Търси добри новини и ги разказва на разбираем език
„Когато започнах работа в началото, някои от по-възрастните колеги отказваха да ги снимам. Казваха ми: „Няма нужда да ни правиш известни." Но аз упорствах, защото исках да покажа човешкото лице на огнеборците - те са на първо място хора и също имат чувства, но ние не можем да ги видим, когато са на терен, лицата им са скрити зад маски и действат като машини. Затова ги наричам тихите герои." Това обяснява говорителката на Пожарната в Пловдив Таня Костадинова, която преди дни спечели награда за принос в развитието на пожарната безопасност и защитата на населението в България и издигане престижа на професията на огнеборците. Тя е единственият цивилен служител, отличен в конкурса „Пожарникар на годината - 2024".
Таня Костадинова работи в Пожарната от август 2021 г. и за времето оттогава е спечелила битката да разказва човешки истории от ежедневието на пожарникарите, а не само да съобщава за бедствия и последиците от тях. „Знаете ли например, че при нас работи най-малкият огнеборец в страната? Той е само на 9 години, защото е роден на 29 февруари във високосна година и макар да е голям мъж, по брой рождени дни се води на крехка възраст. Имаме и братя близнаци, които работят в две различни пожарни служби. Преди време един колега беше донесъл кутия бонбони, за да почерпи за рождения си ден. В този момент дойде сигнал, че гори покривът на къща на Бунарджика. Той и колегите му тръгнаха толкова бързо, колкото става само във филмите. И после написах, че вместо свещите на тортата на празника си е гасил пожар", дава пример тя за историите, които обича да разказва. И подчертава, че колегите й вече сами я търсят, ако е пропуснала нещо интересно.
Работата на пожарникарите далеч не се свежда до гасенето на огън, те помагат и в много други ситуации. „На наша инициатива в Цар-Симеоновата градина майка изгуби 4-годишното си дете. Уплашените й викове до захвърлената му триколка събраха хора. Огнеборците се втурнаха да помагат, питаха я как изглежда и с какво е облечено. Сетих се да й поискам снимка, разпратих я на колегите и започнахме да го търсим, викайки името му. С огнебореца Георги Лесев от Първа служба намерихме малчугана, жадно вперил поглед в стената за катерене, която беше монтирана на фасадата на библиотека „Иван Вазов", така запленен, че не чуваше нищо. Грабнахме детето и го предадохме на майката. Сълзи от щастие, целувки и задушаващи прегръдки...", описва емоциите Таня. И си спомня и за дете, ударило главата си по време на събитие в Музея на авиацията в Крумово. Имало много кръв, пожарникар отнесъл детето на ръце в сградата на сянка, тя се обадила на телефон 112 и говорила успокоително на малкия, докато дойде линейката. А после раната се оказала повърхностна, за щастие.
Таня Костадинова е убедена, че във всяка професия има място за добри новини, стига човек да има очи и сърце да ги види и умение да ги напише. За целта е спечелила още една битка – да разказва за пожарникарите на разбираем език, за което е загърбила специфичните за професията термини.
