- В най-големия храм у нас днес тържествено се отбелязва век от освещаването му
- Звънтенето на 12-тонната медена грамада се чува някои дни чак до Своге
“Биенето започва винаги с най-голямата камбана. Тя прорязва глухия шумов фон на града с тежкия си, тържествен глас и звучи сама в продължение на няколко минути. След кратка пауза ѝ откликват най-малките. Към тях се присъединяват и средните, благовестейки радостно и мощно идването на Спасителя. Накрая се включват и двете най-тежки камбани, създавайки усещането, че времето е спряло пред погледа на Бога.”
Така Мария Зъбова, звънарката, която най-дълго време биеше камбаните на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, разказваше за своята работа. Мария почина на Голяма Богородица през 2022 г., но мнозина, които я познаваха, винаги се сещат за нея, щом проехти неповторимият глас на 12-тонната медена грамада от камбанарията на “Св. Ал. Невски”, който се чува някои дни чак до Своге.
Камбаните на катедрала ще звънят тържествено и днес, за да известят за патриараршеската света литургия и празничното стълпотворение в храма по случай 100-годишнината от неговото освещаване. Най-големият храм в България е осветен през 1924 г. - 42 години след поставяне на основния камък за градежа.
Камбаните на “Св. Ал. Невски” проехтяват за първи път на 13 март 1913 г. при превземането на Одрин от българските войски. След три години те влизат в непрекъсната употреба, въпреки че в началото е имало многобройни настоявания “да не се нарушава покоят на гражданите в столицата с тези камбани!”
Да, колкото и странно да звучи, още преди комунистическо време са се чували възгласи от типа “Стига камбани, искаме тишина!” Слава богу, не им е било обърнато сериозно внимание, защото сред хората винаги ще се намерят недоволни и несъгласни дори и за най-величавото дело на света.
В онези времена камбаните биел един руски пианист на име Бабкин. Той дори написал името си от вътрешната страна на най-голямата камбана.
Бабкин сякаш натискаше клавиши на пиано или орган и композираше с камбаните химни, възхваляващи Бога, разказвал навремето покойният Макариополски епископ Николай, който служел в храма като йеродякон.
След Бабкин камбаните звънели не особено майсторски, докато един млад свещеник, ефимерий и възпитател в Духовната акдемия, не поел тази работа. Истински отдаден на службата си на Бога и хората, отец Борис Хаджистоянов ровил в строителните архиви на храма, за да събере информация, която после публикувал в списание “Духовна култура”. Това е и до днес най-подробното и хубаво описание на камбаните на храм-памтника “Св. Алекандър Невски”.
Младият свещеник съставил интерпретация в цифрова последователност
за употребата на всяка една от камбаните. Така се родила грамофонната плоча под заглавието “Камбаните на св. Александър Невски” от отец Борис Хаджистоянов, която днес може да се слуша в ютюб. Към т.нар. металически звук на великата благодарност има и поетичен текст от Лиза Матева - съпруга на поета Павел Матев.
Опита си отец Борис предал на няколко момчета, сред които и Йоан Попиванов - по онова време гимназист, после студент в Духовната академия, а накрая и свещеник. Отец Йоан от своя страна предал умението на Мария Зъбова, а тя пък - на внуците си.
Проф. Добри Палиев, специалист по ударни инструменти и изследовател на начина, по който се бият и звънят клепала и камбани по монастири и храмове, проявява интерес и към камбаните на храм-паметника. През есента на 1979 г. той споделя преживяното от него възхищение, когато в един съботен ден слушал биенето на камбаните преди служба. Оказало се, че в този ден камбаните биел един младеж, на когото му предстояло да се раздели с това задължение, защото влизал в казармата и затова бил доста прочувствен.
Особено впечатлен, професорът се заинтересувал кога пак този младеж ще бие камбаните, за да запише звука на мегнетофонна лента. Казали му, че ще трябва да чака две години, докато свърши службата на младежа.
За да се чуе в пълнота мелодичният звук на дванадесетте камбани, са нужни трима души – един на най-голямата камбана, друг - на шесттонната, и трети - да раздвижва езиците на останалите десет с двете си ръце, а с единия крак да натиска дървен педал, опъващ езика на тритонната камбана.
“Тези камбани имат една особена сплав, която е много звънкова. Но при тези сто години, които са минали, те вече са си загубили много от чара, защото корозията е голяма. И аз настоявам да ги почистят с ултразвук, за да се чуе хубавият им глас. Най-голямата камбана е 12 тона с розетката, а самият език е 780 кг. С усилие се задвижва, дори може да повлече човек. Другата е шест тона. Тя е с език 280 кг, а следващата по големина е три тона, след нея - тон и половина...”, разказваше Мария Зъбова, която на един дъх изкачваше и 220-те стъпала до камбанарията на патриаршеската катедрала.
Денят на освещаването на “Св. Ал. Невски” през 1924 г. е бил особено тържествен и съпроводен с всенародни тържества на черковния площад и в други точки на София. Освещаването се извършило в рамките на три последователни дни – на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола.
Тържествата започнали на 11 септември в 18 ч с вечерно богослужение. Освещаването на централния престол на името на св. Александър Невски се извършило на следващия ден - 12 септември, петък, в деня, в който се чества пренасянето на мощите на светеца от град Владимир в Петербург.
Богослужението тогава било водено от Пловдивския митрополит Максим, в съслужение с архиепископ Анастасий Кишеневски и Хотински, осем български митрополити, епископи и архимандрити, десетима икономи и протойереи и седем дякони.
Присъствали всички министри, начело с премиера Александър Цанков и Борис Вазов - подпредседателят на Народното събрание,
целият дипломатически корпус, опълченци със Самарското знаме, както и руски ветерани от Освободителната война от 1877-1878 г.
След освещаването на престола на площада пред южната страна на храма се отслужила панихида в памет на руския император Александър II и падналите по бойните полета за освобождението на България воини. Вечерта същия ден било извършено и всенощното бдение, служено от Кишеневския и Хотински архиепископ.
В съботния ден на 13 септември бил осветен северният престол на името на светите равноапостоли Кирил и Методий. Службата се водела от архиепископ Анастасий и трима български митрополити, трима епископи и съпровод от хора на Добри Христов. След литургията на площада пред храма бил отслужен и благодарствен молебен. Същата вечер започнало и всенощно бдение начело с митрополит Стефан Софийски и многочислено духовенство.
На 14 септември в неделя бил осветен и южният престол, посветен на покръстителя на българския народ св. цар Борис I Михаил. След литургията на площада Пловдивският митрополит Максим отслужил благодарствен молебен в съслужение с български архиереи и духовници. Тържественото тридневно освещаване на храма подробно е отразено в тогавашната преса. Така от страниците на някогашния вестник “Мир” научаваме, че тържествата са привлекли много народ, който купувал от специално построените павилиони на площада възпоменателни медальони, кърпи, портрети, албуми, брошури и др. Вечерта била “устроена увеселителна илюминация” – от няколко страни кръстосвали светлина няколко прожектора, а от средата на площада се изстрелвали красиви ракети. В подходите към храма били подредени в специален ред посрещачите на гостите – запасни офицери, подофицери, опълченци, представители на войскови части, спортни организации и сиропиталищата, ученици и студенти. Всеки ден военни музиканти изнасяли концерти в Борисовата и в Градската градина, а също и при Народното събрание. Организирани били и много други увеселения. Така че освещаването на храма се превърнало в голям всенароден празник за всички българи.
