През годините политиците са направили пълна каша с пенсиите. Това показва пореден анализ на експертите, като този път той е изготвен от Икономическия и социален съвет.
Сред препоръките им към новите пенсии да няма COVID добавка от 60 лв., минималната пенсия да се обвърже с линията на бедност, всяка година осигурителен стаж да има по-голям принос за новите пенсии
Експертите стигат до извода, че с най-голям принос да не се постигне финансова автономност на задължителното пенсионно осигуряване не са нито демографските промени, нито лошите икономически условия, а преди всичко конюнктурните политически решения, целящи краткосрочни електорални ползи. Намаляването на осигурителни вноски и прекомерно повишаване на разходите за пенсии не са били оценени адекватно, а през системата са решавани и икономически проблеми на отделни браншове и са възлагани функции на социалното подпомагане.
Те имат и няколко предложения за усъвършенстване на системата.
Поддържане на дългосрочната адекватност на пенсиите:
През 2023 г., когато рискът от бедност за хората на 65 и повече години достигна 22,2%, България излезе от групата на държавите, в които бедността сред населението на 65 и повече години е сред най-високите в ЕС. Дотогава рискът от бедност за тази възрастова група се задържаше на нива от около 35%. Това водеше до многократни критики от Европейския комитет за социалните права, които подчертаваха, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е „очевидно неадекватен".
Намалението на риска от бедност сред възрастните от 35,6% до 22,2% обаче е следствие от т.нар. COVID добавки към пенсиите, увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и по-щедрите увеличения на останалите пенсии, включително и на пенсиите, несвързани с трудова дейност. "Тези промени имаха голямо влияние върху структурата на източниците на финансиране и разходите на системата, но е безспорен факт, че те се отразиха много благоприятно на адекватността на пенсиите и щедростта на пенсионната система", пише още в доклада. В резултат на това през 2023 г. коефициентът на заместване на дохода (съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход) достигна най-високите си нива от 2000 г. насам – 54,3% (за всички пенсии). Прогнозите обаче показват, че в бъдеще България няма да може да задържи достигнатите нива на адекватност на пенсиите. Щедростта на системата ще намалява и съотношението между средната пенсия за трудова дейност и средния осигурителен доход ще спадне от сегашните си нива от около 55% до около 43-44% в следващите няколко десетилетия.
Възможните решения:
Минималната пенсия за стаж и възраст
да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система. Това може да бъде постигнато чрез
- чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход
- чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител ( в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. „социален минимум" и т.н.)
Всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии.
През 2027 г. пенсионерите ще се пенсионират със стаж от 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Всяка следваща кохорта пенсионери обаче ще имат по-малък коефициент на заместване при пенсиониране. Причината е, че ще се увеличава стойността на редукцията на индивидуалния коефициент заради осигуряването в УПФ. Така, ако пенсионерите искат да имат по-голям коефициент на заместване при пенсиониране, те ще трябва да работят и след нужният стаж, но не за всички тях това ще е възможно дори и при желание от тяхна страна. Запазването на коефициента на заместване налага плавно увеличение на „тежестта" на година стаж за новоотпуснатите пенсии, след като изискуемият осигурителен стаж престане да нараства.
Възможен вариант е „тежестта" на година стаж да достигне 1,65% до 2040 г., започвайки от 1,45% през 2028 г. и увеличение с 0,05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност наосигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г.
Максималният размер на пенсията ежегодно да се осъвременява поне спроцента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност,отпуснати до 31 декември на преходната година. Определен на 3400 лв., т.нар.„таван" в момента е произволна величина, без връзка с осигурителните биографиина който и да е от най-масовата категория осигурени лица – работилите приусловия на трета категория труд (същото се отнася и за минималния размер напенсията за осигурителен стаж и възраст). Лице, което се е осигурявало 40 годинина максималния осигурителен доход и е упражнило право на пенсия на 1 януари2024 г., би трябвало да получи значително по-малко от въпросната сума. Така чепоне в средносрочен план пенсиите, чиито действителни размери ще сеограничени на максималния, ще са много малко – най-вече за хора, имащи голям17ИСС/4/072/2024 Временно действаща комисияброй години „превърнат" осигурителен стаж. За да могат осигурените лица с повисоки възнаграждения и доходи от трудова дейност да бъдат стимулирани даучастват в системата, те също трябва да имат възможност да получат адекватноравнище на заместване на доходите. Поради това е необходимо ежегодноосъвременяване на т.нар. „таван" на пенсиите.
