Дълги описания и липса на илюстрации в "задължителните" заглавия могат още на 7 да отблъснат от книгите едно дете
Кой не е израснал с Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, по фамилия Дългия чорап? Луничавата лудетина вдъхновява за приключения децата по цял свят вече един век.
Но дори историите на Пипи днес доскучават на децата, казва началната учителка в столичното 119-о училище Миглена Манчева, през която се минали стотици малчугани.
Как тогава да ги превърнем в четящи хора. От онези “хвърчащите” на Валери Петров, за които думите и добрината в тях са богатство. Криле за фантазията и
носител на знание, което скролването по екраните не може да им даде
Училището има своя отговор - списъкът с книги за лятото, познат от поколенията на техните баби и дядовци. Не е ли време за промяна в него, тревожат се обаче родители, установили с каква мъка и досада най-малките прелистват тези книжки.
Истината е, че списъците с препоръчителна литература за лятната ваканция на децата включват творби, които хем ще са им интересни, хем ще им помогнат да се справят през учебната година. Ако първо са прочели поне част от тях, много по-лесно ще е в час да ги коментират заедно с учителя и приятелчетата си, да ги възприемат и анализират, категорични са и началните учители, и специалистите по български език и литература.
Но как да се запали по магията на книгите току-що научилото се да чете дете, вместо да се отблъсне заради теми, които са му далечни и скучни. Просто защото светът вече е друг, комуникацията отдавна е излязла от хартиените страници, а речникът и на най-невръстните се “ъпдейтва” ежедневно.
Повечето училища, особено частните, дават доста по-богати препоръки за летни четива, отколкото изисква задължителната програма. Именно с идеята да се грабне детското въображение. Иначе класическият списък е сравнително кратък и приятен. Това лято на завършилите първи клас например бяха дадени “Патиланско царство” на Ран Босилек и “Вълшебници” (Братя Грим). По препоръка на учители и експерти второкласниците трябваше да разлистят на плажа “Приказки” на Ран Босилек и “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. След трети клас препоръчителната литература пък включва приказки на Николай Райнов и Светослав Минков и “Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер.
Но и родителите имат своята роля, категорични са специалистите.
“Лесните” книги с големи илюстрации и едър шрифт увличат децата, за “трудните” е добре да помагат майки, бащи, баби
и дядовци. Семейната среда естествено предопределя отношението и към книгата - дете, което не вижда близките му да я разтварят, няма как да гори от желание то само да го направи. И тогава не са виновни “скучните” списъци.
“Излизат нови книги с големи илюстрации, които много лесно се четат от децата.
Тези от списъка за лятната ваканция обаче се четат бавно
Има много описания. Важна е ролята на родителите да подкрепят децата в това четене.
Често родителите казват, че тези книги са много стари. Чудят се защо децата трябва да ги четат. В тях има много непознати думи. Това е така, но именно тези думи много обогатяват децата", казва Миглена Манчева. Според опитната педагожка всяка дума, която научават от “трудните” книги, после помага много в учебния процес на децата, особено в началния курс.
Неусетно се натрупват термини и понятия, които се наслагват в съзнанието на детето и “изскачат” на помощ в учебна среда. И то се справя много по-добре от тези, които не са чели подобен тип книги.
А защо дори и Пипи доскучава? Заради многото описания,
обяснява Манева. Заради телевизията и умните телефони децата вече много трудно се фокусират върху книги с дълги описания на обстановка, на предмети. Свикват много бързо да получават информация. Четенето на такъв тип книги изисква усилие, защото не всички неща са им познати. Някои не знаят какво е консервена кутия или веранда. Разбира се, препоръчаните произведения обикновено са кратки и разбираеми, но все пак се изискват усилия.
Как съвременния родител да насърчи детето си. Може дори да използва стори тейл или да се събуди любопитството, като му поръчаме да потърси нещо в интернет за героите. Може да презентира някой от тях. Ако детето крайно се съпротивлява и няма никакво желание, може да остави книгата настрани, да вземе друга, защото все пак четенето е удоволствие. Но пак да се върне на някои части - например с мама вечер преди лягане.
Важното е да има забавление. След началния курс вече става малко по-сериозно. Цеца Петрова, учител по български език и литература, обяснява, че в 5-и клас идеята на литературното обучение е запознаване на децата с първите форми на художествена словесност - мита, легендата, фолклора. Те са анонимно и многовариантно слово. Децата трябва да умеят да разграничават разликите между тях.
В 6-и клас започва по-сериозно литературно обучение
Запознават децата с творби на български автори, които след това участват в изпита след 7-и клас. Има няколко текста, които не попадат в изпитния вариант, но основното познание на този етап е децата вече да започнат да различават жанрово текстовете, които четат и като обем, и като начини на построяване и на изграждане на произведението и на художествените образи в него.
В 7-и клас литературното обучение вече стартира с пълна сила, казва учителката. Поставя основите на понятия, методология за работа с художествен текст. Учат специфика на научния и на художествения текст. Вече трябва да осмислят начините на изграждане на текста. Предполага се, че могат да го разпознават, да го анализират. Тук вече трябва да могат да посочват начините на художествено изграждане на текст. Отново акцентът е върху българската литература и само върху нея с класиците й, основно Иван Вазов. От няколко години и Добри Чинтулов попадна в списъка, преди беше в 6-и клас.
Трудните за тях текстове на Иван Вазов е добре да бъдат четени през лятото, разбрани доколкото могат, обяснява специалистката. Добре е децата да ползват речниците, които имат тези текстове, наистина е изключително полезно.
Напротив, обогатяват речника си и виждат друга форма на съществуване на българския език, по-архаична. И дори може така да им стане много по-интересно - не бива да ги лишаваме от тази им възможност, категорична е Цеца Петрова. А първите контакти през лятото с тези текстове са полезни, за да не са стресови после ситуациите през учебната година
Иначе всеки може да си чете това, което му харесва. “Колкото повече, толкова повече”, както казва Мечо Пух. Никой на никого не е забранил да чете любимите си четива и не иска да слага детската фантазия в “списък”, единодушни са всички педагози.
