Баща му е брат на свещеник Атанас Келпетков,
касиер на Капитан Петко войвода, другият му чичо е и бащата на Петър Дънов
Катър, натоварен с тежки сандъци със стъклени плаки, би изглеждал нелепо в днешния дигитален свят, когато да снимаш действителността, е достъпно и лесно.
Крум Савов е един от първите фотографи в Родопите. Той остава в спомените с тежките фотографски пособия, с които е заснел в началото на ХХ век важни събития. Сред тях са войни, революционни борби за освобождение, съборите на Рожен, битът, традициите, обичаите, сватбите - богатство от над 1000 стъклени плаки и стотици фотографии. Той
успява да се пребори с предразсъдъците на местните хора да застанат пред камера
Негови фотоси, плаки и документи са в музеите и архивите в Смолян, Асеновград и Пловдив.
Крум Савов Келпетков е роден на 22 октомври 1882 г. в Устово, сега квартал на Смолян. Баща му е брат на свещеник Атанас Келпетков, касиер на Капитан Петко войвода. Другият му чичо е бащата на Петър Дънов, родоначалник на Бялото братство.
Едва 6-годишен, Крум остава сирак заедно с 12-те си братя и сестри, разпръснати за отглеждане по роднини. Майка им Недялка е била близка със семейството на именития книжовник и етнограф Стою Шишков, основател на етнографския музей в Пловдив и историческия музей в Смолян.
Шишков става настойник на осиротелия Крум и когато е на 15 г. го изпраща като слуга в книжарницата на Тодор Чипев. Именно в издателството на Чипев Крум опознава фотографията.
Стою съдейства на Крум да постъпи в Картографския институт в София и той го завършва с отличен успех. В деня на завършването през 1901 г. се намесва съдбата - младият мъж си купува лотариен билет от улицата, който се оказва печеливш.
С изплатените му 100 златни лева късметлията си поръчва фототехника от чужбина. Още с пристигането на камера, статив и светкавица Крум открива първото ателие в Родопите - на главната улица в Чепеларе.
"Савов е трябвало да се пребори с предразсъдъците по онова време, когато хората възприемали фотографията като нечиста магия. Даже е забранена от религията, която изповядват.
Неслучайно дъщерите на Стою Шишков са негови постоянни модели, които Крум снима и в носии на българомохамедани от региона", казва Зоя Начева, изследовател на фотографа и бивш директор на Държавния архив в Смолян.
По онова време фотографите предпочитали да работят в ателиетата си. Подходът на младия Крум Савов е различен - тръгва на творчески пътувания из родопските села.
Всяка година заедно със Стою Шишков организират едномесечни експедиции в различни райони на южните български земи. Натоварват на муле фотооборудване и раница с храна и предприемат дълги преходи из планината, за да документират духа на своето време.
Обикалят не само Родопите, но и Тракия
Обективът на Савов стига до Беломорието и до манастира "Св. Наум" на Охридското езеро.
Голяма част от снимките му са публикувани в издаваното от Стою Шишков и Васил Дечов списание "Родопски напредък". Те са не само илюстрация на текстовете, а по своята значимост и летопис на времето - равностойни на публикуваните статии и изследвания на именитите родопчани.
За да могат да бъдат отпечатани, клишетата за тях са изработвани в Прага, тъй като в онзи момент у нас все още няма цинкография.
През 1905 г. изпраща 12 свои фотографии на международното изложение в Лиеж, Белгия. Между тях били "Родопски гайдар", "119-годишна баба от с. Павелско със сина си столетник", "Съборът на Рожен", "Чепеларки платно белят" и други.
Международната комисия за първи път открива Родопите и впечатлена от самобитния талант на Крум, го отличава с диплом и сребърен медал.
Две години по-късно участва на международна
изложба по фотография в Лондон
Отново получава престижни награди - диплом и втори сребърен медал. Особено популярна става снимката му "119-годишна баба от с. Павелско със сина си столетник".
Тя е печатана в западни издания и кара света да заговори за необикновеното дълголетие на хората в Родопите. На снимката е баба Василка от чепеларското село Павелско и нейният 100-годишен син Тодор, фотографирани в техния имот по време на ежедневните им занимания.
Тя става толкова популярна, че дори излиза в "Ню Йорк таймс"
Няколко години по-късно снимката е публикувана от шотландеца Дъглас Лаудън на корицата на неговия труд "Бацилът на дълголетието". Малко преувеличил възрастта на дълголетницата, той пише, че Василка е на 126 г., а нейният син Тодор е на 101 г.
Писателят Георги Пашев в своята монография за Павелско, опирайки се на старите регистри, твърди, че баба Василка е родена през 1790-а и умира през 1909 г., т.е. на 119 г.
"Крум Савов остава през целия си живот отдаден изцяло на фотографията и затова е известен като летописец на Родопа планина. Не остава селище или махала, нито едно кътче от планината да не е посетено и снимано от неуморния Крум.
Той е завещал на поколенията неповторими снимки на лица, селища и събития, които са етнографско съкровище. В своите снимки е запечатал галерия от характерни типажи - войници, овчари, абаджии, дюлгери, калайджии - гигантска фотопанорама на Родопите за половин столетие", казва Начева.
В началото на ХХ век пред обектива му застава четата на Пею Шишманов, участвала в Илинденското въстание. Фотографът запечатва и образите на родопските комити Хвойню, Даракчията, Локудата.
Савов оставя кадри и от първите роженски събори, където прави снимки на цели родове в автентичните им носии.
По време на Балканската и Първата световна война е мобилизиран
и зачислен като фотограф и картограф към 21-и пехотен полк. Едно муле е натоварено с апарата и сандъчето със стъклата. Движейки се с полка, запечатва военни събития и последиците от тях.
Снима битки при Одрин, Чаталджа, Димотика, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти. Негови кадри от този период са във фондовете на музеи и архиви из цялата страна.
Благодарение на него са съхранени образите на рибари, овчари, разорени от турците села, останки от крепостни стени, тракийски българи. Голяма част от кадрите са публикувани в книгата на Шишков "Беломорска Тракия".
След войните се премества със съпругата си Екатерина в новопостроената си къща в Асеновград, където на първия етаж е отворено фотоателие. То става и културен център за родопската колония.
През 1928 г. се създава земляческо сдружение "Родопска културна дружба "Рожен", която отстоява културата и паметта на хора от планината.
Пресъздават седенки, годежи, сватби, отсурване на невеста, еньовски китки и други автентични родопски обичаи. Всичко се представя на родопски диалект.
