Бюджетният дефицит намалява с близо 300 млн. лева до 3,7 млрд. лева на касова основа към края на ноември, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите, публикувани на официалния сайт на институцията. За сравнение, към края на предходния месец е отчетен дефицит в размер на 3,96 млрд. лева.
Очакваното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември възлиза на 1,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Принос приходите по бюджета през ноември да надвишават разходите с 300 млн. лева имат основно по-високите постъпления от корпоративни данъци, посочват от финансовото министерство. Голяма част от данъчно-задължените лица са подали в законово-определения срок (15 ноември 2024 година) декларации за промени в размера на авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане за текущата година, което концентрира значителни по размер постъпления през месеца, се посочва в съобщението.
Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка, тези в социалната сфера (за пенсии, помощи и обезщетения и здравноосигурителни плащания) и други, през ноември бе разплатен и последният транш в размер на 125 млн. лв. държавна помощ по програма "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" и програма "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", отбелязват от Министерство на финансите.
Понижението на дефицита на месечна база идва след ускорен ръст през последните месеци. За сравнение към края на август дефицитът достигаше 1,681 млрд. лева, към края на септември салдото бе отрицателно в размер на 2,820 млрд. лева, а към края на октомври дефицитът бе 3,96 млрд. лева.
В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).
Очакванията за изпълнението на бюджета към края на ноември идват на фона на предварителна оценка на Европейската комисия, публикувана в края на миналата седмица, по повод искане на България за второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Според оценката на ЕК страната ни рискува да бъдат замразени част от плащането или целият размер поради незадоволително изпълнение на етапи и цел по ключови реформи. Искането на страната ни е за 653 млн. евро или около 1,3 млрд. лева.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 65,2 млрд. лв., което е 86,7 на сто от годишните разчети. Съпоставени с ноември 2023 г., постъпленията по КФП нарастват с 5,1 млрд. лв. (8,5 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 5,6 млрд. лв. (11,8 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (12,5 на сто), което се дължи главно на по-ниските приходи от дивидент и от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2024 г. възлизат на 68,9 млрд. лв., което е 84,6 процента от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1,4 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
