За 15 от 20-те най-търсени професии се обучават едва 1 процент от учениците
Над 36 хил. ученици в България избират да продължат средното си професионално образование, учейки за ресторантьори, техници или икономисти, показват данни от поредното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) по план-приема в професионалното образование за 2024/2025 г..
По всяко от тези три направления приемът е над 5 хиляди осмокласници, или общо над 56% от започналите своето обучение.
Интересите на подрастващите обаче
драстично се различават от нуждите на бизнеса,
който търси най-много строители и шивачи.
През 2024 г. около 2/3 от работодателите изпитват затруднения при намиране на търсените хора със средно специално образование, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване.
Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията архитектура, техника и производство и преработка. Те
формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти,
докато приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.
Проучването на ИПИ показва още, че за 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко под 1% от приема или никакви кадри. Например за професията строител се отнасят 15% от всички търсения на работодатели,
докато приемът е едва 0,2% от започналите обучение
За шивачи пък учат 2466 ученици, докато бизнесът търси в момента 28 652 обучени шивачи.
При техниците също има голямо несъответствие: 9107 са учениците, които избират да продължат своето професионално образование в тази сфера, но потребността от тях е далеч по-голяма - 29 772.
За икономисти учат 5522 ученици, но бизнесът има нужда само от 2610.
Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периода, в коъто сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.
Специалисти в направлението “Стопанско управление и администрация” се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план. Към тази година такова обучение обаче започват само 10% от учениците според план-приема в професионалното образование. Докато
потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%,
обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците.
Сериозно е несъответствието и в направление “Услуги за личността”, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила, но за това учат 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в други сфери (виж инфографиката).
Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно.
