Четири български града са изследвани за трафика - София, Пловдив, Варна и Бургас
Във Виена придвижването е разпределено по-равномерно между деня и нощта
През 2024 г. жителите на Пловдив, които се придвижват с личните си коли, са изгубили в задръствания общо 107 часа. Жителите на Рим, който е десетократно по-гъстонаселен от Пловдив, са били в трафика 103 часа, а на Париж - 101 часа. Това показва последният засега
трафик индекс на 500 града по света,
който се изготвя по данни от приложението TomTom.
Пловдив на практика се класира на второ място в Европа по общия индекс на задръстванията веднага след Букурещ, а в световното подреждане е на шесто място веднага след Мексико Сити, Банкок, филипинския град Давао, японския Кумамото и Букурещ.
Данните сочат, че в центъра на Пловдив 10 км се минават с кола за 27 минути и 18 секунди. За сравнение, на римлянина с кола за същото разстояние в центъра на Рим, който е пълен с архитектурни паметници, му трябват само две минути повече. В Париж са необходими 28 минути и 40 секунди. С други думи, средната скорост на придвижване в двата големи западновропейски града и в Пловдив е горе-долу една и съща - около 23 километра в час.
Френската и италианската столица обаче са класирани по-благоприятно заради по-малкото време, прекарано в задръствания.
Дори в София пресичането на 10 км през центъра трае по-малко, отколкото в Пловдив - 26 минути и 29 секунди. А годишният разход на време, прекарано в тапите, е 104 часа, т.е. по-малко, отколкото във втория град у нас и повече, отколкото в Париж.
Още два български града са включени в класацията - Варна и Бургас, но там положението е значително по-добро.
Центърът на Варна се пресича за 22 минути и 42 секунди, а времето, което жителите му прекарват в задръствания, е само 80 часа годишно.
Бургазлии губят само по 54 часа годишно в тапите и успяват да пресекат центъра си с кола за 18 минути и 36 секунди.
Любопитното е, че Виена, където показателите са горе-долу като на Варна и Бургас, е подредена доста по-назад в класацията. Причината е, че нейният индекс на задръстванията е само 30%, т.е. времето, необходимо за пътуване в австрийската столица е само с 30% повече, когато има задръстване, отколкото в моментите, в които няма никакъв трафик. Това на практика означава, че трафикът във Виена, както и в другите големи западноевропейски градове, е разпределен по-равномерно и се управлява по-динамично.
Съвсем не е така в
Букурещ и Пловдив - първите два града в Европа по задръствания. Там разликата във времето, необходимо за придвижване при липса на трафик и в натоварени моменти, стига 48%.
А в световния лидер по задръствания - Мексико Сити, разликата е 52%. Ако се гледат данните за колко време жителите на мексиканската столица пресичат центъра на града, излиза, че средната скорост на движение там е дори под 20 километра в час.
София е на второ място у нас и на 53-о в света по
задръствания Точно преди столицата ни в класацията е Прага, но други далеч по-населени градове в Европа са с далеч по-добри условия за придвижване с кола, например Мюнхен, Мадрид, Милано и др.
ТоmТоm Тrаffіс IІndех ce ocнoвaвa нa плaвaщи дaнни, cъбиpaни oт paзлични изтoчници. При него се изследват общо 737 милиарда километра улици в градовете по света, като някои фактори са статични, например капацитетът на улиците или ограниченията на скоростта. Други обаче са динамични - ремонти, лошо време, катастрофи и т. н.
Зам.-кметът на Пловдив по транспорта Тошо Пашов реагира на класацията, като се усъмни в данните. “В много други градове в Европа съм виждал много по-големи задръствания. А какво да кажем за Делхи, където за една легнала крава на пътя се получават огромни тапи”, коментира той пред вестник “Марица”. Но добави, че за да се разреши проблемът с придвижването, трябва да се изградят нови пътни връзки между районите. За разтоварване на движението например според него е необходим нов мост над Марица, надлез между районите “Южен” и “Тракия”, продължение на северния булевард, както и да се направи една западна тангента.
1,6% от БВП се губи в тапите по улиците
Около 1,6% от брутния вътрешен продукт на страната се губи само заради задръстванията и бавния трафик в градовете. Това сочат изчисления на транспортното министерство, направени в края на 2024 г.
Средно в Европейския съюз тези загуби възлизат на около 140 млрд. евро годишно.
В доклада се цитират данни на Института за пазарна икономика, според които само в София загубите заради трафика са около 120 млн. лева годишно. Тук влизат пропуснатият БВП заради закъсненията за работа, допълнителният разход на гориво, както и загубите, свързани със замърсяването на въздуха. Има и загуби от забавената дистрибуция на стоки , както и амортизациите на автомобилите и намалената производителност на фирмите. Ако приемем, че в София работят към 500 хиляди души и половината от тях закъсняват за работа, загубите от това са поне към 114 млн. лв. годишно. Тези изчисления, разбира се, са условни, защото те може би остават след края на работното време.
Придвижването до работа и обратно с лек автомобил освен това изяжда 90 пъти повече площ в сравнение с метрото например, защото колата трябва да се паркира, а и за придвижването ѝ са нужни улици и булеварди с по-големи габарити.
По изчисления на професионални шофьори карането в задръстване води до повишаване на разхода на гориво, а това означава, че водачът харчи около 230 лева годишно допълнително за гориво, което не се използва ефективно.
