Психологически механизми карат хората да се съпротивляват, когато нещо противоречи на възгледите им
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Знаете правилото, че никога не бива да изричате "Не си прав, шефе". И не казвате нищо подобно, но въпреки това при всяко обсъждане началникът ви някак застава нащрек, като взимате думата. Сякаш очаква да му противоречите. Сякаш се мъчи насила да се покаже отворен към коментарите и идеите ви.
Колкото и да са гениални те, никак не е полезна за кариерата ви такава нагласа на мениджъра, от когото зависят заплатата, бонусите, повишението в йерархията, удовлетвореността ви от работата, възлаганите задачи и т.н. Нужна ви е стратегия, за да промените неговата подозрителност и да си гарантирате по-комфортен професионален живот.
Вероятно начинът, по който поднасяте мненията си и правите предложения, е психологически грешен, затова първо малко теория.
Всички хора имат когнитивно пристрастие. Това ще рече, че си формират възгледи и после не са склонни да ги подлагат на преоценка, а да пренебрегват доказателствата, които им противоречат.
Дори най-интелигентните страдат от т.нар. настойчивост на убежденията. Нещо повече - при оспорване на нещо, в което вярват, дори от силни факти хората се чувстват атакувани в своята идентичност. За да се защитят, те са готови да омаловажат или да пренебрегнат противоречащите доказателства. И обратното - готови са да чуват само онова, което потвърждава убежденията им. Често даже преиначават факти, за да ги изтълкуват в услуга на виждането си. Психолозите наричат това пристрастие към потвърждение.
Дори шефът ви да е умен човек и добре обучен мениджър, който знае, че трябва да бъде отворен и към мнения, противоречащи на неговото, за да използва максимално подчинените си и да постига успех в работата, той не може докрай да избяга от природно заложените си психологически механизми. Настойчивостта на собствените му убеждения, пристрастието към потвърждение действат поне в първия момент.
Понеже от опит очаква вие да кажете нещо различно, се готви за борба. Така се натъквате на съпротива и се налага да употребите повече усилия, за да го убедите в ценността на мненията и предложенията си.
Постепенно ще преодолеете това, като добиете навика да ги поднасяте по неконфронтационен начин, уверяват психолозите. Ще рече не само да не казвате "Не си прав, шефе", но и да представите неща така, че да не изглеждат като противоречие на неговите виждания. Никой не се радва да чуе, че греши, особено пък шефовете.
Има десетки елегантни подходи да кажете, каквото искате, без да влизате в бой.
Например може да използвате гъвкави изрази като "нека вземем предвид още, че". При подобна формулировка изглежда, че допълвате. Макар че по същество противоречите, не предизвиквате т.нар. настойчивост на неговите убеждения. Даже услужвате на неговото пристрастие към потвърждение.
Друг подход е да задавате въпроси, които могат да накарат шефа ви да се усъмни във вижданията си, и тогава да представите своя идея. Това обаче може да си позволите само ако моментът и обстановката са подходящи. И задължително елегантно - началникът не бива да се почувства разпитван като на изпит. В никакъв случай не бива и да изглежда некомпетентен.
Може да потърсите още начини, като вземете предвид управленския стил и индивидуалните качества на шефа си. Важното е във всякакви ситуации да се стараете да постъпвате така, че да изглежда като миролюбиво лансиране на различна гледна точка и като възможност той сам да стигне до заключението, което искате да изкажете, защото представяте информацията по правилния начин.
Забележете, че за да не влезете в конфронтация, ключово е да изберете подходящия момент. Той е, когато мениджърът иска мнения. Кажете какво мислите или предлагате, обосновете се, дори влезте в спор, но с нужното уважение.
И уцелете кога да спрете. Излагате професионалните си аргументи, защитавате ги, но оставяте крайното решение на шефа, защото напълно съзнавате кой каква позиция заема в йерархията.
Щом сте сигурни, че имате с какво да мотивирате различната си гледна точка, представете я, докато все още има потенциална възможност шефът да направи промени. Ако изразите несъгласие, след като той вече е взел и съобщил решение, това е не само непродуктивно, ами и ще го ядосате, защото още повече вредите на репутацията му.
Освен да потърсите хитра стратегия да лансирате мненията и предложенията си, без да изглежда, че атакувате вижданията на началника си, трябва много внимателно да анализирате и себе си. А след този честен анализ вероятно ще се наложи да поозаптите егото си.
Обикновено хората, които са уверени в своите професионални знания, опит, качества, не се съобразяват много-много с психологическите механизми, действащи при шефа. Убедени в своята ценност и в приноса си към успеха на екипа, те са арогантни в някаква степен. Но по този начин сами саботират кариерата си. Значително по-добре ще й се отрази, ако действат по-ловко и по-смирено. Всъщност и по-интелигентно, отчитайки човешката природа.
------ В собствените си когнитивни капани
И вие сте човек, и у вас действат заложените в човешката природа психологически механизми. Глупаво е да забравяте това и да се противопоставяте на шефа, пък и на когото и да било. Най-напред помислете дали не се поддавате на настойчивостта на собствените си убеждения, дали не отхвърляте факти само защото не потвърждават онова, в което вярвате.
А в последните години психолозите все по-често предупреждават да внимавате в какво вярвате, да проявявате критично мислене, висок професионализъм и отговорност при проверка на онова, което срещате в интернет и в социалните мрежи.
Днес е по-лесно от всякога да попаднете на уж факти, числа, твърдения, които някой просто е сгрешил от небрежност, като ги е публикувал. Да се подведете по "една лъжа, повторена 100 пъти". Да стане жертва на манипулатори и тролове. Да започнете да строите даже маркетингова стратегия, защото ви се струва, че всички се вълнуват от продукт или тема, но те да са интересни само за ограничен брой хора, с които контактувате във фейсбук.
Всъщност във виртуалния свят можете да се повлияете от изключения, приемайки ги за обществено или за компетентно професионално мнение.
"Експортът" от виртуалния към реалния свят може да бъде голяма грешка. Това е опасно в личния живот, но още по-опасно е в професионалния. Не забравяйте винаги съзнателно и грижливо да търсите различни гледни точки, да не им се съпротивлявате, понеже не съвпадат с вашата, да се опитайте да формирате и променяте преценките си на базата на точни, обективни и проверени от няколко източника факти, напомнят специалистите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Синдромът на изгубената възможност или какво става, като ви е страх от шефа
Я внимавай! Как успешно да използвате различните видове концентрация
Малки разлики в думите, с които се заявявате като компетентни професионалисти
Типове колеги, на които не може да разчитате да пазят тайна
Печелите или губите с шеф, който е слуга на подчинените си
Как високият коефициент на позитивност води към успех
Трик да се учите от грешките си, без да страда егото ви
Как да работите с невъзпитан колега
Техники да излезете от армията на „компетентните тихи" и безстрашно да се саморекламирате
Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите
Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате
Щом на шефа не му пука за личния ви живот, с него не ви чака и успех в работата
