Всякакви характеристики има родното висше образование, но едни от най-видими са дисбалансите в системата - не само по отношение на профилната и териториалната му структура, но и по отношение на качеството. Вероятно няма друга държава, в която студентите в дадени университети може и да не са стъпвали на лекции, а в други - да бъдат скъсвани от непрестанни изпити, което допълнително отказва младежите от трудни и дефицитни за бизнеса специалности, пише "Сега".
Известен поглед върху тези противоречия дава и процентът на незавършващите студенти, който в някои професионални направления надминава с много този на получилите заветната диплома. Справка от МОН в кои специалности отпадат най-много студенти. Министерството ни предостави таблици с десетки хиляди данни по брой студенти за всеки от 51-те университета и за всяка от стотиците специалности за последните 4 г., която трудно подлежи на обобщение. Все пак, данните, а и коментарите, събрани от студенти и преподаватели, показват прелюбопитни закономерности и проблеми, които биха могли да послужат за ориентация на кандидат-студентите, а и за създаващите политика у нас.
Празни зали
Преди месец репортер на Канал 3 отиде на място в Стопанската академия в Свищов, за да види как върви учебният процес. За два дни от общо 2000 студенти, които се водят на книга във висшето училище, той успя да заснеме едва шестима. Кадрите показаха покъртителни картини - освен порутена, но и видимо празна сграда, в която почти буквално няма жив човек. "Действителността е точно такава - на моя лекция от 20 души последно дойде само едно момиче", потвърди преподавател.
Нерадостната ситуация бе загатната по-рано и от проф. Андрей Захариев, уволнен заради тв интервю, което според ректора доц. Марин Маринов уронва престижа на висшето училище. "За мен най-голямата имиджова криза за висшето училище ще настъпи, когато регулярно празните и скромно посещавани от редовни студенти аудитории станат обществено и медийно достояние", каза проф. Захариев, който понастоящем търси правата си в съда. Той уведоми ректора, че от 50 редовни студенти на лекцията по съвместната им дисциплина "Международни финанси" на 1 октомври м.г. е присъствал само един студент. Не е известно нещо да е предприето в тази посока нито от ректора, нито от МОН.
Подобни слухове за фантомно обучение от години вървят и за други висши училища. За да бъдат хванати в крачка обаче, са нужни внезапни проверки от МОН, които ведомството не се е засилило да провежда, а и няма нужния капацитет.
Малки, големи и по-големи секири
За сметка на това, в някои направления и университети младежите се чувстват като изтеглили късата клечка, споделяйки че там късането на студенти на изпити се е превърнало в нещо като спорт. Информатиката в СУ например се слави като специалността с най-много късани студенти за разлика от другите компютърни направления, софтуерното инженерство и др.
"Започнахме 120 души, във втори курс бяхме 60, сега сме само 20", споделя третокурсник. По думите му материалът е ужасно сложен и някои се отказват още в началото, просто защото се натъкват на нещо, което не са очаквали. И по-упоритите със завиден бал обаче едва успяват заради непосилно високите изисквания на дадени преподаватели, станали нарицателни със строгостта си (и с прозвищата си - например "Светата троица"). "Има преподаватели, за които се знае, че при тях е почти невъзможно да си вземеш изпита. От един поток например да са минали само трима. Някои студенти отпадат, защото не могат да вземат един единствен изпит, който влачат от първи курс", казва младежът, който заедно с колегите си е ангажиран почти всеки уикенд с извънредни лекции и текущи изпити и контролни, които се провеждат през годината като условие да бъдат допуснати до финален изпит.
"При някои преподаватели 50% от студентите минават, 50% биват късани. При нас минават само 10%. Може да се отдаде на стриктност, методика на преподаване и т.н., но се забелязва системност", коментира още младежът. По думите му заради тази ситуация във Факултета по математика и информатика обмислят въвеждането на още една допълнителна, държавна поправителна сесия за 4-курсниците само за един определен изпит, който те влачат от години и който ще бъде проведен от друга комисия от изпитващи, без в нея да участва въпросният преподавател.
"От 12 човека курс 10 са скъсани. Преподавателят ни е известен, че се заяжда дори за запетайки. Всички го знаят, но от ръководството вдигат рамене", споделя друг студент от СУ от друга специалност, пожелал анонимност. "Нормално ли е да имат по 13 изпита на семестър? Програмите им са безумно натоварени и остарели, направени така, че преподавателите да си вземат хорариумите. В курса на дъщеря ми започнаха 23 души, сега са 12", споделя и майка. В социалните мрежи могат да се открият редица коментари, свидетелстващи за разнообразни казуси - за масово отказване на студенти в дадени специалности заради начина на преподаване, отношението на някои преподаватели или просто заради безсмислието на учебната програма.
"И при нас е така, въпреки че сме в престижен университет. Специалността ни е с най-висок бал, а само 20% евентуално вземат изпитите и е точно така, както го описвате. Не разбирам защо", споделя друг родител, който допълва, че само първата поправка е безплатна, а следващите се заплащат по 50 лв. "Ако двама от 12 са на поправка, да кажем, че не са учили, но когато 10 от 12 са, за мен проблемът е в начина на преподаване и неточността с поставянето на задачите", смята друг.
"Всеки сам си преценя"
Случаите повдигат и темата за начина на оценяване в университетите, който е различен за различните преподаватели дори от една специалност. "Всеки преподавател има различен начин на оценяване, някои искат две домашни и освобождават от изпит. Друг обаче дава по 6 контролни всяка събота, 3 домашни и 3 теоретични контролни, всяко от които носи определен брой точки, без които не може да минеш на изпит, след който следва и устно препитване, на което могат да се скъсат от раз без значение колко блестящ си бил на останалите задачи", споделя студент.
"Правилата се промениха в последните години, за да не може с еднократно поставяне на оценка да бъдеш скъсан, а оценката ти да зависи от няколко фактора", споделя професор пред "Сега", който представя таблица с различните компоненти, които се включват при поставянето на оценка - посещението на учебни занятия например носи 10%, семестриални контролни - 15%, академичните знания - 25%, а семестриалният изпит - 50%. "МОН изисква подобна кумулативност на оценката, ако това не е популяризирано сред студентите и не се прилага, е проблем и биха могли да се получават такива рецидиви", коментира той. По думите му ако от 100 студенти почти 100% се оказват калпазани, значи може би има нещо нередно.
Според някои обаче летвата е твърде занижена и критиките на студентите са неоснователни, тъй като който не е научен да учи, понякога бърка, че срещу него се проявява произвол. "Студенти се оплакват, че трябва да знаят десетки дефиниции. За някои специалности обаче това е ключово, понеже ще боравят с тях през цялата си кариера", казва преподавател по право. По думите му преподавателите нямат интерес да късат много студенти, защото това означава допълнителна заетост за тях, освен това ще привлекат внимание върху себе си от ръководството.
"От 110 студенти само 9 си взеха изпитите. Такава е сечта при нас. Масово студентите не знаят как да учат, какво да учат, не успяват да си разберат грешката си. Как иначе да осигурим качествено образование и читави хора?! Ние дори се борим не всички да завършат", казва преподавателят. По думите му право се влиза с една "проста матура", затова и е логично изходът да е по-труден. "Нормална практика е ако не можеш да си вземеш изпита при един преподавател, да отидеш при комисия. Има и системи за оценяване, при които последните 30% от студентите на даден изпит се късат автоматично, дори да имат четворки. У нас подобна мярка ще доведе до бунт", казва той.
В Шумен информатика завършват 23%, в ТУ-София - 76%
Големият процент отпаднали студенти в определени специалности не означава задължително, че обучението в тези университети е по-трудно или че преподавателите са по-строги. Подвеждащо би било също така да се обобщи, че там, където студентите завършват масово, летвата е поставено доста ниско. Логично е например водещите столични университети в дадена специалност да привличат и най-подготвените младежи, докато в регионалните университети да попадат по-малко мотивирани студенти. Какво показват данните по университети за броя на приетите през 2020/21 г. и броя на дипломиралите се през 2023/24 г., получени от МОН по закона за достъп до информацията?
Конкретно за информатиката данните не потвърждават, че в СУ се къса най-много. Там процентът на завършващите е 42 на сто, колкото е и в Югозападния университет. В Нов български университет обаче завършват още по-малко от следващите информатика - 19%, а в Русенския - 24%. В Шуменския университет информатика завършват само 32% от студентите, във Варненския свободен университет - 31%, Бургаския свободен - 34% и Великотърновския - 33%. С относително висок процент дипломирали се информатици се отличават Пловдивският университет - 64%, ТУ-София - 76% и Икономическият университет - Варна - 74%.
По същия начин не може да се каже дали да учиш математика в Шуменския университет и Югозападния университет е най-трудно, защото там завършват само 9-10% от студентите, записали математика, и дали пък в ТУ-София не е най-лесно, тъй като там процентът на дипломиралите се математици е най-висок - 55 на сто. В СУ всеки трети кандидат-математик не завършва, както и в Русенския университет, а в Пловдивския с диплома по математика излизат 43 на сто от студентите.
Обобщени данни от 2020 г. показаха, че средно около 50% от студентите не завършват, като най-голям процент отпаднали има в областта на горско стопанство, животновъдството, спорт, машинно инженерство, електроника, растениевъдство, филология и биотехнологии. Данните от 2024 г. са подобни. Горско стопанство, което се учи само в Лесотехническия университет, завършват 43% от младежите. Животновъдство - едва 12% от студентите, записали тази специалност в Аграрния университет в Пловдив, и 36% от младежите, следващи животновъдство в Тракийския университет. С диплома по спорт - около 54% от учещите в Националната спортна академия. При общото инженерство разликите са фрапиращи - от например 20% завършващи тази специалност в Тракийския университет до 93% - в Лесотехническия и Шуменския или 88% в ТУ-Габрово.
На какво се дължат дисбалансите, какъв процент от записалите се, чието обучение се плаща от държавата, се смята за нормално да отпадат, и отвъд какъв процент загубите изглеждат твърде високи (да не забравяме, че държавата плаща за всички отпадащи студенти за целия срок на обучение, за който са приети) - все въпроси, които трябва да намерят своя отговор, ако искаме да развиваме висшето си образование.
