Гледайте да не ви хване, ако нарушавате правила, и щом сте артистична натура, търсете си друго място
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Остава половин час до края на работното време, свършили сте си задачите и решавате да си тръгнете по-рано. Шефът е на среща навън, няма да се върне. Излизате и след 15 минути телефонът звъни. Началникът е, имал да ви пита нещо, а не ви намерил на бюрото.
Нещото спокойно може да изчака до утре, но шефът ви дава знак, че е забелязал нарушението на правилата. Вие пък забележете поведението му и си запишете дебело, че ви ръководи педант. Ако не се съобразявате с тази негова особеност, ще си имате неприятности.
В управленския стил на педанта всяко отклонение е равно на престъпление. Той така си е преценил времето за среща навън, че да се върне и да провери дали подчинените му се трудят прилежно до последната секунда. Вероятно има навика всяка сутрин минути след началото на работния ден или всяка вечер минути преди края му да мине да разгледа наличния състав.
Педантът е убеден, че щом има присъствено време, то трябва да се спазва желязно и негова задача е да следи за това. Няма значение дали служителите се трудят или умело се преструват.
С такъв началник трябва да се научите да цепите секундата на две, точно да спазвате в колко идвате, в колко си отивате, кога си взимате почивки. Абсолютно сигурно е, че той прави от всяко нарушение всеобхватни изводи за вас като личност и професионалист. Смята закъсненията за признак, че ви липсват умения да си организирате времето, а тръгването по-рано - за проява на небрежност и нежелание да работите. Ако ви се налага да се отклонявате, винаги му искайте разрешение. Гледайте обаче да не е често.
Това със спазването на работното време е най-елементарният издайнически знак, че шефът ви е педант. Той фанатично държи на всички правила, затова не бива никакви артистизми да си позволявате.
Първата ви задача е старателно да изучите всякакви документи, като се започне от собствените ви - договор и длъжностна характеристика, мине се през вътрешните за екипа и се стигне до фирмените. Глупаво е да не знаете правата и отговорностите си, щом имате такъв началник. Незнанието никога не е оправдание, а за него наистина е равно на престъпление, защото той искрено вярва, че системата се крепи върху познаването и стриктното спазване на правилата. Нищо повече и нищо по-малко.
В никоя работа не може абсолютно всичко да се разпише, затова опознайте и самия педант -
как той иска подчинените да изпълняват задачите. Тази част е неизбежна.
Хубавото е, че началникът е тип, който не обича да се променя и няма да се налага често да го изучавате. Все пак внимавайте - нищо не е завинаги дори при педанта, понеже условията се променят, висшестоящите мениджъри искат от него развитие и т.н.
Изключително важно е да разберете, че такъв шеф не е ориентиран само към резултата. Какъвто и успех да постигнете, не е успех, щом не е по предписанията. Ще чуете, че резултатите щяха да са по-високи, ако бяхте действали по правилата. Или че този път сте имали късмет, но следващия ще се провалите, понеже правите, каквото ви хрумне. Педантът не иска от вас импровизации и иновации, независимо че именно те водят към победа.
Не иска и инициативи. Никога не го изненадвайте с активност и идеи. Предлагайте само ако той изрично ги е пожелал от подчинените си.
Тогава също не прекалявайте с революционност - ще го скандализирате, объркате и уплашите. С педант трябва лекичко и бавничко, за да има време да свикне, че нещо в алгоритмите за действие може да се промени. Представяйте въпросното нещо като незначителна корекция и се постарайте да изглежда, че всъщност той - мъдрият ви шеф, е съавтор на промяната. Когато подчинен изтъква началническия авторитет, винаги е приятно.
Трудно ще ви е да се съобразявате с такива характеропатии, определящи управленския стил на шефа, ако сте от хората, които не са изпълнители по душа. Но специалистите по кариерно развитие съветват, когато си избирате работно място, да си избирате внимателно и мениджъра. Щом с него не си пасвате, не само не ви очакват главоломни успехи, ами и всеки ден ще бъде мъка.
Артистичните натури не могат да понесат да ги оглавява педант. Те се стремят към разнообразие, обичат да импровизират.
На бунтарите им е много трудно стриктно да следват правила. Те изпитват вътрешна съпротива, когато не е позволено да се отклоняват нито на йота. Особено след като отклонението няма да доведе до нищо лошо, а има шанс да донесе по-добър резултат.
Дори рационалните хора смятат за глупост да се правят нещата така само защото "така трябва". Светът открай време се движи от промени и иновации, съвременният свят - още повече.
Щом влизате в някоя от тези категории хора, няма смисъл да се оставяте да ви оглавява педант. За известно време мимикрия му е майката.
Както знаете от уроците по биология, това е способността на животните да се променят, за да се слеят с околната среда и да не ги забележат враговете. Насилете се стриктно да следвате правилата или поне шефът да не ви хваща, когато ги нарушавате, докато си търсите друго място, което отговаря на природата и разбиранията ви за професионално развитие.
------- Искрен или принуден
Някои педанти са автентични. Те искрено не понасят нарушаване на правилата - също като хората, които имат психично разстройство, водещо до тревога, ако виждат примерно леко изкривена картина.
С такъв шеф трябва да сте наистина стриктни, за да не сте изкривената картина, която природата не му позволява да търпи.
Педантизмът може да идва и от друго - началникът не е уверен, че има качества за поста си. Той се хваща за правилата и държи на неотклонното им спазване, за да оцелее. Като кон с капаци не позволява творчество, инициативност и иновации, защото се страхува, че ще лъснат неспособностите му.
С такъв педант по принуда трябва много да внимавате - той задължително е и свръхконтролиращ. Има известен шанс да го убедите, че промяната на някое правило може да му е изгодна. Но в повечето случаи на вас ще ви е по-изгодно да не му създавате такива главоболия, а плътно да се придържате към установената практика.
Освен това бъдете уверени, че при нарушения шефът ще бъде безжалостен. Заплашвате поста му, понеже изглежда, че не е в състояние да се справя с подчинените си.
Трети вариант е началникът да демонстрира власт, като не допуска никакво отклонение от правилата. Той е повелителят, вие сте изпълнителите. Нямате право на волности, ако не ви ги разреши. Това не е искрен педантизъм, а жажда да получава страхопочитание.
Вникнете в същността на шефа си и щом той използва правилата, за да черпи лична власт, винаги му искайте позволение дори за дреболии - примерно да си тръгнете 5 минути по-рано от работа. Като го питате "разрешавате ли ми", му доставяте удоволствие. Понеже е свръхконтролиращ, като действате на своя глава, ще ви хване и накаже, че нарушавате не просто правилата, а посягате на неговия авторитет като повелител.
Никога не забравяйте да му демонстрирате респекта си. Иначе колкото и добри професионалисти да сте, каквито и успехи да постигате, ще сте му трън в очите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да се справяте с язвителен колега
Стратегии за борба с негативизма, който пречи на личния успех
Помирител е обещаваща роля за кариерен напредък, ако не плащате чужд конфликтен дълг
4-те типа конфликти в екипа, кога да се биете и кога да бягате
Как психофеноменът "ефект на прожектора" пречи на професионалния успех
Като хамстер на въртележка в целите на компанията
Актуален HR тренд: Психологическа безопасност на работа
Честолюбието - този енергиен вампир, който проваля професионалния успех
Носи ли професионален успех клишето "Щом върви, не го поправяй"
Три тактики безотказно водят нагоре в кариерата
Дисекция защо не харесвате шефа
