- България не е решила дали и къде ще изгради хранилище, има време до 2033 г.
- Стратегия определя Северна България като най-подходящото място заради почвените условия
България проучва възможността да изпраща отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” във Финландия. Това стана ясно в петък в парламента по време на изслушване на служебния енергиен министър Владимир Малинов.
Той беше извикан от депутатите, за да обясни дали, къде и кога България ще изгражда свое собствено хранилище за високоенергийни ядрени отпадъци, тъй като из страната имало притеснения по регионите.
Малинов обясни, че във всички държави с развита ядрена енергетика в ЕС се работи по проектиране на хранилища за съхранение и погребване на ядрено гориво, но най-напреднала била Финландия. Другите държави с разработен към момента план били Швеция, Франция и Швейцария. Очакванията са, че Финландия първа ще бъде готова, затова и нашият интерес бил насочен натам.
Към разработване на собствени хранилища за складиране на отпадъците от ядрени централи се стигна след като заради санкциите Русия затвори тази възможност. В действителност България още от 2015 г. насам има трудности да изпраща там отработеното ядрено гориво - оттогава има неритмичност на превозите на този отпадък. Войната в Украйна и последвалите санкции срещу Русия само са утежнили положението.
“За да изпращаме в друга държава отработено ядрено гориво, трябва да бъде решено и позволено от Народното събрание. Тогава тази възможност ще бъде официално включена в Стратегията за развитие на ядреното гориво, която се разработва у нас”, каза служебният министър на енергетиката.
Страховете на хората у нас обаче поне към момента са безпочвени, подчерта той. Към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите, а изводът бил, че по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България - в мергелните масиви на Мизийската плоча. Към момента обаче няма взето решение за изграждане на хранилище, още по-малко пък е избрано конкретно място, каза той.
В Стратегията е заложено, че хранилището трябва да бъде изградено до 2050 година, но заради липса на решение на Министерски съвет, процесите още не са стартирали. 2033 година е междинният срок за вземане на такова решение и за изготвяне на конкретен план-график за всички етапи по изграждането. Без да има такъв план, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво съгласно европейски документи, обясни Малинов.
Независимо от всичко това страната ни продължава да има задължение за обратно приемане на радиоактивните ни отпадъци след преработката им в Русия. Към настоящия момент обаче не са известни параметрите на отпадъка, който подлежат на връщане, нито условия за това.
Става дума за преработени и остъклени отпадъци, които са нискорадиоактивни и се приемат за т.нар. вечно съхранение.
Малинов каза, че конкретните обеми и характеристики на този вид ядрен отпадък след преработката му трябва да бъдат определени на база бъдеща методика за определяне на количествата и характеристиките, съгласувани между двете държави, т.е. България и Русия.
Методиката трябвало да бъде съгласувана в рамките на 10 години преди физическото връщане на този отпадък. За тяхното междинно съхранение в средносрочен план трябвало бъде изградено съответното хранилище на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и да бъде търсено устойчиво решение, което да бъде дълготрайно, подчерта той.
