Още с изграждането преди 25 г. на пробива, който тръгва от триъгълника на властта, се очаква там да се обособи градско сити. Едва сега обаче се наблюдава раздвижване с атрактивни проекти
Когато преди около 25 години малката, но много възлова софийска уличка “Найчо Цанов” бе разширена и превърната в днешния булевард “Тодор Александров”, тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски обяви, че районът в началото на булеварда - от триъгълника на властта до пресечката с булевард “Константин Величков”, ще бъде софийското сити. От двете му страни ще се издигнат големи и високи офис сгради.
Фактът, че първата метролиния минава отдолу,
дава възможност на строителните предприемачи да се развихрят и да издигнат в района дори небостъргачи, с което той наистина да се превърне в делови център на столицата.
Но нищо или почти нищо от това не се случи две и половина десетилетия по-късно. Булевардът си е там - в прилично състояние, поема огромен трафик всеки работен ден и е много по-проходим от успоредния на него “Цар Борис Трети”. Но от двете страни на “Тодор Александров” с малки изключения не се построи нищо. Нещо повече, няма видимо раздвижване за обединяване на отделни парцели, старите сгради си стоят, като някои от тях са в много лошо състояние, дори необитаеми.
Идва ли времето на прогнозираното още преди четвърт век голямо развижване около този основен софийски булевард?
Близо до пресечката с “Константин Величков” бяха издигнати две смесени офисно-жилищни сгради. Това заедно с две други, по-стари офис сгради и седалищата на две банки засега е единственото доближаващо се до “градско сити”.
Липсата на строителен ентусиазъм обаче, изглежда, е на път да приключи, ако се съди по данните, които дава един нов инструмент, създаден от ентусиаст. Боян Юруков, предприемач в сферата на fintech индустрията, е направил
триизмерна интерактивна карта на столицата,
в която върху основата на гугъл карта нанася контурите на всички бъдещи сгради, чиято документация е налична в сайта на Направление “Архитектура и градоустройство” (НАГ) на Столичната община.
Там се качват, от една страна, планираните промени в подробните устройствени планове - първият индикатор, че някъде се предвижда нещо да се строи или поне се определя максималната височина на застрояване на конкретен квартал. От друга страна обаче, НАГ качва и заявените при районните кметове визи за строеж и разрешителните за строеж. Те вече съдържат параметрите на конкретните сгради и когато се нанесат в червено върху картата, се добива ясна представа какъв ще е силуетът на града в бъдеще.
Дори да е донякъде условна, защото не е задължително всяко разрешително непременно да се превърне в реална постройка, картата дава информация на какво ще прилича булевард “Тодор Александров” - точно на това, което си представяше едно време кметът Софиянски.
На картата се виждат поне три сгради с височина над 100 метра, и то още преди пресечката с улица “Опълченска”, като две от тях са еднакво изглеждащи и непосредствено една до друга, т.е. очевидно са част от комплекс.
А частта между булевардите “Княгиня Мария Луиза” и “Христо Ботев” ще се застрои плътно с големи сгради, разположени непосредствено след католическия храм от едната страна и след сградата на Уникредит Булбанк от другата.
Силуетът на булевард “Тодор Александров” на интерактивната карта изглежда тотално променен особено в частта, където пресича Владайска река, малко преди самата река да направи завой и да тръгне по булевард “Сливница”. В момента този район изглежда подходящ за високо жилищно строителство, тъй като тук се намира и “Зона Б-19”. Но около нея са разположени множество стари къщи с дворове, немалко автосервизи и други неугледни постройки.
Засега частта от булевард “Тодор Александров” между триъгълника на властта и “Константин Величков” с нищо не помня градско сити или някакъв делови център на столицата.
На картата на това място се вижда
цял комплекс от бъдещи постройки с височина между 80 и 100 метра,
като става дума за сгради със смесено предназначение - за офиси и жилища с магазини в приземните етажи.
И така, чак до пресечката с “Константин Величков”, където освен вече започнатото строителство се очертават и силуетите на две кули с височина 100 метра.
След десния завой, който прави булевард “Тодор Александров” в посока жк “Западен парк”, червеното на картата значително намалява. Но това пък е район, който така или иначе е застроен.
Отговорът на въпроса защо планираното преди повече от две десетилетия се случва едва сега, може да се търси в различни посоки. Според брокери, чиято дейност е в столицата, районът е пълен с парцели със стари постройки, които в повечето случаи са собственост на много наследници. Това по-скоро пречи за продажбата им и прави изключително трудно обединяването на съседни терени за по-мащабни проекти.
Имотният специалист Георги Павлов пък обърна внимание на факта, че в България офисното строителство обикновено се развива там, където е удобно на собствениците на фирмите наематели в такива сгради. “Според вас кой известен бизнесмен живее около “Тодор Александров”? По-удобно би било офисът му да е някъде около околовръстното шосе, дори откъм планината”, каза той.
Не бива да се забравя и конюнктурата -
пандемията замрази или отложи за неопределено бъдеще плановете за много офис сгради
и тази тенденция започна да се преодолява едва през последната половин-една година.
Председателят на Асоциацията на строителните предприемачи в България Георги Шопов пък смята, че времето на булевард “Тодор Александров” е дошло чак сега главно поради всеобщото
изчерпване на подходящи терени
за строителство в столицата. Според него намеренията да се развива и северната част на София може да звучат хубаво, но засега там просто има големи свободни терени, до които не е прокарана инфраструктура.
“Противно на разпространеното схващане, смятам, че София изобщо не е плътно застроена. Напротив, тя е в пъти по-слабо застроена от много европейски столици. Строителството върху гола поляна е изключително трудно и скъпо нещо, да докараш вода, канализация, ток и топлоенергия някъде, където не ги е имало преди, дори граничи с невъзможното. А в същото време из града има множество неусвоени терени и цели райони, където инфраструктурата е налична”, коментира Шопов.
