Комисията за защита на потребителите дава 14 дни на фирмите да оправят условията в договорите, след това ги съди
Лихви, такси, обезпечения и неустойки - това са част от капаните при бързите кредити, установени от Комисията за защита на потребителите (КЗП) при проверки.
Във вторник председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че небанковите финансови институции имат 14 дни да преразгледат договорите с клиентите си за неравноправни клаузи. Ако не го направят, след този срок КЗП ще заведе колективен иск в съда.
Заповедта е с предварително изпълнение, което обаче може да се обжалва.
По думите на Филипова за първи път от създаването си КЗП е направила преглед на всички договори за бързи кредити, при което са установени нелоялни практики и неравноправни клаузи в общите условия. Част от тях се отнасят до допълнителните такси за експресно одобряване на кредитите, а в някои случаи санкциите за закъснение надвишават законовите ставки, предсрочно погасяване пък се изисква дори при минимално закъснение на плащанията.
Филипова допълни, че част от постъпилите жалби в КЗП са за агресивни и заплашителни писма и съобщения. И цитира едно от тях: “Ако си мислиш, че няма да изплатиш дълга си, значи си се заблудила. Ще те търся, докато те намеря, независимо къде си. Аз отговарям за тези пари. Обади ми се незабавно”.
В страната оперират около 120 фирми за бързи кредити, от които има и лоялни, но според Филипова повечето не били такива.
Тя посочи, че хората, които използват бързи кредити, са два типа - първият са тези, които имат нужда от бързо финансиране за битови нужди като покриване на сметки и купуване на храна. Втората група са хора, които поради лоша кредитна история или нерегулярно получаване на заплата не виждат друго решение и търсят бързи кредити.
Филипова уточни, че заради рисковете, които поемат фирмите за бързи кредити, законово имат право на по-високи лихви. Но има и таван - при 1000 лева кредит например 66 на сто, или 660 лева е годишният процент на разходите на небанкова финансова институция, припомни тя.
Въпреки това повечето фирми за бързи кредити заблуждават потребителите за действителната цена на заема. Филипова призова потребителите да подават жалби към КЗП и се ангажира, че всеки случай ще бъде разгледан и при преценка ще бъде обжалван в съда.
“Така си спестяват множество такси, защото дори служебните адвокати взимат минимално възнаграждение. Обръщам се към потребителите, вече не са ви нужни адвокати, ще работим за вашата защита, не сте сами”, призова тя. Филипова припомни, че санкциите достигат до 70 хил. лева за всяко нарушение по конкретен договор.
Статистиката на БНБ показва, че бързите кредити отново са станали популярни. За година техният размер се е увеличил с 1,1 млрд. лева и общата сума вече е над 6 млрд. Данните са към края на първата половина на 2024 г.
