100 млрд. дрехи се правят всяка година, 65% от тях са излишни, изнасят ги в Азия и Африка, и водят до замърсяване на природата
Купи само това, от което имаш нужда, съветва Даяна Уийб. Днес тя има 200 000 последователи, като ги разубеждава да пазаруват. А с въпроси като “искахте ли този продукт, преди да ви бъде предложен” напомня на феновете си, че седмичните и месечните обсесии за купуване на дрехи не са нормални.
Даяна през 2019 г. си купува ненагряващи пръчки за къдрене, рекламирани от инфлуенсър в TikTok с обещание за красиви къдрици. Но бързо осъзнава, че няма нужда от тях, разказва тя пред Би Би Си.
6-години по-късно Даяна е един от силните нови и яростни врагове на инфлуенсърите. Деинфлуенсърите са обратната вълна в социалните мрежи, които пък ни насърчават какво да пазаруваме. Уморени да се инвестира в надценени продукти, само и само да са “в тренда”, деинфлуенсърите зоват за по-балансиран подход при пазаруването. А с ревюта на продукти насърчават хората да мислят критично, преди да купуват. Те критикуват надценени продукти и разкриват подвеждащ маркетинг с
хаштаг #deinfluencing, който вече генерира повече от милиард гледания
Уийб вярва, че през 2025 г. културният тренд се обръща заради повишената информирaност какво всъщност правят инфлуенсърите. Повечето коментари под видеата ѝ са положителни, като например “Имах нужда да чуя този съвет днес”.
Други обаче питат защо се меси в навиците за пазаруване на хората. Затова тя подчертава, че не се застъпва за живот, в който изобщо не се купува, а иска хората да обмислят покупката, преди да бързат да я платят.
Всяка година в световен мащаб се произвеждат повече от 100 милиарда броя дрехи, а повече от половината (65%) от тях се изхвърлят в рамките на 12 месеца.Често ненужните дрехи
се изнасят в държави в Африка и Азия,
където до 40% от тях могат да бъдат изхвърлени вместо препродадени, пише Би Би Си. Неправителствени организации алармират, че това носи риск както за здравето, така и за замърсяване на водите. Конкретен проблем са синтетичните материали, тъй като за производството им са необходими около 342 милиона барела петрол годишно.
При депонирането на отпадъци се отделят равни количества въглероден диоксид и метан - вторият е 28 пъти по-издръжлив от първия за период от 100 години. По данни на ООН модната индустрия е отговорна за 8-10% от световните въглеродни емисии. Само 1% от рециклираните дрехи стават нови облекла.
Според данни на Евростат и “Оксфам” европейците изхвърлят 2 милиона тона текстил всяка година. 70% от дарените дрехи се изпращат до Африка за препродажба на местните пазари. По-добрите дрехи остават в страни като Нидерландия, по-лошите отиват в Източна Европа, а на сметището - в Африка.
Кой налага тази култура на свръхпотреблението? Инфлуенсърите в социалните мрежи внушават на милиони, че трябва да притежаваш определена стока, за да си “в тренда”. Те станаха сила покрай възхода на YouTube и Instagram и дигиталния маркетинг през тях.
За разлика от “Фейсбук”, която набляга на дискусията и двустраннното общуване, Instagram, YouTube, а по-късно и TikTok залагат на визуалната комуникация - в повечето случаи филтрирани снимки или видеоклипове, предназначени за “консумация” от определена публика - в този случай последователите на публикуващия ги.
Въпреки че понятието “инфлуенсър” (от английски influence - влияние, влияя - б. р.) е съществувало и преди, то се утвърди около 2015-2016 г., когато големите компании и марки откриха
златната си мина - маркетинговия потенциал на известните личности и звезди с голям брой лоялни последователи в интернет
А аудиторията често е най-дигитализираното засега поколение Z - родените между края на 90-те години на миналия век и докъм 2011 - 2012 г. Така започва и развитието на инфлуенсър маркетинга като официална индустрия, а основното ѝ послание е: “Щом известна личност рекламира конкретен продукт, купувай!”.
Явлението се нарича Haul culture (културата “хаул”) - на видео въпросните звезди и инфлуенсъри показват и преглеждат голям брой закупени артикули, често дрехи или продукти за красота (с намерението повечето от тях да бъдат върнати на производителя, след като видеосъдържанието е създадено).
Агресивната консуматорска култура на инфлуенсър индустрията неизбежно предизвиква отпор в лицето на онези, които се обявяват за разумно пазаруване и против безумните харчове, а и против самите инфлуенсъри - движението на деинфлуенсърите. Тяхното послание е коренно различно: “Бързата мода няма да ви направи стилни”.
В основата си то се бори срещу свръхпотреблението и необмисленото пазаруване - вместо безкрайна реклама на спонсорирано съдържание
движението насърчава покупката само на това, което наистина е необходимо и полезно
Именно заради нашумелите призиви за екологична устойчивост, финансов разум и материален минимализъм тръгна вълната против “културата на излишъка”, която произвеждат инфлуенсърите. Ключова роля изигра пандемията от COVID-19, когато много хора преосмислиха потребителските си навици.
Първите последователи на движението са обикновени хора, разочаровани от постоянния натиск на рекламни послания.
Към разумен подход се стреми и Кристина Майкаски, която чрез YouTube, TikTok и Instagram призовава хората да живеят пълноценно, “без да се разоряват”.
През 2019 г. задлъжнях със 120 000 канадски долара заради студентски заеми и все още пазарувах седмица след седмица. Ударих дъното, когато си купих чифт ботуши, които струваха повече от наема ми, въпреки че знаех, че не мога да си ги позволя, разказва тя пред Би Би Си.
Кристина го описва като “капана на Инстраграм срещу реалността”
- представата как трябва да изглежда животът въз основа на това, което правят връстниците ѝ. В подкаста си Майкаски често слуша борещи се както с постоянния натиск да купуват, така и с разочаровани от продуктите. Хората вече не виждат стойност в това, което купуват. Обещанията на продуктите просто не оправдават очакванията. Усещането е, че всичко става все по-скъпо, но с по-ниско качество и носи по-малко удовлетворение.
Съветът ѝ към другите е да оставят телефоните си. Скролването и постоянното консумиране на съдържание ви прави по-склонни да се поддавате на подсъзнателни послания, казва тя.
Експерти и стилисти пък обръщат внимание, че бързата мода е вредна не само за финансите и околната среда, но и за личния стил. И го сравняват с кулинарията - ако сготвите нещо бързо, то не може да се сравнява с ястие, приготвяно повече от 48 часа с внимание и усилия.
Влиянието на деинфлуенсърите се вижда в променящите се потребителски навици - вместо бързи резултати се търси практичност и автентичност. Така големите марки постепенно почват да адаптират маркетинговите си стратегии. Има и случаи, в които критикувани от деинфлуенсърите продукти губят стойност, докато онези, които са минали през тяхната проверка, печелят доверие.
Именно тук обаче се крие голямото предизвикателство пред движението. Според експерти
то рискува да стане друга форма на показност - просто да се замени един тренд с друг
Не по-маловажен въпрос е дали деинфлуенсърите запазят своето оригинално присъствие, докато последователите им постоянно растат.
Въпреки това мнозина виждат движението като необходим контрапункт на натиска за постоянно харчене.
