Учениците са по-удовлетворени от качеството на образование, което получават в училище, отколкото техните родители. Според децата фокусът в програмите е основно върху българския език и познанията по математика за сметка на професионалните умения, предприемачеството и социално-емоционалната интелигентност. В допълнение - родителите смятат, че в училище не са достатъчно застъпени здравното и сексуално образование, както и критичното мислене.
Това показва проучване на Националната мрежа за децата, направено за Националния инспекторат по образованието. Изследването беше представено по време на конференция "Качеството на образованието в бързо променяща се среда - споделени решения", организирана от инспектората, Националната мрежа за децата и катедра "Публична информация" на Софийския университет.
Проучването не е национално представително. Докладът се базира на кабинетно проучване, 5 групови дискусии с ученици и родители от столицата, областен град и малък град, количествено проучване с 270 ученици от 4-ти до 12-и клас и родители. Изследването е направено през 2023 г., пише "Дневник".
Целта на проучването е да установи разбирането за компонентите на качественото образование според ученици и родители, да установи факторите, които влияят върху качеството на образованието, и да направи оценка според мнението на деца и родители.
Мария Брестничка, експерт в Националната мрежа за децата, обясни, че различни компоненти изграждат качественото образование, но някои от тях са ключови:
- ефективност на училището и учебния процес
- ангажираност към учебния процес
- намаляване на образователните неравенства
- предотвратяване на отпадането от училище
- прогнозиране на умения и оценка на притежаваните умения и тяхната приложимост
- социално-емоционално образование и обучение.
На въпрос какво е качественото образование над 80% от учениците посочват на първо място усвояването на знания и умения, необходими за пълноценното участие на човек в обществото. Този отговор посочват и близо 90% от родителите. На второ място родителите поставят ангажираността на децата с учебния процес, докато за учениците това е доброто преподаване на учебния материал от учителя.
Изследването сочи, че родителите не свързват качеството на образованието с високи оценки от Националните външни оценявания - 2.90%. Децата обаче са на друго мнение - близо 15% от учениците избират този отговор.
Децата и родителите извеждат като ключов подход за постигане на качество насърчаването на индивидуалните интереси на учениците, както и подкрепата на личностното им развитие. Водещо значение има и включването на децата във вземането на решения в училищния живот. Брестничка допълни, че в много от училищата вземането на решения от учениците се свежда до провеждането на анкети, а резултатите от тях са неизвестни.
Децата са по-удовлетворени от качеството на образованието, отколкото родителите им
Половината от учениците (55%) казват, че са напълно или по-скоро удовлетворени от образованието, което получават. Близо 20% казват, че са никак или по-скоро неудовлетворени от училището. По-малък дял от родителите, взели участие в проучването, смятат, че тяхното дете е удовлетворено от училището като цяло (38.3%), докато близо 30% са на мнение, че детето им изобщо не е удовлетворено от обучението си.
Според Брестничка обяснение за разликите при двете изследвани групи може да се търси в очакванията, които децата и родителите имат. Допълва, че родителите имат по-голям житейски опит и вероятно по-голяма база за сравнение, докато учениците се опират единствено на опита си от училище.
Изследването сочи, че 47% от анкетираните деца определят знанията и уменията, които получават в училище, като много или по-скоро полезни. Като такива обаче ги оценяват под 30% от родителите.
Учениците казват, че като знания и умения в най-голяма степен в училище са застъпени българският книжовен език и математическата грамотност. Най-слабо засегнати са социално-емоционалната интелигентност, професионалните умения и предприемачеството, докато родителите добавят към тях здравното и сексуално образование, както и критичното мислене.
Наказанията в училище - от викове до замеряне с гъби
Проучването изследва и мненията на родители и деца за това какви са основните причини учениците да се държат по начин, който училището не одобрява. На първо място родителите посочват неудовлетворените потребности на децата за общуване и внимание (66.3%). След това те поставят влиянието от връстници (40%) и мързела на учениците да изпълняват задълженията си - 37.7%.
Учениците обаче посочват на първо място именно мързела - малко над 58%. Те също отбелязват лошия пример от други деца - 40.6%. Според една четвърт от родителите зад неприемливото поведение се крие проблем, през който децата преминават, но се страхуват да споделят.
Според децата, взели участие в проучването, най-честите последствия при подобно поведение са викове от страна на учителите, последвани от игнориране и наричане с неприятни думи. Други наказания, които учениците изброяват, са забрана за излизане до тоалетната, замеряне с гъби, маркери или учебници, гонене от час.
Натовареността и стресът в училище са много високи
Близо 15% от участниците в изследването казват, че не се чувстват добре в училище. Средна оценка за това как се чувстват дават близо 40%. Такъв е и делът на децата, които са дали добра и много добра оценка.
Децата и родителите са единодушни за степента на натовареност в училище. За близо 60% от децата натовареността е висока или много висока. При родителите процентът стига до 70.4%. Малко над половината от родителите и учениците определят нивото на стрес в училище като високо или много високо.
