Догодина обаче нов данък у нас може да спъне кредитирането
Истинска революция се случи в банковите услуги в последните няколко години. Традиционното обслужване на гише се превърна по-скоро в екзотично преживяване, защото реално управление на парите може да се прави безпроблемно от телефона или компютъра. Причините за това са няколко - бумът на онлайн търговията, на финтех индустрията, улесненият достъп до мобилно банкиране и по-ниската цена на услугите, които предлага.
В резултат само за последните 2-3 години вече над 30% от хората използват активно дигитални приложения. Те дават бързина, удобство и достъп до банкови услуги по всяко време и от всяка точка на света. Достатъчно е само клиентите да имат интернет.
Новата крачка, която правят банките сега, е мобилните им приложения да не предлагат само плащания, преводи и вземане на кредити, а да има възможности за много допълнителни услуги, включително и възможности за инвестиране. Така с няколко клика всеки може активно да управлява парите си. И със сигурност
дигитализацията е необратима,
защото потребителите искат бързина, пестене на време и евтини услуги.
В този процес банките все по-активно използват изкуствения интелект. Първото му приложение бе в създаването на виртуални асистенти, които да заместят колцентровете. Същевременно те помагат и на служителите при обслужването на клиентите, предоставяйки необходимата информация по време на дадена операция. Използването на изкуствен интелект ще навлиза все по-широко в банковата дейност. Причината е ясна - ако познават по-добре клиентите си, могат да предложат най-подходящите услуги за тях. Какво по-добро от това да има безпристрастен алгоритъм, който да направи профил на потребителя и да покаже дали има нужда от инвестиция, депозит, кредит или друга услуга. Всичко това пести време и разходи. Един прост пример - изкуственият интелект може да обработи различни бази данни и да предостави нужната информация за минути, вместо няколко души дни наред да вършат същото.
Дигитализацията поставя на фокус и темата за сигурността. На практика
новите технологии увеличават сигурността за парите
Още повече че банките предлагат две нива на защита. Едното е на техните вътрешни системи, в които се правят огромни инвестиции. Това е и причината у нас да няма голям брой успешни хакерски атаки срещу финансови институции.
Второто ниво на защита е на потребителските сметки - криптиране на информацията за трансакции, двуфакторна идентификация, биометрични данни и други.
Освен това от средата на октомври влезе в сила и нова евродиректива за киберсигурност. Част от нея е изискването за редовни тестове за пробив. Това са контролирани атаки върху системите, за да се установи къде са слабите им места. Целта е да се подобри киберсигурността.
И ако за защитата на данните и парите се полагат огромни усилия, остава все още въпросът с регулациите при дигиталните процеси. Например все още не е ясно кой носи отговорност за решение, взето от изкуствен интелект - технологията, доставчикът или съответната финансова институция. Нуждата от регулации е безспорна и поради факта, че в ЕС се върви към създаването на единен дигитален портфейл. Най-просто обяснено, това е супермобилно приложение, което обединява цялата информация - самоличност, електронен подпис, професионална квалификация, образователен, здравен и финансов статус и т.н. Целта на този дигитален портфейл е
да осигури еднакъв и равен достъп
на всички до онлайн услуги. Очаква се до 2030 г. 80% от хората в Европа да имат такъв портфейл.
Дигитализацията обаче няма да елиминира физическите клонове на банките. Потребителите продължават да търсят комуникация с хора и чатботовете невинаги успяват да определят какви са предпочитанията на даден човек. Когато потребителите например имат нужда от консултация или конкретен казус, намесата на банковите служители е ключова.
И докато дигитализацията е процес, който засяга банките не само в България, то финансовите институции у нас може да се сблъскат със специфично предизвикателство догодина. Става въпрос за идеята да им бъде наложен допълнителен данък.
Като един от източниците на приход за хазната, за да свали бюджетния дефицит до 3%, служебният финансов министър Людмила Петкова обяви, че е възможно облагане на свръхпечалбите на банките. Идеята обаче срещна негативна оценка от страна на БНБ и банковата асоциация.
“Подобна мярка съдържа кризисен потенциал. Тя ще доведе до отнемане на капитал от банковата система, съответно - до по-малко възможности за кредитиране, спад на икономиката и оттам - до по-малко приходи в бюджета”, коментира подуправителят на БНБ Петър Чобанов.
От асоциацията на банките посочват, че те са основа за цялостното бизнес развитие. И ако бъдат притиснати, икономическият цикъл ще се забави.
Оценяват като грешка идеята за допълнително облагане,
което би довело до свиване на кредитирането. От асоциацията подчертават още, че печалбите на банките в последните 2-3 години се дължат в най-голяма степен на огромната ликвидност у нас и на високия марж между лихви по депозити и кредити. Въвеждането на допълнителен данък може да се изтълкува като лош сигнал и от външните инвеститори. Когато например Италия поиска да въведе такъв данък, се получиха писма от ЕЦБ, че това ще се отрази негативно на финансовата система. Още повече че в България банките плащат по-високи данъци в сравнение с всички бизнеси. Част от големите финансови институции имат над 750 млн. евро годишен оборот и от тази година за тях се прилага повишеният на 15% корпоративен данък. Засилените регулации пък водят до огромни разходи. Такъв пример е поддържането на по-високи задължителни резерви в БНБ при 0% лихва.
