- Божан ме изнасили и ме душеше, той беше наркоман, видях лудост в очите му и трябваше да се защитя, твърди пловдивчанката
- Не знам дали ще издържа зад решетките 20 г. Чета Библията и се моля - не за себе си, за близките си, казва жената, която чака финалното решение на ВКС
Помещението за свиждане в Сливенския затвор няколко дни след Нова година. Една 38-годишна жена, сравнително дребна и слаба, влезе усмихната и пожела “За много години” на своя близка - приятелка на починалата ѝ майка. Обърна се със същите думи и към репортера на “24 часа”, с когото беше приела да говори, но без камера и микрофон.
Тя е Красимира Лалева, която чака финалното решение на ВКС за убийството на 7 години по-младия си приятел Божан Иванов, извършено на 21 октомври 2021 г.
Във фаталния ден Божан бил в дома ѝ, за да ѝ занесе закуска, както тя настоявала. Двамата се скарали, тя взела гира от терасата и му нанесла изненадващо няколко удара по главата. После започнала да го души, докато счупи подезичната му кост,
завлякла тялото му в банята и се опитала да го запали
Помещението се изпълнило с дим, съседи започнали да питат какво става и тя се отказала. След това излъскала апартамента и заличила следите от кръв. Опитала се да отключи телефона на Божан, за да изтрие част кореспонденцията им, но не успяла и го изхвърлила. Събрала вещите му и кърпите с кръв и ги занесла до различни контейнери.
Трупът на Божан още бил в банята, когато се обадила на отец Виктор Христев от църквата “Света Марина”, с когото се познавала отпреди. Отишла в храма и му разказала какво е направила, той ѝ казал, че трябва да се обадят на телефон 112. Красимира признала всичко на полицаите, обяснила, че е размазала главата на Божан и гледката в жилището ѝ е страшна.
Делото срещу нея вече мина през Окръжния и Апелативния съд в Пловдив и тя не отрече вината си за убийството. Пред първата инстанция отказа да дава обяснения, но заяви, че Божан я е тормозел – вербално и физически. “По делото няма никакви данни за подобни посегателства”, възрази прокурорът Росен Каменов.
Сега от затвора Красимира, чиято усмивка изчезна още с първите ѝ думи и беше заменена със сълзи, твърди, че агресия над нея е причина да вземе гирата.
“Той ме изнасили и започна да ме души, беше наркоман и като се надвеси над мен, видях в очите му лудост, трябваше да се защитя”, разказа тя пред “24 часа”. Назначените в процеса
експертизи обаче не откриха данни за скорошен полов акт - насилствен или доброволен,
нито пък травми по шията ѝ. “Не е вярно това, което пише в експертизите, и лекарите са срещу мен”, обясни Красимира, ридаейки. При задържането си тя разказала, че като взела гирата, приятелят ѝ я провокирал с репликата: “Какво ще спортуваш с тези малки гърди?”. На адвоката си Георги Василев пък се оплакала, че Божан ѝ казал, че си е намерил нова приятелка – по-млада и по-хубава. Сега обаче е категорична, че е била насилена.
“Често сънувам Божан – едни толкова живи и истински сънища, че като се събудя, ми трябва време да осъзная, че това не е истина, и да си спомня къде се намирам. В тези сънища Божан ми казва, че ме обича, не само че не ме съди, а ми говори за любов. Аз му вярвам, сигурна съм, че е така”, продължи разказа си Красимира. Допълни, че
ако можеше, би искала тя да е на неговото място,
а той - на нейното.
“Не знаете какво е в затвора, тук всички ме тормозят постоянно, бият ме, крадат ми нещата. Аз съм затворничка в собствената си килия, не смея да изляза на разходка на каре, не смея да отида до столовата”, описа ситуацията тя. На въпрос не е ли вярно, че убийците са обект ако не на уважение, поне на страхопочитание в затвора, отвърна: “Не и аз!”
Не се е опитвала да говори с другите осъдени жени и да създаде някакви по-нормални отношения, защото според нея те са хора, с които няма как да се разбереш – зад решетките са за кражби и разпространение на наркотици и често извършват ново престъпление, когато ги пуснат, за да се върнат там. “Представяте ли си - да поискаш да се върнеш в затвора”, попита риторично тя. “Аз извърших убийство, което е грях, но когато те взимат последните пари на някоя баба, това не е ли убийство, може да са ѝ трябвали за операция? А
тези, които продават наркотици, те не убиват ли?”,
зададе още един въпрос Красимира.
На първа инстанция тя получи доживотен затвор, Апелативният съд намали наказанието ѝ на 20 години - така поиска не само защитата ѝ, а и прокурорът Светлозар Лазаров. “Първоинстанционният съд е завишил обществената опасност на деянието и е пренебрегнал смекчаващите вината обстоятелства. А Лалева е признала пред свещеника голям грях, това е разкаяние”, каза тогава Лазаров. “В този момент се запитах: Това вторият ми адвокат ли е?”, върна се назад Красимира. Самата тя настоя присъдата ѝ да бъде намалена на 15 години. Оспори пред ВКС наказанието от 20 г. затвор, но после оттегли жалбата си. Близките на Божан обаче също не са съгласни с присъдата и се чака делото във ВКС.
Като повечето хора в затвора Красимира е наясно с правата си и знае, че ако работи, два дни ще се броят за три, както и че има право да поиска предсрочно условно освобождаване, след като изтърпи половината си наказание. Но отхвърля и двата варианта.
“Хубава работа - като например в кухнята, не можеш да си намериш,
няма места и в един цех за гъби. Единствената възможност е в шивашкия цех, но там нормата е непосилна, не можеш да я изпълниш за един ден, трябва да работиш цяла седмица. Така с колко ще си намалиш присъдата?”, плачеше Красимира.
Тя не е работила и преди убийството - като четвърто дете в семейството, родено след смъртта на третото, била свръхобгрижвана от родителите си. Когато майка ѝ починала, с предпазването ѝ от всякакви житейски несгоди се заел баща ѝ. А когато и той си отишъл, тя
очаквала да я издържат по-големите ѝ сестри, после започнала да си търси мъж,
който да я закриля. Така попаднала на Божан, който я издържал, защото тя нямала никакви доходи и отказвала да започне работа дори когато оставала без ток и вода в апартамента.
Красимира отхвърля и варианта да поиска да бъде освободена предсрочно условно след време, защото съдилищата изискват справки за поведението в затвора, а в нейния случая те няма как да са добри. “Мен ме нападат, но после пишат, че съм участвала в сбиване. Аз съм жертва”, убедена е тя.
Не прави планове за бъдещето, страхува се само, че когато присъдата ѝ влезе в сила, ще я качат на етажа на жените, извършили тежки престъпления. “Не знам дали ще оцелея там. Вече четири пъти посрещнах Нова година в затвора и не знам дали мога да издържа тук 20 години. Не мисля за след това, ще бъда възрастна, не знам как ще изглеждам, дали ще бъда здрава, дали ще мога да се социализирам”, сподели тя.
Обясни със своята религиозност начина, по който минават дните ѝ. “Чета Библията и се моля. Не за себе си, моля се за своите близки, те да са добре. А дали съм си простила, не знам, имам още много време за това”, завърши тя. Близките ѝ хора, които я търсят, обаче не са много – приятелката на майка ѝ и отец Виктор. На тях тя изпраща дълги писма от килията.
