- С Добрев имахме една среща – на Копитото, казва пред "24 часа - 168 истории" Иван Костов
- Кинжалите се събирали в апартамент на Орлов мост, на чиято врата висяла имитация на острия нож
Засекретени срещи винаги е имало и колкото и странно да звучи, до тях се е прибягвало дори по времето на социализма. Благодарение на тях е отворен и пътят на страната към демокрацията.
В спомените си съветският дипломат Валентин Терехов пише, че през 1982 г. е изпратен в България от международника от ЦК на КПСС Михаил Панкин с думите: “Главната ти задача в България е да свалиш Живков и да направиш генерален секретар на ЦК на БКП Андрюшка Луканов”. Отговорът на Терехов е:
“Слушам! Ще се старая”.
По това време Луканов е зам.-председател на Министерския съвет и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, но като избраник номер 1 на Москва е принуден да се вижда с Терехов тайно.
В годините до 1986 г. Живков вече се е ориентирал в обстановката и знае, че Луканов може да го измести. Затова Първия решава да действа превантивно и на ХII конгрес на БКП да го отстрани. Заедно с това му готви и брутален капан. Интригата според Терехов е забъркана по следния начин - Огнян Дойнов намекнал пред Андрей Луканов да направи антисъветско изказване, което Първият ще “оцени”. Бъдещият министър-председател веднага съобразил, че това означава да си направи политическо харакири, и информирал съветското посолство, че тук му кроят заговор.
За да бъде спасен, у нас по спешност пристига съветският премиер Николай Рижков и настойчиво помолил за среща не с кого да е, а с Луканов. И понеже
всички знаели, че тя ще се подслушва,
Рижков на няколко пъти подчертал: “съветското ръководство свързва перспективите на сътрудничеството пряко с личността на Луканов”. Така според Терехов благодарение на тайните записи Живков разбрал, че ще направи сериозен гаф в очите на Москва, ако изгони Луканов.
Затова Първия не го изпуска от поглед и непрекъснато търси варианти как да се отърве от него. Налага се Кремъл да се намеси за втори път и да размаха пръст на Живков. Това става през март 1989 г., когато в Букурещ на срещата на високо равнище със соцлидерите Горбачов знаково отказва да се срещне с лидера на България, но тайно се усамотява с Андрей Луканов. Службите докладват моментално на Тато и така той получава за втори път сигнал, че битката му с Луканов е обречена.
Заговорниците обаче още не са готови.
Трябва им подкрепата на друг тип посланик на Кремъл у нас, защото действащият е стар приятел на Тодор Живков. Тоест той е неблагонадежден и трябва да бъде отстранен. За целта у нас е изпратен Виктор Шарапов, който преди това в продължение на 12 години е работил за шефа на КГБ Юрий Андропов. Според Терехов тримата с Луканов и Шарапов бързо се сприятеляват и започват да си организират тайни срещи. Понякога се виждат в някоя сауна или излизат в планината, за да берат гъби. Причината е, че там дори да бъдат засечени от българските служби, ще е много трудно да бъдат подслушвани.
Именно по време на тези дискретни разговори е договорен превратът срещу Живков. След писмото на Петър Младенов от 24 октомври 1989 г. тайните сондажи се редят един след друг.
Андрей Луканов води на вилата си в Рила посланика на Съветския съюз Виктор Шарапов, бъдещия шеф на партията и държавата Петър Младенов и журналиста Тома Томов. Четиримата, като отиват за гъби в гората,
вземат там решението да свалят Тодор Живков.
След това бъдещият премиер по спешност заминава за Москва, за да търси съдействие от Кремъл, защото се опасява, че Първия може да прибегне до репресивния си апарат и да ги арестува с Младенов.
На приема в руското посолство дни преди пленума на 10 ноември Терехов “спуска” задачите персонално на заговорниците и това се вижда на записа, който съветникът Костадин Чакъров предава на шефа си. За него “24 часа - 168 истории” подробно писа през януари 2023 г.
Така, в резултат на много задкулисни разговори и договорки, Живков е свален от власт.
В страната започват протести на “Екогласност”; на съпругата на Николай Хайтов – Жени Божилова, ѝ хрумва, че може да събере на една дискретна среща представителите на тогавашната опозиция и новата власт, оглавявана от Луканов и Младенов. Самата тя е близка със семейството на бъдещия премиер, защото живеят в една кооперация на ул. “Латинка” 15. От друга страна, е приятелка и с Блага Димитрова.
Тайната сбирка е в традицията от ранните години на демокрацията, когато те се провеждат в домовете на участниците в заверата. Там се обсъжда и създаването на Съюза на демократичните сили (СДС) три дни след свалянето на Тодор Живков от власт.
Сред присъстващите са интелектуалци от неформалните сдружения и Андрей Луканов. Той веднага взел думата и разказал за проведения пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) и
прочел писмото на Петър Младенов
до Политбюро от 24 октомври. Поискал дисидентите да застанат зад реформаторите. Но те изобщо не се съгласили, защото вече обсъждали създаването на СДС.
В книгата си “Троянските коне в България” Хайтов разказва как съпругата му го е информирала, че в дома им ще дойдат по-първите хора на тогавашната неформална опозиция и сред тях ще е и Желю Желев. “Обясних на жена ми, че е направила голяма грешка”, свидетелства писателят.
Срещата е планирана за 13 ноември от 19 ч. Луканов закъснява, защото е бил на заседание на Политбюро. Сменя сакото с жилетка и слиза на долния етаж, където според Хайтов го очакват 15-ина души. Сред тях са Тончо Жечев, Валери Петров, Марко Ганчев, Блага Димитрова, Желев и др.
“Това, което знам за тази среща, е, че половината от присъстващите са били дисиденти, изключени от БКП. В един момент се е стигнало до обсъждане как да им бъде възстановено членството и са направили списък с тези, които искат – разказа пред “24 часа - 168 истории” Карло Луканов. – Тогава племенницата на Жени Божилова
предложила да ги запишат,
защото е имало магнетофон – идеята ѝ била това да остане за историята, но “майка ми я спряла с думите, че подобно нещо би било много неетично”.
На следващия ден тайните срещи продължават. В апартамента на режисьора и писател Анжел Вагенщайн по предложение на проф. Иван Николов се взема решение за първия митинг на 18 ноември, обявен в подкрепа на демокрацията. Афиша написват Стефан Продев и Петър Берон, които впоследствие ще застанат на двете срещуположни страни на барикадата.
Домът и на първия демократично избран президент Желю Желев също неведнъж е приютявал бъдещите съратници от СДС, докато обсъждат как да процедират. Но истинското създаване на Съюза е в мазето на Института по социология на 7 декември 1989 г. и това не е тайна среща.
В политическите среди се разказват легенди за апартаменти в центъра на София, които служат като място за дискретни разговори между политически приятели или противници в ранните години на демокрацията, но нито един от тях не е разкрит официално.
От онова време има една тайна среща, която е с международно значение. Едва неотдавна журналистът Любчо Нешков разкри пред вестника как Димитър Попов като премиер приел да участва в тайна среща със сръбския лидер Слободан Милошевич и с гръцкия премиер Константинос Мицотакис, на която
трите страни да си разпределят Македония.
На Желю Желев в последния момент му докладват за това и той се свързва с Димитър Попов, докато пътува, за да му забрани да участва в скандалното разпарчетосване.
Първият десен премиер Филип Димитров определено не бил любител на тайните договорки. Неговият съветник Константин Мишев обясни пред “24 часа - 168 истории”, че не може да се сети за нито една негова дискретна среща.
Но други негови колеги си припомниха, че в бурните начални години на СДС радикално настроените кинжали се срещали в апартамент на Орлов мост. Участник в сбирките разказа, че на вратата висяла имитация на острото оръжие. Те подкрепяха премиера Филип Димитров в противовес на тези, които после застанаха заедно с президента Желю Желев зад правителството на Любен Беров и се отделиха от синята коалиция.
Няколко години по-късно ситуацията в страната е инфарктна. Зимата на 1997 г. е
агонията на Жан-Виденовото управление.
В цяла България бушуват протести. По всичко личи, че кабинетът на Виденов ще бъде свален, но мандатът ще отиде отново в БСП. За да бъде предотвратено това, се стига до тайна договорка между червения Николай Добрев и лидера на СДС Иван Костов. До момента тя остава една голяма мистерия, затова “24 часа - 168 истории” попита лично Костов за подробности.
“Срещата с Добрев бе една – на Копитото, Виденов не бе на нея”, лаконично отговори Иван Костов.
Факт е, че за този кратък откъс от живота на двамата са изписани хиляди редове, но много трудно може да се отсее истината от митовете и легендите, защото са постигнали джентълменска договорка помежду си. Единият вече е покойник, а другият упорито не желае да коментира подробностите.
Но в края на 80-те и 90-те години започва традицията с тайните срещи за постигане на политически компромиси.
