре ще отбележим националния празник на Република България ще може отново да бъде наричано така, както авторите му са го кръстили, а именно „Алеята на героите" – име, което е много подходящо за мястото. С издаването на новата заповед наименованието ще бъде използвано във всички музейни документи и постепенно институциите, които имат отношение към НПМ „Шипка – Бузлуджа", също ще започнат да го използват. „Това е само поредният пример как всяко нещо трябва да се нарича с името си", каза д-р Ангелов. По някакъв начин това кореспондира и с въпроса за евентуалното възстановяване на историческото име на върха, върху който е изграден Паметникът на свободата, а именно – да се възстанови името Свети Никола, допълни той.
