Пунктът Свиленград-Орменион, днес "Капитан Петко войвода", беше официално открит на 5 ноември 1988 г. Ден по-късно с лек автомобил от там на юг първо премина семейство от Айтос
Сега, 36 години по-късно, българската страна на пункта Свиленград-Орменион носи името на капитан Петко войвода. Граничните контролно пропусквателни пунктове между България и Гърция са няколко, вече говорим и за Ксанти-Рудозем. От 0.00 часа на 1 януари 2025 г., с влизането на България в Шенген и по суша, по тази граница вече няма бариери. Мнозина дори прескочиха до гръцко за по чаша кафе и се върнаха само след час-два.
Преди това имаше още два значими момента в пътуванията през българо-гръцката граница - падането на гръцките визи за българските граждани и премахването на митническите проверки, след като на 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз. Репортаж на "24 часа" от тази дата припомня, че тогава първи през пункта край Свиленград към Гърция преминал със семейството си музикантът от Кърджали Минчо Минчев. Случило се точно 10 минути след полунощ.
Но до оня 5 ноември на 1988 година, когато все още в света бушуваше Студената война, а нашите две страни бяха противници във Варшавския договор и в НАТО, единственият граничен контролно-пропусквателен пункт на границата между България и Гърция, дълга 493 километра, беше Кулата - Промахон. От която и точка на страната да тръгнеш за Гърция, първо трябваше да стигнеш до Кулата, а след това, ако имаш съответната виза - и на юг. От Свиленград можеше да се влезе в Гърция легално само с влак.
Вярно, тогава се пътуваше далеч по-малко по разбираеми причини, но необходимостта от втори граничен пункт на общата ни граница явно бе назряла. Откриха го тържествено външните министри на България и Гърция Петър Младенов и Каролос Папуляс. Тогава бях кореспондент на официоза "Работническо дело" в Хасково и на мен се падна да отразя събитието. Обикновено в такива случаи се намесваха колегите от Международния отдел на вестника, но явно като автор съм имал доверието на редколегията.
Помня, че материалът за откриването на новия пункт го писахме заедно с кореспондента на "Работническо дело" от Кърджали Никола Кидиков, днес покойник. Беше време, когато в страната се налагаха новите области, които не навсякъде бяха добре приети, и за вестника беше важно да пише: "СВИЛЕНГРАД, 5 ноември. Кореспонденти в Хасковска област Ваньо СТОИЛОВ и Никола КИДИКОВ".
Имаше и още нещо. Пунктът бе открит на 5 ноември, събота. Хем почивен ден, хем времето беше много лошо - студено, в Свиленград валеше смесица от дъжд и сняг. А за София във вестника имаше заглавие "Сняг като за две зими". Та кой до тръгне в такова време от столицата, а и нали кореспондентите са дялани камъни и стават за всичко...
Също помня добре, че самото тържество отначало беше на гръцка земя, а разстоянието между двата пункта - около километър и нещо, трябваше да преминем пеш в студа. Имаше много хора, защото мнозина щяха да стъпят без контрол на гръцка територия може би за първи път, макар и само до последната им бариера. Да се призная, аз самият бях сред тях... А и от двете страни на границата живееха познати, приятели, навярно и роднини, които са се възползвали от момента да се срещнат без гранични формалности.
На гръцка територия бях впечатлен от армията свещеници, които присъстваха на тържеството - у нас все още нямаше такива работи. Както и от това, че някои от гръцките фотографи си носеха двукраки бояджийски стълби, от чиято височина имаха прекрасен поглед към събитието, без никой да им пречи - дронове тогава нямаше. Разбира се, всичко това си остана за мое лично ползване.
Ето какво написахме тогава с колегата Никола Кидиков, материалът бе публикуван на втора страница в "Работническо дело" на 6 ноември, неделя.
"На граничната бразда: Здравец и маслиново клонче
По стар български обичай скъпи гости се посрещат с хляб и сол, а в съседна Гърция - с вино и маслиново клонче. Различни традиции, но с еднакъв смисъл - при приятел се отива с чисто сърце, като на празник. А днес на граничната бразда наистина беше празник: празник на добросъседството между два народа. Дори дъждовният и ветровит ноември не помрачи доброто настроение на хиляди българи и гърци, събрали се на новоизградения граничен контролно-пропусквателен пункт Свиленград-Орменион. /По имената на двете най-близки селища в двете страни - б.а./
На граничния мост външните министри на България и Гърция Петър Младеов и Каролос Папуляс едновременно прерязват лентите, мигове по-късно човешките реки от север и юг се сливат в едно - новият граничен пункт е отрит. Тук са и посланиците на двете страни Георги Караманев и Георгиос Христояннис.
Значението на втората сухоземна връзка между нашите две страни е голямо, тя е част от трансевропейската магистрала. Разстоянието по шосе между големи селища от двете страни на границата се намалява няколко пъти, а това ще укрепи и разшири икономическите, културните и туристическите връзки между България и Гърция.
Тържеството започва на гръцка земя. Тук двамата министри на външните работи произнасят речи, след което на подиума са фолклорни състави от двете страни. Първи срещи между приятели и съседи, човек ще си помисли, че наред с граничната е вдигната и езиковата бариера.
Спираме за малко две жени в гръцки национални носии - участнички във фолклорен състав от село Спилион. Костадини Танеропулу и Елени Меретани участват с радост в тържеството. Малко по-късно, на българска територия, същото ще ни кажат и децата от старозагорския ансамбъл "Загорче". Записваме изказаните с емоционална възбуда думи на Костас Пападаманис от гръцкия град Орестиада: "Една мечта става действителност". Под тях биха се подписали и българите Щерю Добрев и Александър Христов - тяхното село Мезек е досами граничната бразда, но пътуването до Гърция досега траело твърде дълго. Празникът под дъждовното небе продължи до късно след обяд.
Вторият гранично-контролен пункт на българо-гръцката граница е факт. От утре ще започне нормалното движение на автомобилите в двете посоки между Свиленград и Орменион. /В първите години имаше една особеност - през пункта можеха да преминават само коли с българска или гръцка регистрация, без тежки камиони - б.а./
Мисля, че изграждането на новата шосейна връзка влиза в историята на българо-гръцките отношения, които никога не са били толкова добри, приятелски и сърдечни, както днес - заяви другарят Петър Младенов. Той изтъкна, че сближаването между двете страни преди повече от 20 години е заслуга преди всичко на другаря Тодор Живков и на Георгиос Папандреу. То даде и дава нови плодове при съвместните усилия на нашия ръководител, на Константин Караманлис, а през последните години - и на Андреас Папандреу.
Гръцкиет външен министър окачестви тържеството на българо-гръцката граница като народен празник, проникнат от духа на приятелството и сътрудничеството между двете страни. Той изтъкна, че откриването на шосейната връзка между Свиленград и Орменион е един от най-положителните плодове на взаимодейстието между България и Гърция, здрава основа за нови положителни стъпки. Пътната връзка не само отваря границата между две области и държави. Тя има значение и за другите страни и народи в Европа - отбеляза министър Каролос Папуляс".
По-нататък следва официална информация за разговорите между двамата министри, които се проведоха в резиденцията в Парка на победата /Кенана/ край Хасково. Набляга се на това, че позициите на двамата по различни въпроси били сходни. Има и съобщение на БТА от Атина, че гръцките вестници, радиото и телевизията са определили откриването на новия пункт като нова важна проява на приятелството, добросъседството и сътрудничеството между България и Гърция.
На следващия ден, както бе отбелязано в кореспонденцията по-горе, трябваше да тръгнат през пункта автомобили в двете посоки. Естествено, останах вечерта в Свиленград, за да отразя на другия ден истинското начало в работата на пункта.
Дописката ми за това, вече я написах сам, колегата Кидиков си тръгна за Кърджали, излезе в понеделник, 7 ноеври 1988 г., пак на втора страница в "Работническо дело".
"Първият работен ден на граничния контролно-пропусквателен пункт Свиленград - Орменион
Приятно пътуване, съседе!
СВИЛЕНГРАД-ОРМЕНИОН, 6 ноември. От кореспондента в Хасковска област Ваньо Стоилов
Неделя, обикновен работен ден: такова е вече всекидневието на новооткрития граничен контролно-пропусквателен пункт между България и Турция. Малко след 10 часа бариерата се вдига за първи път след пожеланието за приятно пътуване към семейство Христина и Сашо Филипови от Айтос. На смяна са митничарите с ръководител Варсам Вълчев.
След малко ще посрещнем и първата кола с гръцка регистрация - електротехникът от село Илиа Йоанис Антониадис има много приятели в България и с нетърпение очаква срещите си с тях. А хасковлиите Андон Андонов и синът му Тихомир се завръщат от сватба в град Орестиада. Техен приятел омъжил дъщеря си, една от поканите пристигнала в България...
В работата си служителите на пункта Наско Куртев, Янко Делянов, Христо Данов са стриктни и делови. Формалностите не губят време на пътниците, ала и нито един закон на границата няма да бъде пренебрегнат...
Със същата деловитост ни посрещат и в Гърция - на пункта Орменион. Неговият началник Зисис Марангозудис не крие: "Изненадан и развълнувам се, защото от първия ден има толкова много хора". И сочи телефона, който непрекъснато звъни с неизбежния въпрос "България приема ли?".
В същото време митническият инспектор Христос Рошидис е привършил с проверката на паспортите и багажа на първите три коли от България. Този път пожеланието за приятно пътуване е на гръцки език.
Среща между колеги и приятели - такова е впечатлението още от първите разменени думи от служителите на българския и на гръцкия граничен пункт. А целта е една: с взаимни усилия да се улесняват пътниците при преминаването на границата, да получават те необходимата им информация за съседната страна, за своите права и задължения.
Телефонът отново звъни, отговорът е същият: "Да, България приема!". А пожеланията и на български, и на гръцки, са еднакви: "Приятно пътуване, съседе".
Този, вторият репортаж, се случи благодарение на настоятелните молби на българските журналисти. Не беше толкова лесно - трябваше пътуването на групата журналисти от Хасково до гръцката страна на пункта, разбира се, без визи, да се съгласува между външните министерства на България и на Гърция и т.н. Помня, хората там ни посрещнаха любезно, почерпиха ни с уиски, но едновременно с това ни взеха и сканираха паспортите с обяснението, че трябва да изпратят информацията за нас в Атина.
