С общо 172 гласа, от които 63 "за", 107 "против" и двама "въздържал се", парламентът за втори път отхвърли предложението на "Възраждане" за провеждане на референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?".
За разлика от първия път, когато НС се произнесе „против", този път хората на Костадинов имаха подкрепата и на „Има такъв народ", с които заедно внесоха предложението.
Срещу референдума очаквано гласуваха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Когато от ИТН решиха, че ще подкрепят „Възраждане", Тошко Йорданов направи важно уточнение: ИТН смята, че България трябва да влезе в еврозоната, когато е готова. Подкрепяме референдума на "Възраждане" по морални причини - защото те събраха необходимите подписи, а предишното НС наруши конституцията и закона за референдума, като изхвърли в кошчето подписите.
"Ако този референдум се състои, ние ще агитираме против въпроса на "Възраждане", но решението трябва да е на гражданите, не на една група политици, които са си въобразили, че могат да решават от името на всички", обясни Йорданов през юли тази година.
През юли 2023 г. предишният парламент отхвърли проекторешението на "Възраждане" за провеждането на референдума, който да отложи влизането на България в еврозоната с двадесет години. Бяха събрани малко над 604 000 подписа, но впоследствие ГРАО постанови, че само 476 000 подписа са валидни.
Те се оказаха достатъчно, за да не се иска съгласието на Народното събрание, а директно да се върви към допитване. Законът обаче изисква намеса на парламента - приемане на решение за свикване на допитване и евентуална редакция на въпроса, без да се променя смисълът.
Отказът на НС да проведе референдума провокира партията на Костадинов да сезира Конституционния съд, който през февруари тази година обяви за законно решението на парламента да отхвърли референдума. Мотивът им е, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори.
"Искаме народът да бъде питан, затова внасяме пак предложението за референдум, който отхвърлихте веднъж, но КС се произнесе, че няма нищо противоконституционно. Мислите си, че хората са глупави и от тях не зависи нищо. Те трябва да бъдат питани", категоричен бе Цончо Ганев от "Възраждане".
Той дори каза, че трябва да се проведе и референдум, чрез който да се пита дали трябва да продължим членството си в ЕС и НАТО, защото според хората на Костадинов, това, което имаме като визия към днешна дата, не е изгодно да членуваме там. ЕС обеднявал, не бил икономически стабилен.
"По принцип съм за референдумите, но има референдуми и референдуми. България е във валутен борд от 1997 година и за тези 27 години левът само по име е лев, по съдържание е евро, тъй като има фиксиран курс. Не е сега моментът да разклащаме българската политика и икономика, когато сме в края на пътя за приемането ни в еврозоната. Трябва да помагаме на туризма, бизнеса и българските граждани", обясни и независимият депутат Калоян Методиев.
Думите му ядосаха Цончо Ганев, който побърза да нарече Методиев "лольо" и отнесе забележка от председателя Рая Назарян, която призова за по-сдържан тон.
"Хаби се времето на парламента, затова не бяхме съгласни да се излъчва този дебат. На дневен ред са други по важни неща като безводие, задръствания по граници и т.н., не включва референдума на „Възраждане", който е противозаконен", включи се и Явор Божанков от ПП-ДБ. По думите му бизнесът губи по 1 млрд. лева годишно от това, че не сме приели еврото, защото постоянно превалутира.
Според Мартин Димитров от ПП-ДБ от всичко, което казали "Възраждане" станало ясно, че на тях не им е проблем еврозоната, проблемът им е, че искат да извадят България от ЕС и НАТО.
"Те не искат да продължава европейската ни интеграция. Проблемът им е политически, не икономически. Те смятат, че ако приемем еврото по-трудно бихме могли да напуснем ЕС и НАТО. Поне днес се разкрихте какви сте, свалихте си маските най-накрая", добави Димитров.
Преди да започне дебатът в зала от „Възраждане" поискаха да бъдат включени камерите на БНТ 1 и микрофоните на БНР, но предложението им не бе прието.
