- В училище преборва всички, но земеделците го бият и арестуват
- Освободен е след Деветоюнския преврат, но се отказва от политиката. Преживява и Деветосептемврийския
Воювал с доброволческата чета на Филип Тотю в Сръбско-турската война, подписал Лондонския мирен договор след Балканската война, нападнат от Оранжевата гвардия на земеделците заради политическите си убеждения и хвърлен в затвора, но освободен след 9-юнския преврат от 1923 г., преживял и 9-септемврийския, победител в състезания по борба. И въпреки всички тези рискови ситуации това е най-продължително живелият министър-председател на България.
Стоян Данев умира на 91 г. през 1949 г. Роден е през 1858 г. в Шумен.
Един от най-критичните моменти в живота му е през 1922 г., когато на власт е БЗНС. Заедно с останалите лидери на опозицията тръгва с влак от София към Велико Търново, където ще се проведе събрание за учредяване на единен Конституционен блок срещу управляващите.
На гарите в Горни и Долни Дъбник те последователно са свалени от композицията от Оранжевата гвардия. Още на първата гара
им предлагат да подпишат декларация, че се отказват от политическа дейност,
но те не се съгласяват.
Тогава започва бой. Земеделците скубят брадите, мустаците и бакенбардите на опозиционерите. Интересното е, че Стоян Данев не влиза в схватката, макар че всички знаят, че е силен. Като ученик в Чехия в часа по физическо, когато изучавали правилата на борбата, тръшвал на земята всичките си противници. Съучениците му се оплакали на учителя, че не спазва регламента и затова печели.
Господинът решил лично да накаже момчето от Шумен. Но след дълга и оспорвана схватка
Стоян Данев хваща чеха за крака и го нокаутира
пред смаяните погледи на всички присъстващи.
Тези свои умения той не показва на земеделците през 1922 г. - вероятно защото те са много повече като численост. В крайна сметка Оранжевата гвардия пуска опозиционерите да отидат във Велико Търново, където ги чака огромно множество привърженици. Но в старата столица войнствени земеделци нападат последователите на Данев и колегите му. Това е известният бой с цепеници.
След това лично лидерът на БЗНС и премиер Александър Стамболийски хвали в парламента участниците в мелето. Вдъхновява се до такава степен, че провъзгласява цепеницата за основен крепител на конституцията.
Разправата с инакомислещите не спира дотук. Управляващите свикват референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него БЗНС печели абсолютно доверие, че трябва да има съд и наказание. Веднага е внесен и подобен закон. Под ударите му попада Стоян Данев, който е арестуван в София, а после е прехвърлен в Шуменския затвор.
За негов късмет идва превратът на 9 юни 1923 г., когато военните завземат властта, премиерът Александър Стамболийски е убит по най-жесток начин, започват гонения срещу неговите последователи, а начело на правителството застава Александър Цанков.
Но за Стоян Данев това е добре дошло.
Пускат го от затвора и се отървава от тежко съдебно дело
по обвинение в предателство. То е трябвало да бъде възложено на Държавен съд.
За бившия премиер обаче сблъсъкът със земеделците е обеца на ухото и той се отказва от политиката. Започва съвършено различна дейност като председател на Българския червен кръст, а после и член на Арбитражния съд в Хага.
Попаднал е под ударите на земеделците и обвинен в предателство, защото като премиер по време на Балканската война
е позволил в последвалия мирен договор Румъния да вземе Южна Добруджа.
Народът съчинява и песен “Попитай Данев министра защо продаде Силистра?”.
Всъщност е свидетел и на доста други ключови за историята на България събития. Бил е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 г. за спиране на Балканската война. Впоследствие след нейния край през 1913 г. подписва Лондонския мирен договор като ръководител на българската делегация.
Но македонският въпрос остава да виси между България, Сърбия и Гърция и започва Междусъюзническата война. В този момент Данев е премиер. Точно тогава българските войски търпят поражение и не успяват да изтласкат сръбските и гръцките войски от Македония на възловата битка на 16 и 17 юни същата година.
Така на 4 юли неговият последен кабинет, чиято работа трае едва 33 дни, е сменен.
Стоян Данев е бил министър-председател в още 3 правителства, но общо стажът му начело на изпълнителната власт се събира в година и половина. Предишните са от края на 1901 г. до май 1903 г. Бил е и финансов министър.
Цялото му управление е белязано от проруска политика.
Още в първия му мандат страната ни подписва военна конвенция с Русия, която се задължава да ни помага при заплахи от страна на съседите ни. Москва изисква България да спазва строг неутралитет към Османската империя. Но в онзи момент отношенията с Румъния са на косъм заради убийството на 22 юли 1900 г. на журналиста Стефан Михайляну, приписвано на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
По повод ВМОРО Стоян Данев е писал писма и шифровани телеграми до Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд І и е получавал отговори от тях. В крайна сметка под натиска и на Русия, и на останалите Велики сили в началото на 1903 г. правителството му е принудено да разформирова ВМОРО и неговите дружества в България. И това става с подписа на Стоян Данев.
Проруските възгледи на политика от Либералната, а после от Прогресивно-либералната партия за никого не са тайна. По повод уклона му към Санкт Петербург пролетарският поет Христо Смирненски го нарича
“прост ратай, отдал се от рождение под наем на цезар Николай”.
Още през първия си премиерски мандат в началото на XX век е поканен в Москва от руската императрица Александра Фьодоровна, съпругата на трагично убития от болшевиките Николай II. Данев се появява пред нея в компанията на жена си Рада, дъщеря на първия министър-председател на България Тодор Бурмов. Тъст и зет са от една и съща партия. Но очевидно не е бил по сметка, тъй като
бракът на бъдещия премиер оцелява цели 60 г.
- до смъртта му през 1949 г. Със съпругата си имат три деца - близнаците Ивайло и Тодор и Владимир. Тодор умира още през XIX век от туберкулоза, както и сестрата на Рада - Ана Бурмова-Хесапчиева. След тези две загуби г-жа Данева се включва в дейността на благотворителното дружество “Евдокия”, което се занимава с търсене на подслон за бебета без родители.
Включва се и в различни благотворителни дейности. По време на Балканската война тя заминава за Лозенград, където лекува ранени войници във Втора етапна болница. Впоследствие Рада е инициатор на болница “Яслите”, в която се сеща да лекува туберкулозно болните и анемичните бедни деца на въздух и слънце.
Макар и съпругът ѝ да е обвинен за Първата национална катастрофа,
Рада Данева се грижи и за бежанците, и за ранените войници,
и за болните деца по време на Балканските войни. Продължава своята милосърдна дейност и след края на политическата кариера на съпруга си.
Точно обратното е поведението на Стоян Данев. Още като ученик той влиза в битки. 18-годишен, малко след погрома на Априлското въстание, се записва в четата на Филип Тотю в Сръбско-турската война през 1876 г. Намерението на българските доброволци е да съдействат за освобождението на България.
Групата на Филип Тотю е изпратена от командващия сръбските войски ген. Михаил Черняев към река Тимок в Северозападна България, за да вдигне въстание. Те действат в селата около градовете Кула, Чипровци и Берковица. Но сръбските войски претърпяват поражение и това предопределя неуспеха и на боевете на българите с османските войски.
Но Стоян Данев има късмета да не бъде заловен и да намери благодетел в лицето на най-богатия български търговец Евлоги Георгиев, който го финансира да замине да учи в Чехия. Първо в град Храдец Кралове (на 110 км от Прага), а после и в столицата на страната.
Още тогава се опитва да бъде лидер. На един от излетите на класа се качва на едно дърво да държи реч за свободата, която никой от съучениците му не слуша. Но смелостта му може да е дошла и от бурето с бира, което са взели със себе си той и останалите момчета на разходката извън града.
Когато завършва училището в Прага, синът на обикновения шуменски шивач продължава обучението си, следвайки право в Лайпциг и Хайделберг и политически науки в Париж. И съвсем естествено, се връща с желанието да влезе в политиката у нас.
Започва работа в следосвобожденска България, но веднага се издига на възлови позиции - първо в Министерството на финансите, после адвокат и преподавател по право. Избират го и за партиен лидер на Прогресивно-либералната партия през 1897 г. Участва не само в изпълнителната власт като министър и премиер, но и в законодателната власт като председател на Народното събрание, за да види и началото на комунизма. Но тогава той вече отдавна избягва политическите събития.
Интересното е, че няма данни какви са били отношенията на Данев с комунистите и партията им нито преди, нито след като идват на власт. Може би просто е бил много възрастен през 1944 г., или пък заради проруските си възгледи не се е конфронтирал с тях. Отговорът на въпроса остава загадка.
