Тенисистката Аранча Санчес-Викарио го вика на фотосесия за френски журналисти
6 декември преди 30 години. Това е денят, в който Христо Стоичков разбира, че никой няма да му отнеме повече “Златната топка”.
Сутринта му звъни известната испанска тенисистка Аранча Санчес-Викарио, която му обяснява, че френски журналисти го чакат за интервю и фотосесия. И Стоичков тръгва към “Ноу Камп”, без да знае за какво става въпрос. Според “Франс футбол” Христо и Аранча предишната вечер са били на годишното парти на списание “Дон Балон” и тенисистката предупредила Стоичков на другия ден да не се явява, ако не носи смокинг. Българинът е много добър приятел с Емилио - също легенда на тениса и брат на Аранча. Реакцията на Христо била да попита майката на тенисистите дали Аранча не е решила да се омъжи за него.
По време на сесията единият от французите вади от сака трофея и му го подава с думите “твой е”. Първоначално Стоичков категорично отказва да го докосне. Все пак е прецакан по един доста груб начин 2 години преди това, когато вместо на него връчват “Златната топка” на Марко ван Бастен.
След известно време вижда, че на трофея е дори изписано името на победителя и то е Христо Стоичков. Тогава разбира, че вече няма как Силвио Берлускони или някой друг да му отнеме най-важния приз във футбола. Въпреки че италианците са играли финал на световното. Но тогава целия свят говори единствено за България, която елиминира шампиона Германия, и Стоичков, който печели всичко с “Барселона”.
Тенисистката става първата извън семейството на Камата, която разбира, че той е спечели наградата за най-добър футболист в Европа.
Санчес-Викарио спечели 14 титли от “Големият шлем”, като стигна до №1 в света и на сингъл, и на двойки.
Кристалният българин получи признание
“Христо е един от последните артисти и като всеки истински артист пази душата си чиста, пази своя ентусиазъм и навика да се заяжда, а въпреки че изглежда небрежен, любовта му към перфектния жест е същата.”
Това споделя пред “Франс футбол” Димитър Калканов, който през 1994 г. играе в отбор от Селангор в Малайзия.
В броя си от 20 декември на споменатата година, посветен на “Златната топка”, списанието представя Калканов като приятел от детинство на Стоичков от Пловдив.
Стоичков е истински кристал, който сезоните не са успели да надраскат. Има нужда от адреналин, за да покаже природната си лекота и ювелирна прецизност. Необходим му е “флирт” с някаква конфликтна ситуация, за да използва цялата мощ на своите мускули и невероятния си спринт.
Той е въздушен циганин и славянин от село. Футболист с изключителен ляв крак, леко тромав и груб, със стиснати юмруци, който се връща в защита, ако атаката не е успяла. Нетипичният играч на “Барселона” не обича да губи.
Тази “Златна топка” ще му даде ново самочувстие, защото в последно време бе загубил контрол върху себе си. Светът на футбола обаче дълго време не искаше да признае този гений, който във всеки момент на терена измисля нови начини за достигане до вратата на съперника. С Мишел Платини и Диего Марадона той формира триото на тези, които обичат траекториите. В този пантеон Стоичков е човекът, който крие до последно жеста си и избора дали ще подава, или ще стреля.
Нямате ли впечатлението, че оттук нататък кристалният Стоичков все по-рядко ще стиска юмруци по терена! Той просто ще бъде много щастлив от своята “Златна топка”, пише Клод льо Роа във “Франс футбол”.
