- Намерена плоча с палец на десен крак е на неизвестна досега скулптура над човешки бой. Може ли да е най-високата у нас?
- 5-метрова ударна вълна от близката река Струмешница, затлачена с пясък, глина и камъни след земетресението през 388 г., залива и консервира града
Още 12 големи мраморни статуи може да крие земята в Хераклея Синтика край Петрич, предполагат историци, свързани с разкопките на античния град. Подозират тази бройка, защото са намерени 15 светилища. Във всяко от тях вероятно е имало мраморен образ на божество или фигура, допринесла за развитието на римското селище, а статуите, които са открити, са 3.
“Въпрос на късмет е да намерим и други скулптури. Това е голям град, просъществувал около 800 г. Преживял е турбуленции и вражески нападения, скулптурите са били потрошени, някои - укрити, за да оцелеят, нахвърляни в ями", коментира ръководителят на екипа проф. Людмил Вагалински пред “24 часа - 168 истории”. Възможно е и да бъдат по-високи от откритите досега (те са около 2 метра).
За това намеква и плоча с пръст на десен крак,
която не е на нито една от трите намерени в района.
Засега няма информация откога е плочата с десния палец в Хераклея Синтика. Интересното е, че е била монолитно изваяна от един мраморен къс, а не е от отделни парчета. Поставена е на централния площад. Теренът отдолу е проучен, но стои покрит с т.нар. геотекстил, а най-отгоре - с пясък, за да се запази, докато дойде времето за трайна консервация и реставрация на този участък, уточнява проф. Вагалински.
Всички тези статуи са били изработени в специални каменоделски ателиета, каквито е имало както в Хераклея Синтика, така и в градовете на юг - край днешния Кавала или Солун. Тепърва реставраторите ще изпратят мостри в Германия и Швейцария, за да се направи въглеводороден анализ и да се разбере откъде точно е мраморът за скулптурите, намерени тази година в древния римски град край Петрич.
Вероятността да има и други се подхранва от още един факт - над главния площад се намират 15 засводени светилища. Редуват се по три малки и едно голямо. В нишите са били изложени изображенията на различни божества. На пода на някои от светилищата са намерени каменни постаменти за големи скулптури.
“В едно от тях открихме мраморна плоча с релеф на богинята Немезида.
Имало е и статуя, но е разрушена от ранните християни. При това грубо. Запазена е долната част, но не сме я изложили”, допълва проф. Вагалински.
Той очаква да разкрие повече за града, когато догодина започнат да проучват около храма на Херакъл, съществувал в източната част на форума. Археолозите са успели да разкопаят малка част от него. Открили са 2 интересни мраморни парчета от много ситнозърнест мрамор. Едното представлява мускулест мъжки крак със запазена част от бедрото, част от подбедрицата и цяло коляно.
“Така погледното, е трудно да се каже на кого е била посветена статуята. Но до него като по поръчка намерихме парче от прекрасна изработка на кривака на Херакъл - обясни още проф. Вагалински. - Кривакът е характерен за Херакъл, няма на кого другиго да е. Затова смятаме, че е голяма вероятността точно там да е храмът на Херакъл. Задължително го е имало.”
На него е посветено името на града, основан от Филип II Македонски в средата на IV в. пр.Хр., привлечен от благоприятното географско разположение - 350 дни слънце и пълноводната тогава близка река Струмешница, която извира от Беласица и се влива в Струма. По-ранно селище на това място не е имало, не сме открили следи, уточнява проф. Вагалински.
В района е живяло тракийското племе синти, което е било изтласкано в планинските околности от македоните на Филип II и впоследствие са дошли римляните. Постепенно обаче всички те са се смесвали, женили са се помежду си и има археологически доказателства, че около 500 години след основаването на Хераклея Синтика синтите са били допуснати до елита.
Император Октавиан Август е този, който покровителства града в края на I век пр.Хр. и началото на I в. сл.Хр. Вероятно затова благодарните жители са поръчали да изваят статуя на един от неговите внуци, както проф. Вагалински идентифицира първата скулптура, открита това лято.
Чак през 308 г. хераклейците получават права от друг римски владетел - Галерий. Така стават равноправни граждани на империята - могат да гласуват, да бъдат избирани на обществен пост, да се женят за римляни, да бъдат защитавани в съда, да бъдат освободени от някои данъци и да не бъдат разпъвани на кръст.
Думите на император Галерий до магистратите и членовете на градския съвет, с които
оправомощава жителите на Хераклея Синтика,
са издълбани върху мраморна плоча. Именно от нея започва разкриването на града. 500-килограмовият мраморен къс е открит при случайна полицейска акция през 2002 г., когато 8 иманяри се опитват да го пренесат нелегално в Гърция. Размерите му са 88 см височина на 168 см широчина и 10 см дебелина. На плочата пише, че населеното място на хераклейците е съществувало отдавна, но сега получава статута на град. Преведеният от латински надпис слага край на 100-годишния спор между България и южната ни съседка къде се намира Хераклея Синтика. И там, и тук са го търсили по запазените исторически сведения за съществуването му. Разкопките започват 5 г. след откриването на плочата. Досега за 17 години са разкрити едва 5% от целия град. Форумът или центърът е с размер 12 кв. км. Строен е като идеален квадрат в пресечена местност, в която се редуват хълм и равнина. В най-добрите си времена жителите му са наброявали 30 - 40 хиляди.
Хераклея Синтика е бил известен и с това, че там са се обучавали войските на Македония. Смята се, че именно оттук през 328 г. пр.Хр. Александър Велики започва своя поход за превземането на територии на Изток и стига до Персия. Градът е и едно от ранните селища, в които се разпространява християнството през IV век. Ранните последователи на Исус Христос са
войнствено настроени срещу римските езически божества.
Може би затова втората намерена тази година статуя в Хераклея Синтика е с “отсечена” глава, поставена на 6 метра от тялото. Двете части от скулптурата са преместени в “Клоака максима” (главния отходен канал).
По същата причина и оброчната плоча на защитничката на града - богинята Немезида, пред която древните хераклейци са извършвали дарения и ритуали, е била счупена. Смятала се е за покровителка на града, преди да се приеме християнството. В гръцката и римската митология тя е върховно божество на възмездието. Грижи се за справедливото разпределение на благата и наказва закононарушителите.
Била е закрилник на гладиаторите, а в Хераклея Синтика има запазени помещения, които са били предназначени за тях. Нейна статуя не е открита на този етап. Но местните разказват, че още по време на Втората световна война, когато германски войски са били разквартирувани в района, те са копаели във възвишението Кожух. Очевидно са знаели или подозирали, че там има античен град. Какво са намерили, никой не знае, но бабите и дядовците на днешните жители са им разказвали за немските разкопки.
Градът е управляван по римските закони. Начело са заставали петима, като през IV в. сл.Хр. стават четирима. За мандат от 1 година те носели титлата “политарх”, която в елинистичния и римския период е означавала управител или архонт на град. За сравнение Солун (Тесалоники) е имал 6-има, така че полисът край Петрич е бил почти колкото него. Имало е ковчежник и регистратор.
Сградата, от която са управлявали Хераклея Синтика, не е оцеляла. Т.нар. гражданска базилика е дълга 22 метра, широка - 16 метра и висока - 5 метра. Освен политарсите важно значение са имали 80 съветници. Интересното е, че точно до техните места е разположен писоар за комфорта на заседаващите. За жени тоалетна не е била предвидена и това е съвсем естествено - те нито са имали права да гласуват, нито са могли да бъдат избирани на обществени длъжности.
20 от съветниците са приемали решения и разплитали казуси, а останалите 60 са били заети с инфраструктурата на 12-те кв. км на градския център. Измислили са доста хитър начин за защита на светилищата и на града – стръмни мраморни стълби. Те са изключително високи и като че ли с обратен наклон. Когато са дошли гръцките археолози, за да видят разкопките и са потвърдили, че това е Хераклея Синтика, са обяснили на българските си колеги, че моделът на стълбището никак не е избран случайно. Идеята е била, ако има нападение от вражески войски, те да не могат да се изкачат нагоре, а да паднат назад.
Под стълбите е била колонадата на централния площад. Археолозите са поставили намерените части от колони и са възстановили останалото за днешните посетители.
Автентични са няколко къса от колоните, един от капителите и фризът с лъвски глави в горната част.
Те са служели за украса, но са изпълнявали и практична функция - през устата им да се стича дъждовната вода. Под колонадата е била покритата търговска зона с магазинчета, адвокатски кантори, помещения за гладиатори. Градът продължава 6 метра под земята, разкриват археолозите.
При катастрофалното земетресение през 388 г. всичко е било затрупано. В извиращата от Огражден река Струмешница се наслагват огромни земни маси - глина, пясък и камъни. Историческите извори посочват, че се е образувал 10-метров естествен бент. Постепенно реката покачвала нивото си. В момента, в който е преляла, “бентът” се е скъсал и се е получила 5-метрова ударна вълна. Тя помела всичко в 12-те км до града, заляла го е и го е консервирала. Заради което днес в един от резервоарите археолозите откриват скелетите на 7 души. По двама лежат по гръб в единия и другия край, още двама - с лице един към друг и между тях е скелет на 15-годишно момче с увреден череп и скелет. Въглеводородният анализ доказва, че са от 388 г.
Като за капак през 425 г. удря ново земетресение и тогава всички оцелели се разбягват или към днешния Сандански, или към Гърция. Хераклея Синтика остава в историята. Тепърва предстои да бъдат открити още древни артефакти за българския Помпей.
