За век и половина политически и духовни лидери, много юристи, палачи и жертви на Народния съд са избирани за "пръв между равни"
Духовници, юристи, икономисти, лекари, но и хора без образование са ръководили българския парламент от учредяването му до наши дни. 63-ма са били избирани за “пръв между равни” от 10 февруари 1879 г., когато започва историята на Народното събрание.
Първият му председател е Антим I - пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия. 63-годишният тогава духовен водач оглавява учредителното събрание (10.02.1879-16.04.1879) и Първото Велико народно събрание (17.04.1879-26.06.1879).
Роден е в Лозенград, днешна Турция.
Антим I е един от седемте председатели на българския
парламент, родени в чужбина Такива са още Димитър Греков (Болград, Руска империя, днешна Украйна), Димитър Петков (село Башкьой, Тулча, Османската империя, днешна Румъния), д-р Петър Ораховац (Орахово, Черна гора), Александър Малинов (Пандъкли, Руска империя, днешна Украйна), Георги Трайков (село Върбени, днес Итеа, Гърция) и Георги Пирински (Ню Йорк, САЩ).
Д-р Петър Ораховац пък е единственият чужденец, заставал начело на Народното събрание. Той се установява в България през 1844 г., когато е на 27 години, и става околийски лекар в Кула, Ловеч и Видин, след това окръжен лекар в Ловеч и София, а по-късно е сред основателите на Българския лекарски съюз и
първи управител на болница “Червен кръст” -
предшественик на “Пирогов” Избран е за председател на 14-ото НС на 15 октомври 1910 г.
Чак след падането на Тодор Живков начело на законодателния орган за първи път е избран политик, роден в София - Стефан Савов оглавява първото обикновено Народно събрание (36-ото) при демокрацията. След него има още петима софиянци - Йордан Соколов (38-ото НС), проф. Огнян Герджиков и доц. Борислав Великов (39-ото НС), Димитър Главчев (44-ото НС) и Росен Желязков (49-ото НС). По няколко председатели са родени във Велико Търново, Свищов, Калофер, Ловеч, Видин, Шумен, Пловдив, Градец и Варна. Мнозина от останалите са родени в села или малки градове. Например Добри Петков е роден в Церова кория, Велико Търново, с население 416 души днес. Недялко Атанасов Мочуров е от с. Сломер, Търновско, днес с население 278 души. Владимир Бонев (32-о и 33-о НС) е роден в Горно Уйно, Кюстендилско. (Виж долу.)
Най-младият председател на парламента е Димитър Тончев -
на 27 години юристът от Калофер оглавява Третото Велико народно събрание,
а впоследствие и петото обикновено.
В новите времена най-младият начело на парламента бе Никола Минчев от “Продължаваме промяната”. При избора му за шеф на 47-ото НС той бе на 34 г.
Най-възрастният пък е Драган Цанков, който застава начело на 12-ото НС на 73 години. Втори в класацията е Вежди Рашидов, който като негов доайен се оказа единствената приемлива фигура в 48-ото събрание, когато партиите не можеха да се разберат. Ако настоящите избраници бяха излъчили Силви Кирилов за председател по същата причина, то той щеше да стане най-възрастният в историята ни. Медикът от ИТН е на 73 г., но навършва 74 съвсем скоро - на 17 декември. Драган Цанков е станал председател 6 месеца преди 74-годишнината си.
52 г. е средната възраст на председателите до момента, като броим само годините им, когато за първи път са встъпили в длъжността. Не е известна датата и мястото на раждане само на един председател - Тодор Гатев, водил една година 13-ото НС.
Едва пет жени са били председатели, при това всички те след 2000 г. Това са Цецка Цачева, Цвета Караянчева, Ива Митева, Рая Назарян и избраната в петък Наталия Киселова. Четири от тях са юристки, а Караянчева е машинен инженер. Тя стана председател на 44-ото НС след предсрочното сваляне на Димитър Главчев.
И в миналото най-често начело на парламента са се избирали юристи.
30 от 63-ма председатели са завършили право, много от тях - в чужбина
Повечето от първите председатели след Освобождението са били поети, духовници и учители, нататък се появявят и икономисти, лекари и дипломати. Има и няколко кметове - Петко Каравелов (Пловдив), Никола Сукнаров (София) и Георги Живков (Велико Търново).
В историта ни се откроява и бизнесмен председател - Стефан Стефанов, водил за кратко 23-ото НС и основател на фабриката за вълнени платове “Георги Стефанов и Синове”, която остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г.
Иначе с юридическо образование е и поетът Петко Каравелов - председател на първото обикновено събрание. Той е и първият, бил на поста два пъти (след Антим Първи).
Първи пък е потретил учителят и революционер от Велико Търново Георги Живков (4-о и 7-о НС и 3-о ВНС).
А най-дългогодишният председател на парламента е офицер Фердинанд Козовски. Комунистическият политик и военен деец пък е бил начело на четири състава общо 15 години - от 27-ото до 30-ото НС, или от февруари 1950 до смъртта си през септември 1965. Козовски има интересна биография - бил е един от ръководителите на Септемврийското въстание през 1923 г. във Врачанско. След поражението емигрира в СССР, където завършва Военната академия “Михаил Фрунзе” и преподава в Университета за националните малцинства. След това участва в Гражданската война в Испания. На 7 ноември 1938 г. е арестуван от съветската политическа милиция с обвинения в шпионаж. Освободен е година по-късно, след като като генерален секретар на Коминтерна Георги Димитров се застъпва за него пред съветския вътрешен министър Лаврентий Берия.
На 22.09.1944 г. Фердинанд Козовски става генерал-майор. Бил е един от екзекуторите, изпълнили смъртните присъди на Народния съд. В интернет се разказва история как в деня след изпълнението на екзекуциите на регентите и министрите Козовски е забелязан да
се разхожда в София с ботушите на княз Кирил Преславски - брата на цар Борис III, екзекутиран предишния ден
В годините на комунизма прави кариера в Българската армия до зам.-министър, бил е и посланик в Унгария и Китай.
Не всички председатели на парламента са били високообразовани. Две от най-интересните фигури в списъка са били почти неуки. Такъв е случаят с Димитър Петков - министър-председател и три пъти шеф на парламента. Когато започва да гради политическата си кариера, Петков е вече без лява ръка - загубил я е на 18 години в боевете при Шипченската епопея.
С едва трети завършен клас е Станко Тодоров, който е бил начело на 34-ото и 35-ото НС през 80-те. Преди това през 70-те Тодоров е министър-председател в два кабинета, което го прави най-дълго управлявалия премиер в българската история - 9 години, 22 месеца и 9 дни, или общо 3632 дни. Той изпреварва с малко лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, оглавил три правителства за 3606 дни. След падането на социалистическия режим през есента на 1989 г. остава председател до учредяването на VII Велико народно събрание, а през юни-юли 1990 г. е председател (президент) на републиката. Това прави Станко Тодоров единствения политик, изпълнявал трите най-високи длъжности в държавата - председател на НС, премиер и президент.
Измежду многото имена за шеф на НС само срещу едно стои “отказал се”. Това става след изборите през 1919 г. Печели ги БЗНС, която обаче няма абсолютно мнозинство. За председател с гласовете на земеделци, народняци и няколко по-малки партии е избран лидерът на радикалдемократите Найчо Цанов. Само че без да го питат, защото тогавашната процедура го позволява. 62-годишният Цанов отказва да заеме поста и подава оставка. Радикалдемократите са получили нисък резултат на изборите и въпреки че им предлагат министерски места, отказват и не желаят да ги свързват с управлението. Парламентът пък не приема оставката на Цанов и той формално остава шеф, но не влиза в ролята. Точно
тогава България има Народно събрание без председател
За няколкото месеца, в които 18-ото НС съществува (до февруари 1920 г.) тази функция изпълнява 38-годишният подпредседател Недялко Мочуров, впоследствие оглавил 19-ия парламент.
В хронологията на председателите се открива и кръвна връзка - в рода Славейкови. Поетът Петко Славейков председателства второто НС през 1880 г., а синът му Христо (голям брат на поета Пенчо Славейков) води 14-ото НС.
Първият шеф, роден след Освобождението - на 7 януари 1880 г., е учителят от село Друган, Радомирско, Александър Ботев. Застава начело на 19-ия парламент, когато е бил на 40 г., после води и 20-ия.
Тежка е била съдбата на шефа на 25-ия, заседавал по време на Втората световна война - Христо Калфов. По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I, после остава в двореца като учител на бъдещия цар Борис III, а от 1918 г. - негов флигеладютант. Той е председател на НС от май 1941 до август 1944 г., но след Девети септември е осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.02.1945.
Убитият председател на парламента бил заровен в масов гроб
По съвсем друг начин приключва земният път на наследника му Васил Коларов, водил заседанията на Шестото ВНС, приело Димитровската конституция - погребан е в мавзолея на Георги Димитров.
Блокаж и през 1901 година, а решението е Иван Гешов – милионерът, управител на БНБ
Не за първи път парламентарните групи се оказват в затруднение с опита за избора на шеф. През 1901 г. двете паpтии, които cъcтавят пpавителcтвото, не pазполагат c доcтатъчни глаcове и няма как да поcочат председател, затова се договорили да не е човек от Демократическата или Прогресивно-либералната партия, които съставят кабинета, а представител на Народната партия, която не участва в правителството. Оттам се спират на Иван Гешов, който води 11-ото и 15-ото НС. Той поема поста на 48 г. когато е вече милионер и има опит като първи управител на Българската народна банка. Неговият подпис стои на първата емисия български левове, а след това е и сред основателите на БАН.
И Уйно – но Горно, а не Долно, е имало шеф на парламента
Две кюстендилски села нашумяха много преди 20 години покрай тогавашния председател на парламента проф. Огнян Герджиков. Това са Горно и Долно Уйно.
Оказва се, че Горно Уйно си е имало дори парламентарен шеф - в това село е роден Владимир Бонев, който е бил начело на 32-ото и 33-ото НС.
Съседното село Долно Уйно пък се прочу през 2004 г. благодарение на интервю на проф. Герджиков за “24 часа”. В него тогавашният парламентарен шеф, изразявайки възмущението си от многобройните филиали на университети в цялата страна, изръсва, че “само Долно Уйно още няма претенции за университет”.
Дни по-късно “24 часа” заведе професора да види селото, чието име така смело използва, и да се запознае с неговите 30-ина жители. Там Герджиков бе смъмрен от местните, че е “лабав” с народните избраници и не ги стяга достатъчно, затова не ходят редовно на работа.
Жителите на Долно Уйно сложиха Герджиков в кметския стол и споделиха с него проблемите си. Но го и почерпиха с домашен мед. А той обеща да не им спират автобуса.
През 2004 г. проф. Огнян Герджиков посети Долно Уйно, което направи известно с интервю в “24 часа”.
