- За коя точно Коледа, питаха иронично мнозина през лятото, след като от общината уверяваха, че в края на годината движението ще тръгне по него
- За едно денонощие събориха стария, вече полагат асфалта по новия
- Дори археологическите разкопки не успяха да спънат изграждането му
“Сбогом, приятелю! Пак ще се срещнем след 10 години!”
Така песимистично настроени жители на пловдивския квартал “Кючук Париж” посрещнаха вестта за събарянето на Бетонния мост в Пловдив. На 15 юни т.г. движението по съоръжението, което свързва южната част на града с центъра, беше преустановено. Две седмици по-късно го събориха за денонощие.
Никой не повярва на уверенията, че за Коледа новият мост ще бъде готов. Но това вече е почти факт. От дни ударно се полага асфалт и за празниците се очаква движението по новия мост да бъде пуснато.
Години преди това се водеха бурни дискусии дали да бъде съборен, защото не е достатъчно висок и пречи на скоростните влакове да минават под него. Заради модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград този проблем трябваше да бъде решен.
Че мостът пада със сигурност, стана ясно още през 2018 г., когато НКЖИ обяви обществената поръчка за изграждането на транспортен подлез под централна гара в Пловдив. От документацията стана ясно, че съоръжението, пуснато в експлоатация през 1981 г., трябва да бъде премахнато. Тогава
се заговори, че с бутането на моста целият 100-хиляден район “Южен” ще се превърне в анклав,
защото е една от основните връзки за влизане и излизане от него.
Въпросът се отлагаше с години, но смелото решение взе екипът на кмета Костадин Димитров, макар и той да отлагаше до последно затварянето му. “Срокът ще бъде спазен, ако трябва, ще се работи денонощно”, даде дума през юни заместникът му по строителството инж. Тошо Пашов. Много пловдивчани се усъмниха и питаха иронично коя точно Коледа има предвид общината.
Но дни след събарянето на моста се появи изненада. Точно под него излезе археология. Това още повече обезкуражи жителите на “Кючук Париж”.
Докато подготвяха терена под моста, строителите се натъкнаха на старинни гробове и веднага бяха предприети спешни разкопки. Предвид темповете, с които работят изследователите на древното минало, нещата започнаха да изглеждат песимистично от гледна точка на строителството на новия мост.
На площ от почти декар
беше разкрита крайградска вила от II-III в.
Работната хипотеза на археолога Петър Зидаров бе, че е на заможен гражданин на Филипопол. Според него тя е функционирала близо два века в рамките на Римската империя и си е сменяла предназначението, като е била надграждана и разширявана. Некрополът с пет гроба пък се оказа по-стар от сградата. Беше разкрита и керамична пещ за производство на тухли в Античността, както и кладенец. Но противно на очакванията проучванията приключиха в края на август и веднага след тях бе предприето строителството на новите релси. От края на ноември влаковете отново се движат под моста.
В интерес на истината
строителите не престанаха да работят на съоръжението, докато вървяха разкопките
“Разбира се, че ни попречиха разкопките, достъпът до моста се оказа по-труден”, казва с днешна дата инж. Николай Иванов от фирмата изпълнител.
Подходите на съоръжението не бяха съборени, а само горната му част, за да бъде повдигната за по-лесно преминаване на влаковете.
“От северната страна мостът е повдигнат с 30-40 см. В другия край е метър и 40. Но с тази дължина долу до кръстовището с ул. “Кукуш” почти не се усеща наклон”, обясни Тошо Пашов. Минавайки по естакадата откъм бул. “Христо Ботев”, стръмнината ще се усеша по-леко, твърди той.
“Остава да се довърши асфалтирането на подходите от южната страна, трябва да се направят фугите, довършителните работи по парапетите, ограничителни системи и улично осветление”, допълни Николай Иванов. И макар работата вече да е на финала, строителят не бърза да се хвали. “Както казват, нека поставим и последната керемида и тогава да обявяваме работата за приключила”, каза инж. Иванов.
Между 15 и 18 декември се очаква мостът окончателно да е завършен. Така старата връзка на “Кючук Париж” с центъра ще бъде готова още преди празниците. “Като им висиш през ден на главите, се случват нещата”, шегува се зам.-кметът, който още през лятото беше категоричен, че градската управа ще следи постоянно дали се работи в срок.
Цялата инвестиция е малко над 4 млн. лв.
и се поема от НКЖИ. “Почти всяка събота и неделя се работеше”, уточнява инж. Иванов, който е неотлъчно на обекта.
Колкото и невероятно да изглеждаше, вече е факт, не вярват на очите си жители от квартала.
“Може би вече ще ми отнема по-малко от час да отида на работа. Докато беше затворен Бетонният мост, задръстванията по надлез “Родопи” бяха огромни”, коментира Виолета Маринова, която работи в центъра на града, а живее в най-южната част на Кючука.
Още докато го строяха, Бетонният мост се сдоби с име.
Кръстиха го на войводата Тодор Александров,
тъй като първите заселници на юг от жп линията в Пловдив са бежанци от Македония и Беломорска Тракия. 41 съветници гласуваха “за”.
Бетонният мост е важен, защото съхранява историческата традиция на града. Издигнат е в началото на миналия век, когато възникват кварталите на юг от гарата. В тях са заселени пристигналите в Пловдив бежанци. Те идват на няколко вълни. Първата е след Илинденското въстание от 1903 г. Втората е след Балканските войни и третата - след Ньойския договор.
Бежанците пристигат в Пловдив без средства, оземляват ги и издигат своите къщи в “Кючук Париж”. За да имат връзка с града, през 1929 г. е построен първият мост, а за 1300 г. от основаването на България е реконструиран и модернизиран този, който беше съборен на 29 юни т.г. На негово място сега се издига новият.
