Точно преди 35 години на 10 ноември в цяла България се предава от уста на уста един и същи слух - “Свалили са Тодор Живков”. Много хора не вярват, свикнали са в предишните 35 години с неговото име и политика. Подобни новини не са били коментирани изобщо по времето на комунизма.
Но тайната парола се оказва истина, макар и впоследствие действителните събития да не съвпадат с очакванията. От 10 ноември 1989 г. започват демократичните промени в България с вътрешнопартиен преврат в Българската комунистическа партия (БКП). Свързано с Москва крило завзема властта. Събитията се случват с благословията и подкрепата на съветския лидер Михаил Горбачов. Американското посолство и САЩ са в пълно неведение какво се подготвя у нас още от 1988 г.
Самият Тодор Живков е наясно, че няма как да спаси властта си, но се надява тя да бъде разделена и да остане поне председател на Държавния съвет (функциите на днешния президент). Но групата около Петър Младенов и Андрей Луканов успява да прокара цялостната му оставка.
Оцеляването на бившия Първи на какъвто и да е пост е илюзия. В целия източен блок текат процеси, от които България не може да остане назад. Победата на профсъюза “Солидарност” на изборите в Полша отваря вратата към свалянето на комунистическите режими. На 9 ноември пада Берлинската стена - символът на разделението в Европа. Оттам нататък скоростно протичат събития във всички страни от соцлагера.
За цялото това време у нас се изредиха 15 редовни и 10 служебни правителства, всяко със своя отпечатък. А политиците, които белязаха прехода, са още повече. Днес ви предлагаме знаковите лица на прехода във връзка с 35-ата годишнина от пленума, довел до многопартийна система и пазарна икономика у нас.
