Дъждовете, които се изляха у нас през май, отмиха вкуса на черешите, ягодите и зеленчуците.
Въпреки че през това време от годината се очаква да е по-влажно, за черешите дъждовете са пагубни, другите култури са по-издръжливи, казва Мирослав Черников от Съюза на дунавските овощари. Той отглежда 500-550 декара с череши, има и сливи, кайсии, круши.
Ранните череши били напукани, доста голям процент от тях изгнили. Черников се надява времето да се оправи и при късните плодове да има по-добро качество, за да се продадат на добра цена. Ако няма промяна в прогнозите обаче и има още валежи, може да компрометират голяма част от реколтата и при късните череши, и масово на пазара да се предлагат гръцки и турски.
“Хубавото е, че при кайсиите няма такъв проблем. Те винаги може да се реализират. Ако не на пазара, то отиват за ракия, уточнява Черников.
Ягоди има, но качествата не е добро, а загубите надвишавали 50 процента
“Дъждовно и топло време е много благоприятно за гъбните заболявания. Освен това заради невъзможността да се влезе в насажденията заради дъжда остават доста необрани ягоди, които презряват, мухлясват и заразяват съседните до тях. Ако се влиза всеки ден, те ще бъдат отстранявани и няма да се стига до разпространение на инфекциите”, обяснява Божидар Петков - председател на Българската асоциация на милинопроизводителите и ягодоплодните. По думите му във Франция и Англия берачите имали подходящи дъждобрани, докато у нас работниците при две-три капки дъжд веднага се отказвали .
Малините още не били готови за бране, но се очаква до две седмици да узреят. “Тази година всичко тръгва с 2-3 седмици по-рано и има проблем с липсата на работна ръка, защото по едно и също време в момента върви розобер, беритба на агод, разсаждане на зеленчуци и всички земеделски стопани се борят за една група работници”, добавя Петков.
Ранните български череши, които излизат на пазара сега, се продават от производителите за не повече от 3 лева на килограм.
Ще има сладки праскови, кайсии и сливи, няма измръзвания и други щети, твърди Цветан Цеков, председател на браншовата камара “Плодове и зеленчуци”. Добра реколта се чака и от ябълки и круши, стига да няма силни градушки.
Цеков обобщава, че все пак тази година върви доста по-благоприятна от предходната, където в някои региони имаше до 80% загуби на производството заради лошото време.
Дъждът вреди и на зеленчуците, които се отглеждат в оранжерии. Няма достатъчно светлина, налага се да осветяваме, а това оскъпява продукцията заради допълнителните разходи за енергоносители, посочват от Асоциацията на оранжерийните производители.
Земеделци от Старозагорско се оплакват, защото
не можели да влизат в градините от кал
“Ниските температури, дъждът и липсата на слънчеви дни водят до стресиране на растението и спиране на неговия растеж. Голямата влажност дава възможност за развитие на всички видове плевели и борбата срещу тях оскъпи разходите”, обяснява производителят от Мало Конаре Десислава Камбурова. Освен с оранжерийно и полево производство тя се занимава и с отглеждането на пшеница и слънчоглед. За тях дъждът бил добре дошъл, защото само преди 20 дни мислела, че загубите по зърнено-житните култури ще са 80%.
Тази година ще бъде по-благоприятна за тях и много трудна за зеленчукопроизводството, убедена е Камбурова. Подобно на своите колеги и тя е категорична, че българското производство е
поставено в безизходно положение да произвежда хубава и чиста храна,
каквато търсели все повече българи.
По-слънчеви дни си пожела и Илия Проданов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той също казва, че е имало нужда от валежи, но липсата на топло време вече се усещала, иначе влагата е предпоставка за развитието на болести по пшеницата, както и забавен растеж при пролетните култури. По думите му в момента
в хамбарите има място за новата
реколта, складовете не били толкова пълни.
Проливните дъждове създадоха проблеми на земеделците, тъй като се появиха болести по насажденията, обясни и Десислава Славчева-Сиракова от Аграрния университет в Пловдив. Според нея повечето фермери не успяха да влязат с машините и да напръскат с препарати срещу заболяванията.
Славчева-Сиракова поясни, че при голяма влажност насажденията страдат най-вече от гъбични заболявания, мани и бактериални болести. Засегнати са зърнените култури, което ще се отрази на качеството им.
Експертката потвърждава, че ягодите губят част от вкуса си е не са толкова сладки, а при черешите плодът става по-воден, разпуква се и няма търговска стойност. Тя обаче твърди, че може да възникне проблем и при кайсиите, докато за ябълките на този етап няма опасност - те тепърва ще зреят.
Ситуацията със зеленчуците Славчева описва така - тези на открито,
освен че страдат от болести заради влагата полягат в калта,
замърсяват се силно и търговската им стойност намалява, което води до загуби на техните производители.
Дъждовен се очертава и юни. Затова специалистът от Аграрния университет в Пловдив съветва земеделците да използват слънчевите и сухи дни, за да влязат в посевите и да ги третират срещу заболяванията.
От фонд “Земеделие” съобщиха, че до края на месеца плащанията към стопаните ще бъдат одобрени. Става въпрос за обвързана подкрепа за сектор “Плодове и зеленчуци”. Това е и най-голямата схема за подпомагане по миналогодишната кампания, която все още не е разплатена от фонда.
От началото на годината на земеделските производители е изплатено подпомагане от 1,214 млрд. лв., показва статистиката на фонда.
Вода за пиене има, но няма да стигне за ток
Въпреки че този месец е дъждовен, промяна в нивата на язовирите няма. Количествата, които се разпределят за пиене, са толкова, колкото са били и миналата година по същото време, с много малки изключения, сочат данни на екоминистерството.
Според графика за ползване за май сливенци, които се снабдяват с вода от язовир “Асеновец”, имат 900 хил. кубични метра. За сравнение през май миналата година са разполагали с повече - 1,2 млн., но това е единственият язовир с по-драстична промяна. Основният водоем, който снабдява Варна и Бургас с вода, е “Камчия”. Общият му обем е 233,5 млн. кубика, а в него има 150 млн. От тях 6,820 млн. ще се ползват за пиене, като 3 млн. отиват за Варна, а 3,8 млн. за Бургас. Тук нивата леко се понижават спрямо същия период на миналата година. Тогава са отпуснати 6,720 млн. кубика за битови нужди.
Язовир “Тича” се ползва от Шумен и Търговище. Нивата при него са почти без промяна. С 2,4 млн. кубика ще разполагат шуменци, а за Търговище са отпуснати 700 хил. През май 2023 г. в “Тича” е имало 3,170 млн. за питейна вода, а през тази - 3,1 млн.
Без промяна остава и водата за софиянци. И сега, и през миналата година са имали достъп до 12 млн. кубика от язовир “Искър”. Лека промяна има при “Бели Искър” - от 4,6 млн. кубика за миналия май, на 4,2 за този. “Дяково” е язовирът, който снабдява Дупница с питейна вода. При него стойностите запазват нивата си спрямо миналогодишните - 485 хил. кубика.
За “Христо Смирненски”, “Йовковци”, “Боровица”, “Студена” и “Страченска бара” тенденцията е за запазване на обемите за пиене като тези в предходната година. Към момента състоянието на язовирите в страната е такова, че не се предвижда да има градове с ограничение за водоползването.
Вода обаче няма да има за производство на ток. От отчета за първото тримесечие на НЕК, която е собственик на големите вецове и каскади, става ясно, че годината е определена като много суха. Вецовете на НЕК са произвели за тримесечието 397 786 мвтч спрямо 417 086 за същия период на 2023 г. (24часа)
