- Повечето небинарни страдат от психичния синдром "полова дисфория" - душевно страдание от несъответствие между биологичния пол и джендъра
- Често той започва в детството, но някои го изпитват след пубертета и дори по-късно
- Египетски йероглифи 2000 г. пр. Христа развенчават мита, че е нова или революционна тенденция: тогава е имало и трети пол - Sekhet
“Аз съм първият небинарен човек, спечелил конкурса за песен на “Евровизия”. Мисля, че има много хора, които
искат да бъдат видени и чути
“Евровизия” трябва да бъде място, където можем да бъдем и да се чувстваме себе си”, каза триумфиращият певец Немо веднага след победата си.
За първи път от 36 години Швейцария бе първа на този конкурс, като същевременно нейният представител разбуни духовете с нестандартния си и провокативен вид. Небинарният Немо спечели гласовете на журито и публиката с песента The Code, с която чрез смесица от поп, рап, опера и рок, той разказа на Европа и света за трудностите, които е преживял, докато осъзнае, че не се вписва в традиционните разбирания за мъж и жена.
Екзотичното му себевъзприятие и изразяване повдигна много въпроси и хвърли светлина върху малко позната рядка група от хора, за които българите не знаят много и какво всъщност представляват те. Неведоми и
много сложни са човешките пoлове и те не приключват единствено и само с това какво има между краката ни
Понякога за един средностатистически страничен наблюдател е трудно да се ориентира в тяхното разнообразие. За това нека видим що е то небинарността?
Преди да пристъпим към разгадаването ѝ, обаче да дадем определение на това какво е пол. Според Института на българския език с тази дума разбираме съвкупност от анатомични, физиологични, генетични и психически особености, които отличават мъжа и жената, както и мъжките и женските животни едни от други.
И с това се приключва. В света обаче, където лингва франка е английският език, белегът на психическите особености е изнесен в друго понятие, наречено gender (джендър), което на български можем най общо да преведем като “социален пол”. Световната здравна организация го дефинира по следния начин:
“Джендър се отнася до социално изградените характеристики на жените и мъжете - като норми, роли и взаимоотношения
между групи жени и мъже. Той варира в различните общества и може да бъде променен. Концепцията му включва пет важни елемента: релационен, йерархичен, исторически, контекстуален и институционален. Въпреки че повечето хора се раждат или като мъжки, или като женски индивиди, те биват научени на подходящи норми и поведение - включително как трябва да взаимодействат с други хора от същия или противоположния пол в рамките на домакинствата, общностите и работните места”.
Или най-просто казано, дефинициите за пол се основават на две неща: на това какво има между краката ни и на това какво обществото ни казва, че трябва да бъде нашето поведение и взаимоотношения съгласно репродуктивните органи, които притежаваме.
Определението “небинарен” може да означава различни неща за различните хора. По същество то се използва за означаване на човек, чийто социален пол (джендър) не може да бъде описан единствено като мъжки или женски. Някои небинарни възприемат джендъра си
като едновременно мъж и жена,
а други - нито като мъж и нито като жена.
Тук е важно да споменем, че тази група хора нямат генетичното заболяване хермафродитизъм, при което даден индивид е роден с първичните репродуктивни белези на двата биологични пола и притежава техните характерни хромозоми. В днешно време медицината е възприела за хората с това състояние определението “интерсекс”.
Широко разпространено е схващането, че както биологичният пол, така и социалният е бинарен - двоичен. Тоест в културен аспект също има само мъже и жени, които са противоположни един на друг. Към всеки от тях се поставят различни очаквания по отношение на поведението, ролите, облеклото и др.
В много култури по света се приема тази двоична природа и повечето хора израстват с идеята, че позициите, в които могат да живеят и общуват, са или на жена, или на мъж. Някои индивиди обаче съществуват извън двоичния джендър, като себеизразяването им не е нито изключително мъжко, нито женско, така те стават “небинарни”/“недвоични”.
“Аз не се идентифицирам нито като жена, нито като мъж. Аз съм просто Немо. Обичам да мисля за джендъра като за
галактика, в която аз съм малка звезда,
рееща се в нейната космическа необятност. Тук се чувствам най-много себе си”, пише швейцарският артист в свой пост в инстаграм от ноември миналата година, когато за пръв път признава, че е небинарен.
“Докато растях, започнах да осъзнавам, че има нещо различно в мен. Начинът, по който другите хора ме възприемаха, не съответстваше на истинското ми аз. С времето успях да сглобя разпръснатите парчета пъзел и осъзнах, че има място за мен отвъд границите на бинарността”, обяснява той.
Небинарността не трябва да се бърка със състоянието трансджендър. Хората с него се наричат “транс”. Един човек е транс, когато съзнанието му не се идентифицира с биологичния му пол по рождение.
Те имат завършени вторични и първични полови белези в съответствие с биологичния им пол.
Всеки човек има полова идентичност и полово изразяване. Въпреки че често бъркаме тези термини, те означават две различни неща. Половата идентичност е полът, който чувстваме, че сме. Това е нашето лично усещане за него. Думите, използвани за описване на половата идентичност, включват мъж, жена, небинарен и транс. Някои стигат дотам, че твърдят, че различните видове полова идентичност може да бъдат безкрайни.
Изразяването на пола включва начина, по който се държим, обличаме, действаме и дори говорим в зависимост от него. Например, когато някой говори за това, че се облича по женски, мъжки или андрогинен (едновременно мъжки и женски) начин, той в крайна сметка говори за изразяване на социалния си джендър. Често срещано предположение е, че всички небинарни хора се обличат и държат в андрогинен стил. Това не е вярно. Някои от тях може да имат типично мъжко полово представяне, докато други може да имат типично женско, а трети комбинация от двете или в крайна сметка нито едното.
Ако например сме се родили с пенис, докторите са ни определили като мъже при раждането ни и сме били възпитавани от семействата си като такива. Но ако с времето сме установили, че себевъзприятието ни не се идентифицира с биологичния ни пол, а със срещуположния, тоест смятаме, че би трябвало да се родим като жена с всичките нейни биологични характеристики, сме трансджендър. Ако вземем мерки за коригиране на пола чрез медицинска намеса, се превръщаме в транссексуални. Тоест от рождения ни пол сме променили тялото си към този, с когото се идентифицираме.
Човек, който се е родил като жена и е направил нужните процедури, за да бъде мъж, се нарича “трансмъж”,а човек, който е бил по рождение мъж, но е предприел действия, за да промени тялото си, за да е жена, се нарича “трансжена”.
Разликата между трансхората и небинарните
е, че по-често първите живеят в двоичността на социалния пол, независимо че са си сменили биологичния. Небинарният човек може да не се идентифицира единствено с джендъра, който му е определен при раждането, а по-скоро с един или повече такива. Поради това някои твърдят, че и всички небинарни хора по своята същност са вид трансджендъри.
Повечето трансхора и небинарни страдат от психичният синдром, познат като “полова дисфория”. Според Американската психиатрична асоциация тя се отнася до душевно страдание, произтичащо от несъответствието между биологичния пол и джендъра. Въпреки че дисфорията често започва в детството, някои хора
могат да я изпитат едва след пубертета или много по-късно.
През 2019 г. Световната здравна организация спря да разглежда половата дисфория като психично и поведенческо разстройство в своята обновена версия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Този март обаче министерството на здравеопазването на Саудитска Арабия я определи като “ментална болест, при която страдащите от нея нямат никакъв хормонален, органичен или генетичен дефект”.
Идеята, че полът е спектър, се основава на две широко приети убеждения: исторически прецедент и биология. Идентифицирането извън бинарността на джендъра не е ограничено до определени географски райони, култури или поколения. Всъщност от около XV-XIX век идеята за него като двоичен е до голяма степен западна концепция, която е наложена на различните култури по света чрез експанзията на европейската хегемония. Днес обаче различните общества създават повече пространство, а понякога и дори
нов език, за да могат хората да откриват,
възвръщат и изразяват социалния си пол.
Откриването на някои от историческите корени на небинарността е важен инструмент за развенчаване на мита, че тя е някаква нова или революционна тенденция. В миналото ни има много примери, които показват, че нейни представители са съществували във всяко общество, независимо дали родният език е отразявал автентично тяхната идентичност. Например
египетски йероглифи, издълбани 2000 г. пр. Хр.
разкриват, че в даден период там е имало и трети пол - Sekhet. Общоприетото мнение сред египтолозите било, че с този термин в Средното царство са били означавани евнусите, но някои учени смятат, че това е пристрастно тълкуване, тъй като има малко доказателства за практики на човешка кастрация по това време. Мушай (muxe) е трета полова идентичност в някои местни централноамерикански култури. Лицата, които се идентифицират като такива, са признати и чествани като играещи важна роля сред общността на сапотеките в Оахака, Мексико, още от предколониалните времена. Чибадос били самостоятелна каста в обществото на древното царство Ндонго (днешна Ангола, Африка) и в наши дни биха били определени като небинарни. Те често са заемали важни духовни длъжности и са били свободни да се женят за мъже. Обаче след като португалците идват и завладяват тези територии, са въведени колониално право и практики, които ефективно елиминират чибадос от местната култура и традиции.
В природата дори биологичният пол невинаги е двоичен. Пример за това са интерсекс хората, за които споменахме по-горе. Идеята, че има само мъжка и женска идентичност, не е погрешна - тя просто е непълна. Много хора - интерсексуални или не, имат комбинация от биологични черти , които не попадат в квадратчето за мъж или жена.
Когато срещнем някой небинарен човек, той най-вероятно ще поиска да се обръщаме към него по неутрален начин, и то с местоимения в среден род, множествено число - “те/тях”.
“Mоите местоимения са те/тях, но също толкова добре се чувствам, ако просто използвате името ми Немо без никакви местоимения, особено на немски език. Знам, че в началото това може да е предизвикателство, но желанието ви да се научите и вашето приемане на истинската ми същност означават за мен повече, отколкото да се справяте от самото начало. Ще се радвам да ме видите такъв, какъвто се виждам аз”, завършва Немо своя пост в инстаграм.
