Подобряването на водната и транспортната инфраструктура, както и липсата на лифтове са основните инфраструктурни предизвикателства в природен парк „Витоша". За тях говориха експерти по време на конференцията „Витоша- време е за решения", организирана от Съюза на архитектите в България.
„Витоша е прекрасна планина с опазена природа, с възможност за достъп на софиянци, за отдих, за спорт. Подготвяме тази конференция от една година, като първоначалната дата беше 24.01., когато се навършват 89 години и 89 дни от обявяването на планината за природен парк, но не успяхме да се организираме. Надявам се, че ще успеем чрез нашите идеи да дадем готови решения на отговорните за развитието на Витоша", каза Арх. Петър Диков, председател на Управителния съвет на Съюза на Архитектите в България.
В рамките на първия панел на конференцията основна тема беше опазването и развитието на природен парк "Витоша". Юридическият съветник Борис Милчев представи нормативната уредба, касаеща природния парк.
Основният закон, който засяга планината е „Законът за защитени територии". Милчев обясни, че опазване на околната среда, отдих, туризъм, спорт, стопанисване на гори и земи, културно наследство, транспортна и друга техническа инфраструктура, строителство, дивеч, билки, води, пречистване на отпадни води и събиране на отпадъци, са само част от условията, които засяга законовата наредба.
„Органите за управление на околната среда в ПП „Витоша" са Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и водите, директорите на басейновите дирекции, кметовете на общини, в този случай и кметовете на районите, както и областните управители", обясни юристът.
Според Милчев, най-урбанизираната част от природния парк се намира на територията на Столична община. Той посочи, че това, което е най-зле уредено, по отношение на нормативните наредби, е собствеността. Съгласно Закона за горите общинските и държавните имоти на територията на природния парк са публична собственост, а статутът на пътищата, намиращи се на територията на природен парк "Витоша", е важен въпрос.
Развитието на консервационните стойности на природен парк "Витоша" представи природозащитникът Тома Белев. Той обясни, че отчуждаването на горите на територията на ПП „Витоша" в полза на държавата започва през 1926 г., а през 1937 г. се приема правилник за прилагане на наредбата-закон за защита на родната природа. През 50-те години функциите на парка са за отдих и спорт за трудещите се и младежта. По-късно се появява стопанският туризъм, когато става ясно, че от туризма се печели. „Така започва строежът на големи курорти в природния парк", добави природозащитникът.
Законът за защита на природата и правилникът за прилагане на закона са приети през 1967 г. Тогава е позволено и ловуването. През 1981 г. комитетът за опазване на околната среда пуска заповед, с която отменя всичко и поставя нови цели - една от тях е възстановяването и опазването на природата, каза още Белев.
И.д. директор на общинското дружество „Софияплан" Жоржета Рафаилова пък представи съществуващите устройствени предизвикателства на територията на природния парк.
Според нея, сградната инфраструктура на територията на парка е предимно законна, водейки се по подробен устройствен план със заповеди, издадени преди 1990 г. „Има сравнително малко жилищни сгради", добави Рафаилова. Преобладаващата част от функциониращите сгради, които имат обществено значение са тези за обществено обслужване, като седем от тях имат статут, на паметници на културата, поясни Рафаилова.
Тя отчете и важността на транспортната инфраструктура. „Автомобилните пътища, по които се движи градският транспорт, в действителност са със статут на горски пътища", обясни директорката на „Софияплан".
Като други важни части от транспортната инфраструстура на Витоша, Жоржета Рафаилова посочи паркингите, спирките на транспорта, пешеходните алеи, въжените линии. Електропреносната инфраструктура на територията на парка е с национално значение, тя е връзка между София и Бобов дол, отбеляза още тя.
Според нея, опазването на водите и използването им са едно от нещата, които най-рано са оценени като значими. Водопреносните съоръжения са с градско и регионално значение, но канализационната инфраструктура на природния парк е в много лошо състояние, заяви Рафаилова. „Пречиствателната станция за отпадни води все още не функционира, а бъдещето ѝ не и ясно", коментира тя.
Рафаилова посочи, че Рилският водопровод, който преминава през територията на ПП „Витоша" е от особено значение, защото служи за снабдяването с питейна вода на близо 400 000 софиянци.
Експертите отчетоха и липсата на лифтове в планината като основен проблем, поради настоящата липса на екологична алтернатива за пътуване, което е довело до ръст на автомобилния трафик.
Вторият панел на конференцията бе посветен на Управлението и финансирането на ПП "Витоша".
Управлението на парка беше представено от Димитър Стоев, който разказа за историята на парка.
"През 19-и век в района се е развивал рудодобив и то в големи мащаби, вследствие на което е предизвиквана и изкуствена ерозия. Природата е била в много тежко състояние. Витоша става природен парк заради усилията на „Дружеството за защита на родната природа" с цел да се възстанови природата на планината. Това се случва още през 1934 г., преди да има специален закон за защитените природни паркове и обекти. Това е първият такъв парк на Балканите и вторият в Европа", каза Стоев.
През 1936 г. по настояване на природозащитниците, е приета наредбата „Закон за защита на родната природа", чрез която за пръв път се определят категориите защитени територии и режимите за тяхното опазване.
Столична община управлява 11 000 хектара от територията на природния парк, а останалата част се стопанисва от съответните горски стопанства, отбеляза още Димитър Стоев.
Със заповед на Министерството на околната среда, към територията са добавени още 200 хектара, като така площта достига 26 606 хектара. През 1997 г. природният парк е обявен за защитен природен обект с международно значение.
"Между 1952 и 2024 г., са направени множество разработки, като някои са влезли в сила, но са приложени само частично", каза още Стоев.
"Витоша днес попада на територията 3 области и 4 общини. Горските територии обхващат 86%, земеделските земи са 13%, а останалото са урбанизирани места, водни обекти и т.н. По голямата част от парка, 65%, по закон е публична държавна собственост", обясни експертът.
Според него, пътищата с твърда настилка обхващат 121 км., горските пътищата са 296 км., а алеите 210 км. Отново беше посочена липсата на работещи лифтове в парка. Ски пистите обаче са 15, като те са оборудвани с влекове. Стоев отбеляза, че сградите в природния парк са близо 900 обекта, съсредоточени в софийската част на планината.
„Основните проблеми за природния парк са актуални и до днес", отбеляза арх. Снежана Станоева, която представи работещия и към днешна дата устройствен план, приет през 2005 г. „ Някои от тези проблеми обаче продължават да се задълбочават", допълни тя. Красимир Станчев направи предложение собствеността на хижите във Витоша да бъде предоставена на Столичния общински съвет, както и да се създаде общинско дружество, което да управлява инфраструктурата на Витоша.
