Всички знаем, че санитарният кордон може да действа и без правно значим документ, така че няма пречка за коалиция, казва председателят на 39-ото народно събрание
Още акценти от интервюто:
- При "старите" коалиции имахме мисия - ЕС, НАТО. Но и днес спешни задачи, а и международната конюнктура изискват някои да смалят егото си
- Липсва държавна политика за спорта сред младите, а това е начин да се овладее агресията като тази в моловете
- Доц. Великов, вие сте били начело на Народното събрание, макар и преди 20 г. Сега на парламента му отне 25 дни да си избере председател, стана от 11-ия опит - как ви изглеждаше отстрани това, което се случи?
- Първо искам да поздравя доц. Наталия Киселова с избора. Тази седмица беше много успешна за жените в българската политика - в понеделник беше избрана проф. Евелина Славчева за председател на БАН, в петък доц. Киселова стана председател на НС. Така че поздравявам и двете и пожелавам успехи. За доц. Киселова ще е по-трудно, тъй като страстите се разгоряха доста.
А това, че чак от 11-ия път успяха, показа, че водещите политически сили са загубили много време в липса на разговори, докато достигнат най-сетне до някаква конструкция, която може би би издържала и напъните на едно редовно правителство.
- Смятате, че този избор и конфигурацията, която застана зад Киселова - ГЕБР, ПП-ДБ, БСП и АПС, ще доведе до редовен кабинет?
- Смятам, че конструкцията, предложена първоначално от Бойко Борисов за управляващо мнозинство във формат ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ИТН по принцип би могла да бъде работеща. И с гласуването за председател това се доказа в известен смисъл. С разлика, че вместо АПС може би ще бъде предпочетена ИТН. Но така или иначе, условия за управляващо мнозинство като че ли се провиждат. Разбира се, трябва да има още много разговори, коалиционно споразумение. И да се придвижат всички онези най-важни законопроекти, приоритетни за държавата, и така нашите колеги най-накрая да свършат някаква работа.
- Реално обаче между ГЕРБ и ПП-ДБ все още има голяма пропаст покрай декларацията за санитарния кордон. ПП-ДБ я поставят като непреодолимо условие, а ГЕРБ внесе питане за нея в Конституционния съд. Защо смятате, че може да се разберат?
- Всички знаем, че тази декларация има по-скоро политическо значение и че е възможно на практика да се осъществи до някаква степен този кордон, без да трябва да фигурира в правно значим документ.
- Вие сте един от малкото, които са оптимисти, че ще има правителство, повечето смятат, че ще ходим на избори?
- Каква е ползата за страната от избори? Няма полза. Има полза тези наши народни избраници да работят. Загубиха време, добре, сега ще наваксат с по-малка коледна ваканция.
Борисов много напредна през годините като политик и може би ще предпочете да остане малко по-назад и оттам да направлява процесите. От такива като него се изисква да проявяват малко повече държавническа мъдрост и да не бързаме с новите избори.
Необходимо е да има редовно правителство, макар и с по-кратък времеви хоризонт. Абсолютният минимум е постигнат. Нещата са близки до нормализиране в Народното събрание. Това означава, че макар да загубиха 25 дни, без да свършат нищо, вече ще има законотворчество. Има належащи закони за приемане, свързани с плана за възстановяване и устойчивост, както и с промените за съдебната власт. Трябва да се попълни съставът на антикорупционната комисия. Да се придвижат нещата, свързани с еврозоната и най-вече бюджетът за 2025 г. При липса на редовно правителство вероятно е препоръчително това Народно събрание да приеме т.нар. “удължителен закон”, за да може все пак да се извършат необходимите трансфери, общините да работят и т.н.
Така че сега ще се завърти рулетката, свързана с даването на мандати от президента. И като че ли има почва за осъществяване още на първия мандат с предложената от Борисов конструкция.
- Правителство още с първия мандат е вашата прогноза, така ли?
- Би могло. Но за тази цел президентът, колкото и да не му е приятно, не трябва да бърза много с даването на първия мандат. Защото виждаме, че парламентарните сили много не бързат с деловите разговори, далече са от евентуално коалиционно споразумение. А без такова очевидно нещата няма да вървят както трябва.
Има още много линии - червени, пембени, ровове и ями, които трябва да се запълват и да се строят мостове. Дано всичко да не е изгорено. Но аз съм умерен оптимист и мисля, че страната ни заслужава да има редовно правителство.
- Веднъж вече гледахме ГЕРБ и ПП-ДБ в кабинета на сглобката. Какво ви кара да смятате, че ново такова правителство би било по-успешно? Подписването на споразумение ли е ключът?
- Между тях има доста голямо недоверие и по-трудно се случват нещата. Но все пак в името на това, в което са се клели - интересите на народа, те имат няколко конкретни задачи, вече ги изброих. И трябва да се разберат за коалиционно споразумение.
Защо България, която можеше да вземе 12 млрд. лв. по плана за възстановяване, досега е усвоила само около 2,7 млрд. лв.? Остават 2 г., а ние не можем да получим още второто плащане, докато други страни, включително съседна Гърция, вече са си взели 2/3.
- Навремето самият вие, като част от НДСВ, сте участвали в коалиционно управление. Защо едно време политиците можеха да правят компромиси, а днес им е доста по-трудно?
- Навремето имаше кауза, мисия. Особено в мандата на НДСВ под ръководството на Негово Величество свършихме основната работа по хармонизирането на българското законодателство с европейското. Също така влизането в НАТО - всичко това ни обединяваше в много по-голяма степен. И, разбира се, многото мандати. През 2001-2005 г. ние имахме 120 депутати, беше сравнително по-лесно да се намери партньор и да се съобразим с неговите искания, които не можеха да бъдат прекомерни. Дори и вторият мандат, когато бяхме в тройната коалиция и влязохме практически в ЕС, беше при една по-добра международна конюнктура. Сега наблюдаваме например рецесия в Германия, която е моторът на ЕС.
Говорим за България, че БВП расте напук на политическата нестабилност, но той расте благодарение на кредитите, които вземаме, увеличаване на външния дълг, докато промишленото производство, макар и бавно, спада. Това се отчете и от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Така че в името на няколко важни задачи да си определят някакъв макар и по-кратък срок, да кажем - половин година. И в този кратък срок да се приемат нужните закони, да се приближи страната плътно до еврозоната, така че най-късно на 1 януари 2026 г. да влезем там. Това е, което може донякъде да обедини и да притъпи егото на различните водачи, колкото и много да са те в ПП-ДБ. Но там има много умни и интелигентни хора, които би трябвало да проявят политически разум.
- Смятате, че само от страна на ПП-ДБ могат да се появят спънки за кабинет с ГЕРБ, така ли?
- В крайна сметка по-големият, този, който има по-добър резултат, би трябвало да бъде в по-изгодна позиция. Да, той може да направи също някакъв компромис. Томислав Дончев ги нарече дори “себеувреждащи компромиси”.
- Коя от всички формули, които чувате, ви се струва подходяща - Борисов премиер, друг от ГЕРБ премиер или пък равноотдалечен, както искат ПП-ДБ?
- Борисов беше споменал, че той трябва да е премиер, защото най-заслужава и най-може - чудесна мисъл, може да е прав, но още тогава всички смятаха, че това е по-скоро основа за преговори. Сега се вижда, че би отстъпил да не е премиер. Росен Желязков например е подходящ. Или някой друг, предложен от ГЕРБ. В крайна сметка най-голямата парламентарна сила ще носи и най-голямата отговорност по този начин. Логично е ПП-ДБ да има вицепремиер... Но разпределянето на длъжностите е по-малко важно от това да се види какви политики трябва да се следват, какво трябва да се свърши и след това да се намерят необходимите компромиси.
Като член на Съвета на настоятелите в БАН и на Националния съвет на АИКБ бих си позволил да разкажа следното. Имахме кръгла маса за връзката между образованието и пазара на труда. Липсва държавна политика, която да стимулира специалностите от професионални направления, които имат най-голяма стойност за пазара на труда. Самият план-прием така е направен. Има много специалисти по икономически, социални и правни науки, а там, където са необходими хора - в технически и инженерни науки, няма. И това е нещо, на което едно редовно правителство би могло да обърне внимание. В момента при капацитет на висшите училища в България за 400 хиляди студенти обучаваме 180 хил. От тях завършват 120 хил., а едва половината работят на позиции, които изискват съответното висше образование. Това показва работа на празни обороти във висшето ни образование, която също трябва да се промени.
Друг пример - липсва държавна политика в областта на спорта сред младите. Това е особено актуална тема покрай проявите на агресия в търговските центрове. Един от начините тази агресия да се овладява и насочва в по-разумна посока е именно чрез спорт. Аз помагам на спорта, главно в Монтана, но и в национален мащаб подпомагам скоковете във вода. И установих, че децата, които тренират скокове във вода в София, нямат къде да тренират през зимата и родителите им ги карат във Враца да се готвят, защото там има басейн с трамплин. Ето такава липса на грижа за спорта при децата отваря път на агресията и на нуждата за олимпийски игри или световни първенства да си купуваме чужди спортисти да ни отсрамват.
- Нека се върнем на терена на политиката - ако в крайна сметка няма правителство, а нови избори, какъв ще е резултатът? И как гледате на навлизането на все повече несистемни играчи, има ли риск у нас от сценарий като в Румъния?
- Има място за несистемни партии, след като системните губят толкова време в един избор на председател на парламента. Разбира се, основната партия, която вече много хора очакват, за да има един месия, който все още е президент, би могла да постави нещата на по-друга основа.
- Кога очаквате Радев да се включи с партия?
- Ако ще се впусне на този терен, според мен ще е най-рано след година. Не очаквам да го направи сега, ако има нови избори. Той е единственият политик в страната, който все още има повече доверие, отколкото недоверие. Разбира се, институцията му придава допълнителна харизма и обаяние. Ако му липсва институционалност, може би ще му е по-трудно.
- Защо България не може да излезе вече 4 г. от политическата криза?
- Всичко е свързано с доверието. Както между политическите сили, така и между хората и политиците. Злоупотребите на изборите, за които се говори сега, това набиращо мощ надцакване между политическите сили е извращение, с което трябва да се борим, защото демокрацията отива на кино. Включително с промени в изборното законодателство, с които трябва да се заеме сегашният парламент.
- Очаквате ли КС да отмени “домовата книга”? Ако сега бяхте шеф на парламента, бихте ли приели да станете служебен премиер и изобщо редно ли е председателят на НС да е в списъка?
- Не е добре това ограничаване на президента да избере служебен премиер. И не е добре изборът на председател на НС да става заложник на потенциалния му след това избор от президента. Това бе и една от основните причини да се забави толкова изборът. Защото Наталия Киселова изглежда подходяща за председател на НС, макар да ѝ липсва още малко опит, но тя ще го навакса бързо. Би могла обаче да стане и служебен премиер, сама тя казва, че няма да бяга от отговорност. А дали е подходяща и за това, можем само да допускаме.
CV
- Роден на 29.10. 1946 г. в София
- Завършил е неорганична и аналитична химия в СУ, доктор по химия от Карловия университет-Прага, доцент по хидрохимия
- Депутат от НДСВ в 39-ото и 40-ото НС. От 23 февруари до 17 юни 2005 г. е председател на Народното събрание, пое поста от сваления предсрочно Огнян Герджиков
- През декември 2007 г. напуска НДСВ и с други депутати правят групата Българска нова демокрация (БНД). Учредяват едноименна партия, той става неин зам.-председател, а впоследствие и председател
- Депутат в 43-ото НС, след като БНД се коалира с Реформаторския блок
- Член на Съветите на настоятелите на БАН, на Софийския университет и на Университета по хранителни технологии
- Член на НС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
- Член на УС на Българската асоциация по водите
- Почетен гражданин на Монтана и Лом
