"Това е органът, който разглежда споровете за законосъобразност за процедурите за даване на обществени поръчки, за предоставяне на концесии, това е способът, по който се разходва най-големият публичен ресурс от държавния бюджет и различни финансирания от страна на ЕС. Това е сфера, която е изключително податлива на корупционен натиск. И вие, колеги от управляващото мнозинство, казвате на българските граждани, че давате само седем дни да бъдат намерени, направени и обосновани такива кандидатури. Говорим за поне седем кандидатури, които трябва да отговарят на изискванията на закона и да имат съответния професионален опит", каза Надежда Йорданова от ПП-ДБ.
"Цялото това съкращаване на сроковете ме навежда на мисълта, че ние пристъпваме към приемането на тези правила, защото вие вече сте си разпределили квотите и сте си избрали хората и всъщност правите с това възможно да няма никакво честно съревнование за тези изключително важни позиции", допълни бившата правосъдна министърка.
Тя предложи поправка в правилата за КЗК - сроковете да са 14 дни, а не 7.
"След като има абсолютно нормални правила за избор с нормални срокове за изпълнение, в които може да се предложат имената, гледайте отстрани спокойно, наистина качествени хора ще ги оглавят, за да може после наистина тези регулатори да си влязат в правомощията", каза Станислав Балабанов.
"Преекспонирате срока. И по правилник е казано какъв е или ако залата реши друго, така че това е предложението на икономическата комисия, докладът е такъв, така че ако мнозинството реши, срокът ще е такъв. Всички документи са описани детайлно и процедурата не е променена", включи се Александър Иванов от ГЕРБ-СДС.
"Вие струпахте всички точки в днешния ден, за да може информационния поток покрай бойкота на хранителните вериги да покрие това, което правите. Защо не остана за утре гласуването? Защо променихте дневния ред? Защо се страхувате от още една седмица време за номинация, прозрачност, за това обществото да реагира, да види какво се случва в тази зала и да има критична оценка", каза Лена Бориславова.
След нея Надежда Йорданова отново излезе да изчете чл. 89 от правилника на парламента, който казва, че срокът за номинации е 14 дни, но може и да бъде променян. Ето какво гласи текстът: "Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго."
"Действително парламентарната група, от която съм част, невинаги е прилагала най-добрите практики, допускали сме грешки. Грешките в миналото обаче не трябва да служат за извинение за грешки в бъдещето. Надявах се поне колегите от ГЕРБ да са си научили уроците. Нека тази пленарна зала да покаже воля да изберем или избере, както е тръгнало, независими регулаторни органи с поне базисно приличие и доверие", каза Йорданова.
Павела Митова от ИТН обаче я нападна, че по време на общото им управление ПП са поставили условие на партньорите си от ДБ, БСП и ИТН Бойко Рашков да бъде избран за шеф на КПКОНПИ.
"От "Възраждане" ще отхвърлим правилата за избор на ръководство на КЗК, защото те доказано не гарантират, че избраните за управляващи за тази ключови за всяка една пазарна икономика комисия ще са добросъвестни, компетентни и отговорни пред обществото. Дали ще бъдат три, седем или 14 дни - решението така или иначе вече е взето и договорено под масата", каза Димо Дренчев от "Възраждане".
Само "Възраждане" подкрепи удължаването на сроковете за номинации, а правилата минаха със 111 гласа "за" от ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС-ДПС и ИТН, 76 депутати от "Възраждане", ДПС, МЕЧ и ПП-ДБ бяха "против", 19 от ПП-ДБ и един от МЕЧ се въздържаха.
Набързо и само с едно изказване минаха и правилата за членове на Фискалния съвет, където срокът също е седемдневен. Само Димо Дренчев от "Възраждане" отново предупреди, че няма да подкрепят правилата, понеже "Фискалният съвет е за закриване". Резултатът бе почти същия - 111 гласа "за" от ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС-ДПС и ИТН.
Дебати нямаше и за подуправителя на БНБ, правилата за когото пак бяха избрани от управляващото мнозинство ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС-ДПС и ИТН. Същото стана и с Комисията за финансов надзор и Комисията за защита от дискриминация.
Кратък дебат имаше за правилата за избиране на омбудсман по въпроса как формално да се предлагат кандидатите за поста, издигнати от неправителствени организации. Досега те трябваше да бъдат припознати и издигнати от народен представител или парламентарна група, но на заседанието на комисията Петър Кьосев от ПП-ДБ е предложил това да отпадне. В крайна сметка депутатите са се разбрали НПО-тата да предлагат номинациите си на председателя на ресорната комисия и той да ги издига формално. От "Възраждане" обаче не приемат този вариант, тъй като според тях няма да е ясно кой ще носи отговорност за омбудсман, издигнат от гражданския сектор, и избран за служебен премиер.
По-дълъг спор се заформи за назначенията в Сметната палата. Мнозинството задвижи процедура за подмяна на двама от заместник-председателите, а от ПП-ДБ настояват да бъде свален председателя Димитър Главчев. Според тях доскорошният служебен премиер е в конфликт на интереси и настояват да бъде сменен, тъй като според Закона за Сметната палата председателят и членовете на институцията не трябва да са били в изпълнителната власт през последните три години освен ако са назначавани като служебни министър-председатели. Главчев обаче беше и външен министър. За целта обединението внесе и проект на решение, но още не е разпределен по комисии. Те настояха правилата за попълване на членовете на Сметната палата да се отложат и първо да се гласува проекта на решение за отстраняването на Главчев.
Според доц. Николета Кузманова от ИТН обаче ПП-ДБ не са прави за Главчев, тъй като към момента на избора си за председател на Сметната палата той не е бил бивш министър, а сега не става въпрос за повторно негово избиране, а за възстановяване на поста.
