Стари електрически стълбове, основи на къщи, дървета и дори течаща чешма на повече от 40 години изплуваха в намалелите води на язовир „Огоста" край Монтана. Хората, които въпреки ниските температури остават там на бивак или се разхождат и любуват на природата ги гледат с почуда.
Непокътната от следите на времето е останалата под водите самоделна чешма. "Жеравичката" чешма, построена от жителите на село Живовци в предмайско съревнование за изпълнение на двегодишния народостопански план е от 1 май 1948 година. И сега чучурите дават живителни струи вода.
В язовир „Огоста" към момента има 164,2 милиона кубически метра вода, при максимално възможен обем от 506 милиона кубически метра вода. В последните няколко дни нивото спада с по 2 сантиметра дневно, но няма нищо притеснително, защото все още има достатъчно вода, за да се изпуска в река Огоста.
" Няма опасност от наводнение . При сегашното ниво дори през пролетта три месеца да вали постоянно, то това няма да създаде опасност от наводнение, тъй като язовирът ще поема и задържа водата", каза областният управител на Монтана Калин Хайтов.
Заради маловодието по бреговете са се показали големи ивици напукана земя.
Хидрогигантът е погълнал Радичковото родно село Калиманица и Живовци заедно с всичко, което е имало по дворовете на къщите. 350 къщи са под водата на язовира, казват с тъга в очите жителите на монтанския Живовски квартал.
Черквата на село Живовци и параклисът пред нея също са на сухо и привличат много туристи, но църквата е пукната и крие опасност за посетителите, предупреждават властите.
При проливните и продължители валежи от дъжд през пролетта на 2023 година обемът на язовир „Огоста" достигна 466 милиона кубически метра вода, а преди това е достигал и до 490 млн. кум. м.
Той изпълнява своята роля на годишен изравнител - да побира дъждовната вода от склоновете на Стара планина в първия момент след валежа и да я задържа, а след това тя плавно да се изпуска в река Огоста без да създава опасност от наводнение по течението
Странен е този пейзаж с магическата църква Свето Възнесение, изоставена при потапянето на село Живовци. Неговото изселване, заедно с това на с. Калиманица, започва в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век и приключва през 1984г. Сега е напълно разрушено и залято от водите на открития през 1986г язовир Огоста, южно от град Монтана. Георги Йованов, майстор от Пиротско, е строил тази църква през 1858 година. През 1972 година инвентарът е преместен в Лопушанския манастир. През 1975 година иконите пък отиват във Видин. Съдбата им не се знае. Няколко са запазените неща в момента- царските двери, камбаната и тронът".В началото на 70-те години е църквата е обявена за паметник на културата от епохата на Късното Възраждане. Архитектурата ѝ носи характерните особености на Северозападната българска строителна школа. Релефите на арката, изобразяващи човешки фигури и лица, също са особено ценен извор за историята.
Мистичният язовир „Огоста" от една страна стряска с внушителните си размери хората от Монтана, но от друга ги предпазва от наводнение. Такова е и твърдението на хидроспециалистите от Напоителни системи- ЕАД- Мизия.
