"Защитено наименование за произход" ще означава, че суровината е българска
Хората, които са свикнали да си купуват кисело мляко и саламурено сирене по БДС, ще трябва да отвикнат да търсят този надпис върху тези два продукта. Този стандарт, който гарантираше качество, безопасност, хранителна стойност, произход и опазване на традициите, не е вече това, което беше доскоро.
Животновъди все повече започват да настояват, че БДС по никакъв начин не гарантира качеството.
“Този стандарт за киселото мляко и за сиренето е напълно
компрометиран, затова ще го заменим с друг стандарт”, настоява напоследък Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Той смята, че през годините потребителят е свикнал да търси бранда БДС, защото това показвало, че продуктът е с отлични свойства.
“Ние отдавна алармираме, че продукт, който е по БДС, по никакъв начин не гарантира, че млякото е българско и качествено. Може да се внесе и мляко от Африка и да го продадеш за наше. Гаранцията за качеството са европейските защитени марки, които гарантират на българския потребител, че продуктът е със суровини, произведени у нас”, категоричен е Караколев.
“Продуктите по БДС и “Защитено наименование за произход” (ЗНП) са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство.
Единствената съществена разлика на продуктовите спецификации е изискването за суровината и фуражите”, казват от Българския институт по стандартизация (БИС).
Новият стандарт ЗНП е инициатива на сдружението “Български традиционни млечни продукти”, която през юли 2023 г. вписа млякото и сиренето в Европейския регистър с цел да се стимулира българското животновъдство.
Разликата между БДС ЗНП идва точно от суровината. За да може фирмите да получат разрешение да произвеждат киселото мляко и сиренето с новия европейски стандарт, трябва да ги произвеждат само тук със сурово българско мляко и само ако животните, от които е издоено, са се хранили с фураж, който е от 80% родни култури - ечемик, пшеница, царевица. Освен това тези два продукта
трябва да се правят от регистрирани
производители, вписани в националния регистър по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Евросъюза. Само така те ще имат право да добавят на етикета европейското лого “Защитено наименование за произход”.
При БДС няма задължително изискване суровината да бъде българска, нито фуражът, с който са се хранили животните.
Според председателя на Асоциацията на млекопроизводителите в България Димитър Зоров прилагането на европейското защитено наименование
е по-добрият начин да се защитим,
тъй като никой на територията на съюза няма да има занапред право да произвежда тези два продукта.
Само че със защитата в ЕС на практика трябва да отпадне БДС, защото се забранява едновременно употребата на европейски и национален стандарт.
Това предизвика смут и раздразнение сред животновъдите у нас. Защото от Българския институт по стандартизация отхвърлиха идеята БДС да изчезне от пазара. Те твърдят, че той по никакъв начин не заблуждава потребителя, че продуктът е качествен.
Зоров обаче твърди, че това не е така. Потребителят се обръква все още, защото си мисли, че когато купува мляко или сирене по БДС, той ще получи качествен български продукт. И настоява за премахването на стандарта, за да не става объркване. А и цената на млечните продукти със етикет ЗНП не се променя и няма поскъпване.
От БИС въпреки това отказват да премахват БДС, а за да продължава да съществува наравно с европейския, изключиха от пълното намиенование на стандарта думата “българско”.
На 20 септември са издадени два нови стандарта. Вместо старите, чието наименование беше БДС “Българско кисело мляко” и БДС “Българско бяло саламурено сирене”, новите се казват просто БДС 12:2024 Кисело мляко по БДС и БДС 15:2024 Бяло саламурено сирене по БДС.
В допълнение те казват, че българските стандарти за млечните продукти
са се утвърдили като символ за надеждно качество
на българския пазар и въпреки промяната на наименованието по юридически причини те остават действащи. Според тях националните ни стандарти са доказали в годините ползата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, така и от потребителите. Това е потвърдено и от Европейската комисия чрез признаване на защитените наименования за произход по спецификации, изцяло на базата на БДС стандартите.
“В допълнение трябва да отбележим и друго обстоятелство, споделяно от потребителите – че суровото мляко, произведено в България, е недостатъчно, за да задоволи националния пазар. Това означава, че на практика не може да се произвеждат млечни продукти с изцяло български суровини, които да бъдат в достатъчно количество, за да посрещнат нуждите на населението.
Зоров обаче категорично опровергава твърдението на института. Той казва, че по БДС се произвеждали около 10-15% от млечните продукти, което на практика означавало, че са се разходвали около 100 хил. литра мляко, а пък нашите млекопроизводители осигурявали над 600 хиляди тона мляко на година, така че количествата били напълно достатъчно. Данни на земеделското министерство също показват, че за миналата година са произведени 791 757 литра, като в това число се включва кравето, овчето, биволското и козето.
Ако има занаятчийски салам по веригите, готов ли е потребителят да плаща по-скъпо
Да се правят занаятчийски салами, при които човешкият фактор да преобладава, настоя преди дни Андрей Велчев, председател на сдружението “За достъпна и качествена храна”.
Идеята му не е да се спре напълно индустриалното производство, а да се предлага продукт на пазара, за който потребителят да е наясно, че е направен изцяло ръчно. Това обаче би довело до скок в цената му с поне 10-15%.
“Не сме много сигурни, че българският пазар е готов за това, но забелязваме, че хората са готови да плащат по-скъпо за по-малко, но да знаят, че купуват нещо качествено”, твърди Велчев.
Наблюденията му показали още, че един салам и кренвирш, произведен по стара рецепта, вписана в дебелите рецептурни книжки от едно време, нямало да срещне разбиране от потребителя, тъй като той вече е с променени очаквания. Тоест саламът, който е произведен по един нов стандарт, би се харесал повече, отколкото този, който е произведен по всички стандарти на качеството.
Машинното производство обаче не означава, че произведеният деликатес не е качествен.
“За да се произведе всеки един колбас, се коли животно, от него се получава трупно месо, което се обезкостява. Машинно отделеното месо е разрешено за всеки вид колбас. То не е лошо, това, че е отделено машинно, нищо не означава. Всяка компания си има собствена техническа документация, по която работи. Имаме утвърдени стандарти”, обяснява Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.
Той е категоричен, че производителите у нас правят безопасни храни, които не застрашават здравето на хората. А в крайна сметка на пазара имало продукти за всеки потребител – и за 5 лв., и за 50 лв.
От Българската агенция по безопасност на храните потвърждават, че операторите на предприятия за храни, произвеждащи колбаси и месни деликатеси като салами, луканки, кренвирши и други, са задължени да спазват общи хигиенни изисквания съгласно европейското и национално законодателство.
Месните продукти се произвеждали по технологична документация, изготвена от производителя или съгласно национални стандарти, които включват контрол на влаганите съставки и използваната технология.
А от началото на годината от агенцията са извършили общо 92 809 проверки в обекти, в които се произвеждат и търгуват храни, от които около 1200 проверки са в месопреработвателни предприятия.
