През август украинците нахлуха в областта, потъна атомната подводница в Баренцево море, а през 1943 г. е знаменитата битка с германската армия
Курск започва да звучи като лятно историческо проклятие за руснаците. В първата седмица на август украинците направиха пробив и навлязоха на територията на Русия в Курска област. На 12 август 2000 г. пък в Баренцово море се разигра трагедията с подводницата "Курск", при която загинаха 118 души.
Това, което започна на 6 август тази година, е първата чуждестранна инвазия на руска земя след Втората световна война, когато отново при Курск, но през лятото на 1943 г., е германската армия. Тогава в Курската битка между 5 юли и 23 август Съветският съюз губи над 70 хиляди войници, а 100 хиляди души са ранени. При съпътстващите контранастъпателни операции на Червената армия загиват над 225 хил. съветски войници, а повече от половин милион са ранени. Но битката при Курск остава важна за историята, тъй като част от историографите я смятат за прелом в хода на войната.
В действителност това е най-голямото и кръвопролитно сражение през Втората световна война, продължило около 50 дни с участието на 3 милиона войници. А също така е и една от най-големите танкови битки в историята на човечеството въобще с почти 8000 бронирани машини и самоходни артилерийски установки. Авиацията пък е представена от поне 4500 самолета. Чудовищен сблъсък, който все още се изследва от военните историци.
Като спомен от тези събития на града герой Курск е кръстена и подводницата, намерила гибелта си през август 2000 г. в Баренцово море. Подводният атомен ракетен крайцер е построен в Свредловск през 1994 г. и след две години е пуснат на вода. През 1999 г. "Курск" има за задача да следи в Адриатическо море американските самолетоносачи, от които се нанасят ударите в операцията на НАТО в Югославия. През август 2000 г. подводната лодка участва в мащабни учения в Баренцово море заедно с други съдове от военноморския флот на Русия.
Макар за трагичната съдба на подводницата да е писано и коментирано много, а дори има и игрални и документални филми, много от обстоятелствата около нейния край продължават да са мистерия.
На 12 август преди обед в 11,27 ч. в момента на изстрелване на подводните торпеда в командното отделение е регистриран взрив, а две минути по-късно втори взрив има и в носовата част на подводницата. За секунди подводната лодка пада на дъното, без да е в състояние да се придвижва сама. Спасителните й шамандури са умишлено изключени след разузнавателната мисия, която подводницата е имала предходната година в Адриатика.
Установяването на точното местоположение след потъването се забавя повече от 16 часа.
Командването на руския военен флот обявява бедствено положение едва в 23,30 ч., а връзката е загубена 12 часа по-рано. В ранните часове на следващия ден нейното точно местонахождение е установено от подводния сонар на атомния крайцер "Петър Велики" - флагмана на руския военноморски флот.
Повече от седмица руското командване упорито отказва помощ от чужди сили и чак в 7,45 ч. на 21 август с помощта на английски и норвежки гмуркачи бива отворен аварийният изход при кърмовата част на подводницата. По време на инцидента на борда на "Курск" има 118 души.
Никой от тях не оцелява. Останките на някои от тях по-късно са извадени на сушата и погребани.
Разследването на катастрофата завършва с 2000 страници официален доклад и заключението, че смъртта на "Курск" е вследствие на взривило се в торпедния отсек учебно торпедо с водороден пероксид (перхидрол). Част от течността е проникнала през торпедната обшивка, докоснала се е до корозирал материал, в резултат на което водородният пероксид е увеличил 5000 пъти обема си, нагрял се е и достигнал до керосина, намиращ се в резервоара.
Последвалият взрив е причинил експлозиите на още няколко торпеда и смъртта на всички в командния отсек на подводницата. За части от секундата през тръбите на вентилационната система взривната вълна достигнала до предната част, експлозиите разкъсали по дължина 70 метра от външната обвивка и водата нахлула във вътрешността на лодката. Нито една от аварийните помпи не се е задействала.
Заключението, че гибелта на "Курск" е предизвикана от торпедо с водороден пероксид, повдига въпроса как е възможно това, след като подобни торпеда не се използват повече от 50 години, а "Курск" е все пак нова подводница.
През ноември 2021 г. се появяват публикации в руски медии, че адмирал Вячеслав Попов, командващ Северния флот по време на инцидента, е изнесъл прикриван дотогава факт. Става дума за информация, че "Курск" всъщност е ударена от две американски подводни лодки - "Мемфис" и "Толедо", които разузнавали в района, тъй като това били най-мащабните руски военноморски маневри от времето на Съветския съюз.
Едната американска подводна лодка се врязала по погрешка в корпуса на "Курск", а другата, приемайки това стълкновение за атака от руската подводница, изстреляла 2 торпедни залпа по нея. Според тази версия "Мемфис" също лежи на дъното на Баренцово море, само че на 700 метра отстояние от лобното място на "Курск".
В документалния филм "Курск: Подводница в мътни води" се посочва подобен сценарий, според който причина за гибелта на руската атомна подводница е торпедо, изстреляно от американската подводна лодка "Мемфис", която заедно с другата - "Толедо", наблюдавали отблизо военноморските маневри на руснаците.
Според авторите на този филм точните причини за изстреляното от американците торпедо са трудни за установяване, но в крайна сметка те привеждат като основно доказателство за своята версия опрощаването от САЩ на Русия скоро след инцидента на заем от 10 милиарда долара.
Разбира се, трагичната гибел на "Курск" възбужда фантазиите на мнозина митомани и любители на конспиративните теории и какви ли не версии за катастрофата започват да се появяват в медиите. Веднага след инцидента един чеченски интернет сайт съобщава, че взривът на борда всъщност е самоубийствен акт, извършен от член на екипажа, по народност дагестанец, като подкрепа за сепаратистите в Чечня. Друга дискутирана в медиите версия е, че подводният крайцер се е натъкнал на подводна мина от Втората световна война и това е довело до детонация на торпедото. Подобен сценарий е разгледан във филма "72 метра". В началото на разследването на причините за гибелта на "Курск" се признава, че е имало възможност за спасяване на някои от оцелелите членове на екипажа. Незабавна помощ от страни членки на НАТО е отказана най-вероятно за да не бъдат разкрити конструктивни и други тайни на една от най-модерните руски подводници.
Според друг прочит обаче всички от екипажа са оставени да умрат, защото оцелелите руски моряци не биха спестили истината за случилото се. Тоест информацията за американска вина е обстоятелство, което би поставило света на ръба на ядрен конфликт с непредсказуеми последици за човечеството. В подкрепа на тази алтернативна версия се сочи и безпрецедентното посещение на тогавашния директор на ЦРУ Джордж Тенет. До този момент нито един директор на американското разузнаване не е бил на посещение в Москва. В резултат на това е уговорена и финансовата компенсация, за която вече стана дума - 10 милиарда долара. Но не опрощаване на дълга, както в предишната версия, а отпускане на нов заем за толкова пари при изключително изгодни условия.
По други данни докладът от специалното следствие, разкриващ причините за потъването на "Курск", е предаден на президента на Руската федерация Владимир Путин през август 2001 г. в навечерието на атентатите от 11 септември 2001 г.
След чудовищното кръвопролитие при Курск през август 1943 г. и трагедията с подводницата "Курск" през август 2000 г., сега през август 2024 г., след пробив в Курска област само за седмица 1000 кв. км руска земя се оказаха под контрола на украинските въоръжени сили. Дали това не звучи като проклятие?
