- Няма да има амнистия за недекларирани доходи
- Отвързват помощи от минималната заплата
Със засилени мерки, които да ударят сивия бизнес в България, ще се търсят допълнителни пари за хазната.
Работна група във финансовото министерство обсъжда как да изпълни решението от вторник на коалиционния съвет на управляващите до 14 февруари да има бюджет с 3% дефицит.
Акцент се поставя върху изваждането на светло на скрити обороти от бизнеса, твърдят няколко независими източника. Една от мерките описа шефът на бюджетната комисия Делян Добрев и тя се отнася за продажбата на горива.
Друга мярка, която Добрев цитира, е свързана със задължително поставяне на GPS-и на всички товарни автомобили с тегло над 3,5 т. Така ще може с точност да се проследява къде се движат и да се правят проверки на пътя дали наистина превозват обявената стока, има ли издадена фактура за нея и платени данъци. Голяма част от това вече се прилага от началото на миналата година, когато НАП въведе предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск, с които най-често стават данъчни измами.
Друга обсъждана идея е за намаляване на загубите от контрабанда или нерегламентиран внос. За целта ще се определят
средни цени на всички стоки и митниците ще ги прилагат при обмитяване
Така нямало да има внос на дъмпингови цени, от който да се губят стотици милиони приходи за бюджета.
Описвайки допълнителните мерки, Добрев посочи, че те са по-реалистични от предлаганите от служебното правителство в неговия вариант за бюджет. Поради това отпада и предложената амнистия за недекларирани доходи. Според сметките на служебния кабинет от нейното прилагане може да се съберат над 4 млрд. лв. Нов анализ на Министерството на финансите обаче показал, че очакваният ефект е само 300 млн. лв. От удара по сивия бизнес се чакат около 4 млрд. допълнително, които не достигат, за да се свие дефицитът до 3%.
Със сигурност тази година
данъци няма да се променят
Изключение е връщането на 20% ДДС за ресторантьорите и хляба, но това е отмяна на временното намаление на ставката, а не е повишение на налога.
В разходната част се обсъжда запазване на всички поети ангажименти на държавата от предишния бюджет. Но ще бъде укротен темпът на нарастване на доходите, след като инфлацията е спаднала до 2,2%. Това означава, че индексация на заплатите за хората, които са на държавна работа, няма да надхвърли 10% през тази година.
За пенсиите оставало да действа швейцарското правило, което и при тях ще намали темпа на увеличение. Обсъдено било и отвързване на социалните плащания от минималната заплата. Така ще се редуцира броят на получаващите помощи и те ще отиват само при наистина бедни хора, а не при обявилите, че получават минимална заплата.
Осигуровките може да се вдигнат след 2026 г. Идеята за бързо пълнене на хазната с вдигане на ДДС на 22% е отхвърлена. Но активно се обсъжда
предложението чиновниците да плащат осигуровки те си,
а не те да са за сметка на държавата, както е сега. Все още обаче няма финално решение дали тази мярка ще влезе в бюджета.
Спор имало по повдигната отново тема за облагане на т.нар. свръхпечалба на банките. Това бе предложено първоначално и от служебното правителство с разчети, че ще донесе близо 1 млрд. лв. допълнителен приход. Бившият финансов министър Людмила Петкова обаче оттегли предложението. Причината - заради глобалния данък от 15% от банките тази година ще влязат като корпоративен налог 1,123 млрд., което е значителен ръст спрямо 2024-а.
Новото правителство сега обсъжда и вариант, вместо да се облагат допълнително банките, да се приеме модификацията на тази идея – кредитиране на покупки на ДЦК от хората през ББР. Тази възможност се приема като алтернатива на депозитите. Гражданите без проблем щели да купят книжа, гарантирани от държавата, които носят над 3% годишно доходност.
Почти сигурно е, че ще има допълнителен данък за концесиите за природните богатства. Такава мярка бе предложена и в бюджета на служебното правителство, но след това оттеглена, а вместо нея бе договорено да се вдигнат концесионните такси.
Обсъждана е и продажба на военни имоти, която може да донесе близо 2 милиарда лева. Парите от тях обаче ще постъпят в Сребърния фонд, както е по закон и това няма да донесе бързи приходи в хазната. Но има голяма вероятност финансовият министър Теменужка Петкова да поиска от всички министерства да направят преглед на имоти, които могат да бъдат продадени.
Най-сериозен проблем пред бюджета може да се окаже дефицитът по т.нар. начислена основа - тоест за разходите, за които държавата е поела ангажимент.
Сумата им се оценява на 4,8 млрд. лв. по капиталовата програма, за които регионалното министерство е сключило договори и трябва да плати.
Финансовата министърка Теменужка Петкова преди дни заяви, че проблем с дефицита всъщност ще има още през първите три месеца на годината. Тя цитира данни, според които разликата между очакваните приходи и разходи е над 3,634 млрд. лв. За да се покрие този дефицит, ще се използват пари от фискалния резерв. (Как се движат парите на държавата - виж графиката.)
В същото време бяха пуснати и нови емисии ДЦК.
Чрез тях в рамките само на десетина дни държавата успя да събере 600 млн. лева
Първо бяха продадени тригодишни ДЦК с лихва от 2,9%. Последва втора за 300 млн. лева, като при нея доходността бе по-голяма - почти 3,5%, а книжата са седемгодишни.
