От лятото в мармалада ще има повече плодове, но цената ще е по-висока
С около 10-15% ще поскъпнат конфитюрите и мармаладите от лятото, тъй като в тях ще трябва да се влага по-голямо количество плодове. Това прогнозира Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
Подготвя се нова наредба, според която количествата пулпа или пюре в конфитюрите, желетата и мармаладите се увеличават. Това
ще се отрази най-вече на цените на най-търсените вкусове,
а плодовете, от които се правят, са най-скъпи. Боровинките са 7-8 лв./кг, малините - 6 лв., а ягодите - 4 лв.
Количествата за преработка, произвеждани в България, не са достатъчни. “Въпреки че производството на плодове и зеленчуци се сочи като приоритетен отрасъл, държавната политика по отношение на субсидирането е в полза на производителите на зърно. Над 74% от плодородните земи в България са засети със зърнени култури, а само около 10% с плодове и зеленчуци”, казва Кировски, който е и собственик на една от най-големите компании, производители на конфитюри.
У нас се отглеждат основно малини, сливи, праскови, кайсии и твърде малко ягоди, боровинки и др. При производството на конфитюри се използват основно замразени плодове, което позволява внос и това в известна степен решава проблема с дефицита. Фирмите, които ползват пресни плодове и зеленчуци, ползват внос само от съседни държави.
Освен липсата на суровина другият основен проблем пред сектора е недостигът на работна ръка, затова и много компании са започнали да
внасят работници от държави като Индия и Непал
Все пак 2024 г. е приключила с положителни резултати. Стойко Кировски отчита ръст на обемите от близо 20% и очаква трендът да се запази и през 2025 г. Възстановяването идва след големи сътресения по време на пандемията.
Постепенно си връщаме и чуждите пазари. За първите шест месеца на миналата година българският износ е за 7,5 млн. евро, или 2750 тона конфитюри, мармалади, желета и пюрета от плодове. Внесени са 2 хил. тона на стойност 6,39 млн. евро, показват данни на Министерството на икономиката и индустрията. През цялата 2023 г. екпортът е бил за 12,2 млн. евро, а вносът - 10,36 млн. евро.
Износът е за над 60 държави. Най-голям е за Германия, но също и за Румъния, Япония, Русия, Израел. (Кои са най-големите ни пазари - виж графиката.) България изнася и за САЩ, Обединените арабски емирства, Канада, Китай, Корея, Грузия, Мароко и др. Основно внасяме от Турция, Румъния, Словения, Белгия, Гърция. Миналата година е нараснал вносът от Иран. “Най-стабилни са фирмите, които имат експорт. Българският пазар е малък, нашата стока не е от първа необходимост”, казва Кировски.
Над 200 компании в България произвеждат консерви,
а около 10 - конфитюри и сладка наред с други продукти. Фирмите, които правят единствено сладка и конфитюри, са 4-5. Тенденцията хората да правят домашни сладка все още не отшумява и дори младите продължават да пълнят буркани.
Най-търсени са конфитюрите от боровинки и ягоди. Тези сладки вкусове допадат най-много и на южните европейски държави, докато северните предпочитат по-киселите като слива и вишна. В по-богатите държави вече се търсят основно биопродукти, както и такива с намалено съдържание на захар, като за тях се работи по специална рецепта, в която подсладителят е концентрат от ябълки или грозде. В Япония и в другите азиатски държави много популярно е сладкото от рози, а у нас то се купува главно от туристи.
В момента съвместно с Министерството на земеделието и храните се подготвят проекти за защита на сладкото от рози и на лютеницата като храна с традиционно специфичен характер за България.
Водата не може да е повече от 40%
Поне 450 грама плод трябва да се съдържа в 1000 грама конфитюр или мармалад от най-търсените видове според новата наредба, публикувана за обществено обсъждане. Когато той е направен от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки или дюли, те трябва да са поне 350 г. За по-нетрадиционните вкусове количествата са по-малки – например 180 г за конфитюр от джинджифил и 80 г от пасифлора.
При мармалада от цитрусови плодове се изискват минимум 200 грама плод, от които най-малко 75 г трябва да са получени от ядивната част. Сухото вещество в продуктите пък трябва да бъде не по-малко от 60%, тоест водата не може да е повече от 40%.
Допустимите съставки се ограничават до плодове или плодови пулпи, пюрета и водни екстракти, както и захари. На етикета на продукта трябва да се посочва количеството вложен плод на 100 грама. До влизане в сила на наредбата на пазара могат да се предлагат вече произведените продукти до изчерпване на количествата.
