Богатството - този универсален, но несъвършен измерител за благополучие, винаги ще бъде във фокуса на човешкото внимание. Заради огромната власт, която дават парите в нашия свят, със свръхбогатите са принудени да се съобразяват и политиците.
Тези дни го потвърди и президентът Джо Байдън, който в прощалната си реч предупреди за "оформящата се олигархия" в САЩ, малко преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом.
В това последно обръщение той каза, че "опасна концентрация на властта в ръцете на шепа свръхбогати хора застрашава цялата ни демокрация, основните ни права и свободи и справедливия шанс за напредък на всеки".
Но в същото време никой не може да отрече, че някои от милиардерите са истински
двигател на прогреса
за цялото човечество
Нещо повече - с действията си, с изказванията си и с цялото си поведение те се оказват и образец за подражание на милиони хора, които живо се интересуват от биографиите им. Съвсем логично, тъй като на техния вдъхновяващ пример се гледа и като на рецепта за успех. Та не е ли именно това същността и основата на американската мечта, която през последните 200 години не престава да изумява с постиженията във всяка сфера на живота?
Случайно или не, в историите, които скандално богатите хора сами разказват за себе си, един мотив се повтаря почти неизменно: Дори в живота да си тръгнал от много нисък старт, ако проявяваш необходимите усилия и инициативност, ти непременно ще достигнеш върха.
Но реалността се оказва малко по-различна. Изследвания в САЩ например показват, че дори в "страната на неограничените възможности" икономическата мобилност е доста ограничена, а по-голямата част от богатството е концентрирано в ръцете на малък брой фамилии. Според доклади, като тези на Oxfam, много свръхбогати хора са
започнали с финансова
подкрепа от семейството си, получили са наследство или образование в елитни университети. И някои знаменити изключения, като да речем, шеметната кариера на водещата Опра Уинфри, която от крайна бедност се издига до една от най-влиятелните жени в света, по-скоро потвърждават правилото, отколкото да го опровергават.
В тази връзка "24 часа - 168 истории" провери по информация от публични източници дали наистина популярната фабула за "старт от нулата" на милиардерите отговаря на истината.
В този ред на мисли Илон Мъск, един от най-успелите хора на нашето съвремие, се вписва точно в посоченото по-горе описание. В многобройните си интервюта технологичният магнат винаги рисува такава картина, наблягайки на детството, в което, въпреки привилегиите, липсвало щастие и финансова обезпеченост. Както сам обича да казва, той
пристига в Америка
от ЮАР с незначителна сума
от 5000 евро лични спестявания.
Но този разказ влиза в доста сериозно противоречие със спомените на неговия баща Ерол Мъск, който си спомня време, когато парите били толкова много, че "семейството се бореше как да затвори сейфа". И наистина, когато става дума за семейство Мъск, историите за тяхното богатство и сложна динамика не са нищо друго освен необикновени. Една от най-обсъждани истории на милиардера се върти около предполагаема изумрудена мина в Замбия, която бащата на Мъск твърди, че е притежавал. Ерол е споделял истории за огромно богатство през този период, описвайки как неговите синове тийнейджъри Илон и Кимбал "небрежно" продавали изумруди на места като Пето авеню в Ню Йорк. Според Ерол, младият Илон веднъж влязъл в Tiffany & Co. с изумруди в джоба си и продал два за общо 2000 долара, само за да се върне по-късно и да види един от тях, маркиран с етикет за 24 000 долара, след като бил монтиран в пръстен.
Пред Business Insider, Южна Африка, Ерол описва сцена, при която някой ще трябва да задържи парите на място, за да не се разхвърчат из къщата, докато друг затръшва вратата, и "дори и тогава все още ще има разпилени банкноти и ще трябва да ги набутаме в джобовете си".
В свой туит от 2022 г. Илон Мъск отговори на спекулациите относно
богатството на семейството
му и неговото възпитание Милиардерът призна, че макар баща му да е имал успешен бизнес в сферата на електротехниката и машиностроенето в продължение на няколко десетилетия, самият той никога не е наследявал богатство или получавал значителни финансови подаръци. Всъщност финансовото състояние на баща му се влошило през последните 25 години до такава степен, че както Илон, така и брат му Кимбал е трябвало да му помагат финансово.
"Няма никакви обективни доказателства, че тази (изумрудена) мина някога е съществувала", написа Илон в своя туит. "Той ми каза, че притежава дял в мина в Замбия и аз му повярвах за известно време, но никой никога не е виждал мината, нито има записи за нейното съществуване."
Днес Илон Мъск е един от най-богатите хора на планетата с компании като PayPal ,Tesla и SpaceX, които определят
бъдещето на енергията,
изследването на Космоса
и транспорта. Междувременно баща му Ерол изпадал в трудни времена и разчитал на синовете си за финансова подкрепа. Въпреки различните версии за семейното минало Илон продължавал да се грижи за баща си, макар и с уговорката, че подкрепата е "условна".
Историята на Уилям Хенри Гейтс III, по-известен с галеното име "Бил", който влиза в списъка с най-богатите 400 души на "Форбс" през 1987 г. като най-младия милиардер, също често се представя като пример за успех "от нулата".
Бил Гейтс споделя, че началото на бизнеса му е било предизвикателство и е изисквало значителни жертви. В интервю той разказва, че в ранните години на Microsoft не е взимал отпуски и е работил без почивни дни, като е очаквал същото и от своите служители. Гейтс също така отбелязва, че тогава е имал проблеми заради младостта си: "В началото хората не ви приемат сериозно. Но докато го направят, те вече са извън борда".
Но семейният произход на съоснователя на Microsoft също разкрива значителни стартови предимства. Гейтс е роден в заможно семейство в Сиатъл. Баща му е успешен адвокат, а майка му е била член на бордове на различни компании, включително IBM. Точно тези контакти му осигуряват значителни ранни възможности, най-важната от които е договор за Microsoft с IBM. Действително Гейтс по свое желание напуска Харвард, за да стартира Microsoft, но по това време вече има финансова подкрепа и социални връзки, които му позволяват да поеме този риск, сочат данни от биографията му.
Животът на Джеф Безос - друг член на клуба на най-богатите, сякаш започва доста неблагоприятно. Роден в семейството на баща алкохолик, майка му се развежда, докато той е още бебе, и по-късно Джеф е осиновен от втория й мъж - кубинския имигрант Майк Безос, който работи като инженер. Но докато успехът му с Amazon е безспорен,
твърдението, че е започнал
"от нулата", е подвеждащо,
тъй като все пак е имал финансови и образователни предимства.
Макар семейството да не е било изключително богато, той израства в стабилна среда. Точно този факт му позволява да завърши Принстънския университет, което му осигурява значителна стартова точка в кариерата.
А в решителния момент, когато открива предимствата на онлайн търговията с книги и основава Amazon, Безос използва заем от родителите си - значителна сума в размер на 300 000 долара, за да финансира компанията. С до 50 000 долара всеки, в предприятието му се включват и други близки. Днес милиардерът обича да разказва тази история за натрупването на първоначалния си капитал, като набляга най-вече на хората, отказали да повярват в идеята му за успешен бизнес, които са изпуснали печалби, достигащи няколко милиона процента възвръщаемост, а неговото лично богатство вече надхвърля 200 млрд. долара.
На добро семейство и финансова сигурност в началото се радва и друг финансов гений - Уорън Бъфет. Още от ранна възраст Уорън проявява предприемачески дух. На шест години купува шест бутилки "Кока-Кола" за по 25 цента и ги продава за по 30 цента, реализирайки печалба от 5 цента. На 11 години купува първите си акции, а на 13 вече подава първата си данъчна декларация.
Неговият успех като инвеститор се дължи, разбира се, на изключителните му умения, но твърдението, че е започнал "от нулата", не е точно, предвид стабилната основа, която е имал. Въпреки че Бъфет инвестира свои собствени спестявания от ранна възраст, семейната среда му осигурява сигурност и подкрепа. Наричан още "Оракулът от Омаха" заради способността му да купува и препродава на висока цена подценени акции, инвеститорът е син на конгресмен от Небраска. А освен политик, баща му е бил и борсов посредник, радвал се е на добро състояние и сигурно е използвал част от него, за да осигури старта в бизнеса на своя наследник.
Между свръхбогатите може би най-близо до "американската мечта" е Стив Джобс. Той, заедно със Стив Возняк и Роналд Уейн, основава Apple през 1976 г. в гаража на родителите си в Лос Алтос, Калифорния. Те започват с много ограничени ресурси, като Джобс и Возняк лично сглобяват първите компютри, които продават на местни магазини. Първоначалното финансиране на Apple е осигурено чрез продажба на лични вещи. Джобс продава микробуса си, а Возняк - своя калкулатор HP, за да съберат началния капитал. Вярно е също, че в началото не са имали подкрепа от никоя голяма компания и изграждат бизнеса си в условия на висока несигурност и голям риск. Първите продукти на Apple, като Apple I и Apple II, са иновации, които променят пазара на персоналните компютри. Джобс изиграва ключова роля в намирането на финансиране и маркетинга, докато Возняк е техническият гений зад продуктите.
получава подкрепа от близките си, което
му помага да се фокусира върху бизнеса
Така се оказва, че успехът му е резултат от колективни усилия, правилно използване на възможности и привличане на таланти и инвестиции.
От всичко казано дотук излиза, че претенцията на много от свръхбогатите хора, които твърдят, че са започнали "от нулата", често е преувеличена. Тази ситуация има своите социални, психологически и културни основания. Множество проучвания показват, че наследството и фамилните връзки често играят решаваща роля - много милиардери са имали достъп до капитал или контакти, които са ускорили тяхното издигане. Според психолози обяснението за противоречията между собствените им разкази и реалността може би се корени в стремежа да се оправдае богатството или да се намали критиката към социалното неравенство. В същото време никой не може да отрече, че талант, амбиция и упорит труд, дори без стартови предимства, са добър залог за бъдещи успехи.
Българските богаташи са рожби на ДС
Какво би се получило, ако се опитаме да проверим дали претенцията за "нулев старт" е вярна за някои от най-богатите българи? Със сигурност у повечето сънародници такова изследване би предизвикало само скептична усмивка. И наистина, множество срамни примери за лесно забогатяване от най-новата история на България сякаш предопределят отговора на този въпрос.
Достатъчно е да си спомним обясненията за натрупването на "първия милион" от много от знаковите фигури на прехода. Така например Илия Павлов - основателят на вездесъщата "Мултигруп" - приживе обичаше да разказва, че от обикновен спортист се е превърнал в мастит бизнесмен, след като е
купил евтино стара
съветска подводница,
нарязал я за скрап, който продал за много пари в Турция. Валентин Моллов - друг известен бизнесмен от началото на 90-те години - по телевизията обясняваше богатството си с факта, че майка му се напечелила от работа като медицинска сестра в Либия и му дарила стартов капитал от 1 милион долара. Дори за лаиците техните легенди бяха само цинично покривало за истинския произход на парите им от връзки с тоталитарната власт и нейния верен страж - Държавна сигурност.
Самият Павлов е зет на началника на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) ген. Петър Чергиланов. Години след това, когато вече като шеф на "Мултигруп" претендираше, че
дейността му е била
винаги публична,
неговият конкурент Иво Карамански ще отбележи язвително: "На "Мултиарт" публичната работа беше да се занимава с публични домове и да изнася проститутки за Италия."
Но да загърбим миналото - вече имаме и много по-съвременни примери за заможни хора, още повече че доходите се увеличиха значително, особено в IТ сектора. Един от най-успешните предприемачи у нас се оказа например младият Васил Терзиев. Именно този му имидж му помогна да спечели и изборите за кмет на София. В същото време бизнесменът Терзиев винаги е споделял, че началото е било трудно.
В статия на Forbes България, озаглавена "Българският бизнес ангел", от декември 2019 г. например четем: "Telerik е основана през 2002 г. от четирима младежи между 24 и 26 години: Бойко Яръмов, Васил Терзиев, Светозар Георгиев и Христо Косев.
Те са приятели от студентските години в Американския университет в Благоевград и решават да пишат софтуер по поръчка.
След като се фокусират върху разработката на собствени продукти, това, което им осигурява успешен старт, е правото да продават създадения за конкретен клиент софтуер и на други компании. Този подход им позволява само за две години - периода между 2005 и 2007 г. -
да увеличат приходите си
повече от шест пъти
до над 15 млн. лв." "Най-трудното тогава беше, че нямаше среда, хора, връзки с външния свят - спомня си Терзиев в същата публикация. - Учехме се с много борба от малките победи и несполуките. Четяхме, опитвахме се да разберем света и нещата около нас, да навържем знанията." Изключително самокритично Васил Терзиев разграничава няколко фази, през които Telerik преминава.
Първата, разбира се, е оцеляване. Следва избор дали компанията да създава собствени продукти, след това бърз растеж "с всичките проблеми и неумения да го управляваш".
После се достига до голяма организация "с доста предизвикателства заради нашата неопитност". През 2011 г. е било най-трудно, разкрива още той: "Беше тежко, малко бях абдикирал от отговорностите си, чудех се каква е ролята ми... Израснахме много, но по болезнен начин." Намирането на инвеститор помага компанията да се професионализира, а накрая, между 2012 и 2014 г., Терзиев нарича Telerik "голяма успешна компания, която е световен лидер в своя пазар".
За съжаление, претенцията, че Васил Терзиев е започнал своята кариера "от нулата", е спорна, като се има предвид семейния му произход и
наличието на
определени предимства
Той има добро образование - завършва Първа английска езикова гимназия в София и Американския университет в България със специалност "Бизнес администрация".
В същото време Васил Терзиев произхожда от семейство с дълбоки връзки в бившата Държавна сигурност.
И все пак, за щастие, все по-често ставаме свидетели и на състояния, натрупани по по-безупречен начин. Приятна изненада в това отношение се явяват Тенко Николов и Иво Ценов - бизнесмените, които нашумяха, след като миналата година купиха знаменитата "Къща с ягодите" в центъра на София.
Иво Ценов и Тенко Николов са ключови фигури в българската IT индустрия, основатели на компанията SiteGround, която е сред водещите доставчици на хостинг услуги в света.
Наличната информация сочи, че те са изградили своя бизнес без значителни семейни финансови предимства или връзки. Тяхното богатство, изглежда, е резултат от лични усилия, предприемачески дух и професионализъм: Иво Ценов стартира SiteGround по време на студентските си години, а Тенко Николов се присъединява като първи служител, като и двамата допринасят за развитието на компанията до международен успех. Можем само да се надяваме у нас вече да има все повече хора, за чието голямо състояние да не се носят мрачни слухове за връзки със сенчестия бизнес.
