Деветото издание на церемонията “Академичните оскари” на 17 януари събра 17 ректори, държавници, лидери от бизнеса, студенти и абитуриенти. Домакини бяха зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов, в чиято сграда NV Tower в София беше церемонията, и “24 часа”.
На церемонията присъстваха и 8 бивши министри на образованието, които попитахме какви мерки трябва да се вземат, за да може българското висше образование да е конкурентно на европейското. Ето какво каза образователният министър (2022 - 2023) проф. Сашо Пенов:
За да се постигнат резултати от образованието, е необходим комплексен подход. Това ще стане, като усъвършенстваме системата още от началното образование и стигнем до висшето. Алберт Айнщайн казва: “Образованието е това, което ни остава, след като сме забравили какво сме учили в училище”. Тоест образованието е това, което ни дава уменията, за да можем да сме полезни за себе си и в обществото.
Затова, за да се развие българското висше образование, в него трябва да постъпят мотивирани завършващи средното училище ученици, които да надградят уменията си и оттам нататък да продължават да се развиват, било то в сферата на науката, или пък на иновациите, или там, където са силни и имат своите умения.
Ето защо на образованието трябва да се гледа като на лично право - правото на всеки човек да избере да учи и да получи такива умения, че да бъде най-добре полезен за себе си, за обществото и за семейството си.
Представете си колко семейства в България заделят част от доходите си, за да могат децата им да бъдат образовани. А качественото образование ще се случи, когато се предлага от първи клас и се завършва със студентската скамейка, впоследствие университетското образование и накрая достойна реализация на пазара на труда.
Така че в университетското образование в момента следва да се надградят добрите традиции, да се усъвършенства материалната база, а тя от своя страна да привлича студентите. Така те ще могат да влязат в мястото, в което да получат знания, необходими за тяхното реализиране в живота.
