В Европа се бунтуват, настояват за преразглеждане на сделка, която би засегнала 730 млн. души
Нов риск от дъмпинг с цените на храните стресна европейските фермери, включително и българските. След безмитния внос от Украйна сега те виждат заплаха от държави в Латинска Америка.
Причината е споразумението с южноамериканския блок Меркосур, което Европейският съюз подписа неотдавна. Преговорите по международната търговска сделка започнаха през 1999 г. между ЕС и Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия.
Сделката, която ще засегне около 730 млн. души,
цели по-лесен достъп до пазарите
Идеята на споразумението е дa се изнacят по-лесно от Европа автомобили, машини, лекарства, вино и фармацевтични продукти. В замяна 5-те държави ще могат да доставят месо, ориз, захар, мед, соя и други храни.
Опасенията на европейските фермери е, че това ще доведе до дъмпинг на цените за тяхната продукция. Освен това качеството и стандартите на производство в някои от страните от Меркосур невинаги отговаряли на европейските регулации. А това може да създаде проблеми с безопасността на храните и здравето на потребителите, обясняват фермери у нас.
Затова още преди месец от Българския фермерски съюз са изпратили отворено писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Унгария Виктор Орбан. В него те настояват за по-конкурентоспособна търговска политика на ЕС и преразглеждане на споразуменията с Меркосур и търговията с Украйна и Китай.
“Не се вземат под внимание спецификите, начина на работа, това, което произвеждаме, и не се вземат под внимание трудностите, пред които сме изправени. Ние живеем в една динамична среда с видоизменящ се климат и в същия момент, опитвайки се да оцеляваме, да работим и да сме конкурентоспособни, се налага ново споразумение за свободна търговия, в което ние сме в неравностойно положение”, коментира Георги Стоянов - шеф на фермерския съюз.
Той дава пример, че
в говеждо месо, внесено от Бразилия,
са открити множество хормони,
сред които и естрадиол 17, забранен в ЕС от над 40 години поради опасност от рак, но в същото време широко използван в Латинска Америка.
По думите му не може да се инвестира с години с цел да се създаде едно пазарно ориентирано стопанство, което да бъде на топниво, гарантирайки безопасността на произвежданата продукция, и същевременно да допуснеш на европейския пазар страни, които не гарантират за произведената храна. “Говорим общо, без да ги разграничавам като животински или някакъв друг вид продукции”, уточни Георги Стоянов.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите също се обявиха против споразумението между ЕС и Меркусор. По този повод те също са изпратили писмо, но до земеделския министър Георти Тахов, в което изразяват тревога от евентуални бъдещи последствия.
“В тези държави има значителни конкурентни предимства пред европейското селско стопанство поради по-ниски производствени разходи - евтина работна ръка, по-ниски екологични и социални стандарти, по-ниска рента за земята. Това
създава риск европейските фермери да
бъдат изтласкани от пазара,
особено в сектори като зърнопроизводство, месодайно животновъдство и др., където конкуренцията е най-голяма”, гласи позицията на асоциацията.
В допълнение обясняват, че прилагането на двойни стандарти спрямо по-евтината вносна продукция, произведена с по-ниски екологични и етични изисквания, компрометира усилията на европейските фермери да се придържат към по-високи стандарти, особено в контекста на Зелената сделка.
От земеделското министерство уточниха, че политиката на ведомството е да защитава интересите на българските фермери както по време на преговорите за споразумения за свободна търговия с трети страни, така и на етапите на приемане на текстовете в институциите на ЕС. Споразумението с Меркосур не прави изключение и министерството ще продължи да настоява за защита на интересите на фермерите.
“Търговските отношения с трети страни трябва да се основават на задълбочен и всеобхватен анализ на въздействието, като се договорят предпазни клаузи по отношение на продуктите, които са чувствителни за пазара на ЕС или на отделни държави членки и огледални клаузи по отношение на високите стандарти за качество и безопасност на храните в съюза”, допълват от министерството.
Остра реакция изразиха и европейските селскостопански организации, които също призоваха за спешно преразглеждане на сделката. Вече близо две седмици
френски фермери
протестират
пред Европарламента, а преди дни около сто трактора блокираха магистрала в близост до тунела под Ламанша. Според тях евентуална сделка между ЕС и Меркосур ще направи възможен вноса на допълнителни 99 хил. тона говеждо месо, 190 хил. тона захар, 180 хил. тона птиче месо и 1 млн. тона царевица. Полша е другата държава, която категорично се отказва да приеме тази форма на договаряне за свободна търговия със страните от Южна Америка.
Все още няма яснота дали споразумението ще бъде прието, но за да влезе в сила, трябва да бъде ратифицирано от най-малко 15 от 27-те страни - членки на ЕС, представляващи поне 65 на сто от населението на общността.
