50 г. след гибелта на Стоян Агов, спрял масов убиец в студентските общежития, но сам ранен смъртоносно, близките му в Долна Оряховица разказаха пред "24 часа" за най-масовото убийство в новата ни история.
За кървавата Коледа от 1974 г., в която ученикът Бранимир Делчев стреля и коли в блок 2 на Студентски град в София заради несподелена любов, преди 10 ноември се пише малко и цензурирано.
И досега има съмнения за точния брой на жертвите в масовото кръвопролитие
- между 8 официално обявени от държавната власт и 14 според слуховете сред почернените семейства.
Много са и ранените студенти.
Младежите от общежитието са преместени в друг блок почти веднага, след като прибират телата на мъртвите, струпани във фоайето. ДС им забранява да говорят за преживения ужас. За да се избегне дипломатически скандал, Тодор Живков дори изпраща със самолет в Москва за лечение един от ранените студенти - турчин, когото пропагандната машина посочва за героя, избил пистолета от ръцете на 17-годишния Бранимир.
Всъщност направил го третокурсникът по право Стоян Агов, който дори не трябвало да е в блока, а на събрание на доброволния отряд в съседния, разказва брат му Никола.
На 24 декември 1974 г. гимназистът Бранимир Делчев нахлува в общежитието, въоръжен с пистолет "Валтер" и фински нож
Търси студентка, която харесвал, но тя го отблъснала. Започва последователно разчистване на всички, изпречили се на пътя му. Застреляни са двама студенти от Виетнам, един от Близкия изток и един от Никарагуа. Някои се опитват да се скрият под леглата. Простреляно е момче от Севлиево.
Пред дулото на оръжието попада младо семейство, което чака дете. Бременното момиче е от Бургас, а мъжът - от Нова Загора.
Зловещата канонада от изстрели спира само докато Бранимир сменя пълнителите на пистолета. Подготвил е няколко със 72 патрона в тях.
В това време 30-годишният Стоян минава през общежитието, за да остави в студентската си стая хляба, който си е купил. Иначе трябвало да бъде на съвещание на доброволния отряд. Командир е на формированието, което се грижи за допуска и реда в общежитията.
Неговите колеги опитват да спрат обезумелия младеж на входа, но той безцеремонно ги избутва.
"Ще чуете за мене", казал на охраната.
"Брат ми чува изстрелите и хуква нагоре по стълбите. Вижда убиеца, застанал на площадката между IV и V етаж. Стоян тръгва към него, но следва изстрел и куршумът минава през рамото му.
Макар и ранен, брат ми се хвърля и му избива пистолета
Онзи през това време обаче вади ножа и го пробожда в плешката. Засегнати са белият дроб и аортата, но се бори. Тогава се нахвърлят други студенти и успяват да го обезвредят. Първоначално искали да изхвърлят нападателя през прозореца", разказва Никола.
Той е с година по-малък от Стоян. Описва брат си като непримирим, амбициозен, начетен. Искал да стане журналист. Даже бил кореспондент на в. "Борба", когато отишъл да кандидатства в София на 27 г. Никола по това време бил шофьор на камион.
Един ден двамата отишли в Петрич. Братът карал дамаджани, които се плетели в предприятие в Горна Оряховица. Стоян тръгнал с него с идеята да интервюира и снима баба Ванга.
"Тогава видях къщичката с един милиционер пред вратата, навалица. Тя посочва кой да влезе. Стоян тръгнал да влиза при нея, но тя го спряла: "Ти си дошъл да ми правиш снимка и да ме интервюираш, по-добре обърни внимание на това, което ще ти кажа. На 30 г. ще изкараш голямо премеждие. Ако го прескочиш, ще се издигнеш", разказва Никола.
Думите на пророчицата застигат младия мъж и той не успява да преживее премеждието. В онази кървава Коледа Стоян умира в болницата, вероятно защото не е получил помощ навреме. Тогавашната милиция и "Бърза помощ" идват след час. Вечерта в къщата на Агови в Долна Оряховица идват двама мъже, водели и сестрата от местния здравен пункт. Казали, че Стоян е леко ранен, но ако искат, от семейството може да отидат да го видят в "Пирогов", спомня си Бонка, жената на Никола.
"Отидохме първо в общежитието да видим каква е ситуацията. Там бяха седнали момчета от доброволния отряд. Отидохме в "Пирогов", но те пуснаха само баща ми.
Излезе по едно време, преди не го бях виждал да плаче. Отрони само: "Почина!".
В "Пирогов" заедно със Стоян има студент от турски произход. Понеже имало запитване от турското посолство, Тодор Живков разпорежда със самолет да го закарат в Москва на операция. Спасяват го.
После в пресата започнало да излиза покрай годишнини, че не Стоян, а турчинът се хвърлил и избил пистолета.
Другото, което половин век не дава мира на Агови, е че в смъртния акт пише, че Стоян е починал от бронхопневмония. Убедени са, че лекарят е дал такова заключение под въздействие на ДС.
На 30 декември тялото било докарано в Долна Оряховица. За погребението дошли цял автобус студенти,
после имало съболезнователни телеграми. Пазят писмо от тогавашната правосъдна министърка Светла Даскалова заедно с медал за храброст и стенен часовник.
Една нощ пристигнали близките на младоженците, застреляни в блок 2. Момчето също се казвало Стоян Димитров (както са първите две имена на героя Агов) и баща му разказал, че при първото обаждане от София имал малка надежда за живота на сина си.
Казали му, че са двама с това име - единият е още жив, а другият починал на място.
Бранимир подражавал на Кръстника, застрелян е при опит за бягство
По време на следствието стрелецът бил пратен в Софийския затвор. Тогава Агови разбират, че баща му Дончо Денчев е генерален директор на ДСО "Стара планина", шапка на дърводобива и дървопреработката.
Оръжието било на бащата, а ножовете му донесъл от Финландия, понеже бил ловец. Гимназистът е обявен за невменяем.
"Когато баща ми говорил със следователя, той имал нараняване по лицето. В следствието Бранимир скочил и го ударил. Смятат, че състоянието му се отключило, след като намерил майка си обесена в семейното жилище", разказва Никола.
И до днес близките на Стоян не знаят дали това не е било само защитна теза, защото бащата бил от кръга на големците.
"Пусна се и това, че гледал "Кръстникът" и искал да подражава. Преди да отиде да убива в общежитието, бил на събиране с приятели и им казал: "Вие ще чуете за мен!". Пращат го в психиатричната клиника в затвора в Ловеч.
При транспортиране към следствието в София в прохода Арабаконак спрели по нужда. Бранимир опитал да избяга и е застрелян.
Баща му е осъден на 7 г. затвор за неопазване на оръжието. При едно от пътуванията с влака до София обаче бащата на Стоян и Никола научил от бивш затворник, че същия Дончо Делчев от Долно Сахране, Старозагорско, бил съветник на директора на горското в Етрополе, а не в килията.
Димитър, бащата на Стоян, писал жалба за обезщетение. Получил се отговор, че не разполагал със средства, имал само един ситроен. На майка му дали 5-10 лв. пенсия, заради убития син.
Изплатили и минимална сума от застраховка, казват братът и снахата на Стоян Агов.
Половин век след кървавата Коледа в Долна Оряховица поставиха паметна плоча и отслужиха заупокой за Стоян Агов
Инициативата е на израсналия в Долна Оряховица Ярослав Матоуш. Неговата баба работела с майката на Стоян.
"Това са истории, които не бива да бъдат забравени. А хора като Стоян Агов трябва да останат в паметта ни. Той е герой, спасил десетки с цената на своя живот, и най-малкото, което му дължим, е да има възпоменателна плоча за неговия героизъм.
Учителките да водят децата от местното училище и да им я показват", казва Матоуш. Той е поел разходите за изработката и монтажа на плочата, която стои временно в местния музей. Иска общината да даде своето съгласие и да посочи подходящото място.
Заедно със съмишленици Матоуш ще внесе предложение Агов да бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Долна Оряховица.
