Съобщили на Ян Марсалек, че могат да отвлекат Христо Грозев в България, да го упоят и държат в "пещера", докато бъде преместен в чужбина
Шестимата българи, обвинени от Великобритания, че са шпионирали в полза на Русия, са действали като добре организирана мрежа. Това стана ясно от пледоариите на представителите на Кралската прокуратура, които вече втора седмица изнасят пред Централния наказателен съд в Лондон данни от своето разследване по случая.
По думите им българите са получавали конкретни задачи от австрийския бизнесмен Ян Марсалек, който стои зад една от най-големите финансови измами в Германия. Смята се, че той живее в Русия и работи за руските тайни служби, след като напуска Европа, за да избегне съдебно преследване.
Марсалек е общувал основно с 46-годишния Орлин Русев, който вече се призна за виновен по повдигнатите му обвинения в шпионаж заедно с 43-годишния Бисер Джамбазов, който, изглежда, е втората ключова фигура в шпионската клетка на българите. По време на процеса бяха изнесени данни, че
те са получили стотици хиляди паунди
между 2020 и 2023 г., за да изпълняват поставените им задачи. Разполагали са с богат арсенал от технически средства за шпиониране и предаване на информация. Използвали са 221 мобилни телефона, 495 SIM карти, 16 радиостанции и десетки други записващи устройства, включително 11 дрона.
При една от мисиите си 33-годишната Катрин Иванова носи скрита камера в очила, с която успява да филмира Христо Грозев по време на полет.
Разследващият журналист, който работи по разкриването на отравянията на руския опозиционер Алексей Навални и на бившия руски шпионин Сергей Скрипал, е бил основна цел на обвинените в шпионаж българи. По време на процеса бяха прочетени десетки съобщения, които Русев и Марсалек са си разменяли за Грозев. Те са свързани с наблюдение на дома му във Виена, с кражба на лаптопа и на телефона му, за да се достигне до източниците на информация, на които журналистът разчита при разобличаване на престъпления, извършвани от руските тайни служби спрямо неудобни на Владимир Путин хора и организации.
В съобщенията си Марсалек и Русев обсъждат дали Ваня
Габерова да не бъде използвана за сексуална примамка на Грозев
30-годишната красавица, която също е обвиняема по делото, даже му иска приятелство във фейсбук и той ѝ дава, след което започва да харесва нейни съобщения в социалните мрежи. Марсалек обаче смята, че заради “параноята” на Грозев Габерова не бива твърде бързо да се насочва към романтична връзка с него. Също така изразява опасения, че тя може да се влюби в него, на което Русев го уверява, че няма такава опасност, тъй като била “истинска секси кучка”, много независима и решителна.
Двамата обсъждат и евентуално отвличане на Грозев, като Русев уверява, че в България разполага с ресурсите да го направи. Може да организира да бъде упоен и заключен в “пещера”, преди да започне “процес на извличане” в чужбина.
Прокурор Алисън Морган съобщи пред съда, че друга цел на обвинените в шпионаж българи е бил руският разследващ журналист Роман Доброхотов, който живее в Обединеното кралство. Марсалек обаче изразява резерви, че подобно нещо срещу него може да бъде направено на територията на Великобритания след провала с атаката срещу Сергей Скрипал и дъщеря му с новичок, при която двамата оцеляха, но умря случайна жена. При едно от разследванията си Грозев успява да докаже, че има руска намеса при опита им за убийство с нервнопаралитичното вещество в Солсбъри през 2018 г.
По време на процеса се разбра, че българите редовно са получавали информация за предстоящи полети на хората, които трябва да следят. Това е ставало благодарение на
пробив в система за резервация
Така Иванова успява да седне достатъчно близо до Доброхотов в единия самолет и да види ПИН номера на мобилния му телефон.
Българите ще отговарят по обвинения, че са участвали в общо шест шпионски операции, преди да бъдат арестувани през февруари миналата година. Освен следенето на Грозев и Доброхотов те са събирали сведения за гражданина на Казахстан Бергей Рискалиев, получил политическо убежище в Обединеното кралство, за американска военновъздушна база в Щутгарт и за Кирил Качур, който е работил за Следствения комитет на Русия, но бяга в Черна гора и е обявен за “чуждестранен агент” от Москва.
Иванова и Габерова не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения в шпионаж, както и Тихомир Иванчев, който бе арестуван година по-късно от останалите петима. Засега не е ясна позицията на шестия обвиняем Иван Стоянов, както и каква е била точно неговата роля в шпионската клетка. Предполага се, че призналите се за виновни
ще могат да разчитат на намаляване на присъдата,
което често се случва в английското правораздаване. Очаква се процесът срещу българите да продължи до края на февруари.
